СТРАХЛИВЦИ или ПРОКУРОРИ

В коледната суетня едно знаково събитие, белязало липсата на правосъдие у нас, бе подминато като дупка на тротоара.

А събитието е покъртително: неизвестен прокурор (от мъжки или женски род) повдигна обвинение на шефа на ГДБОП – и то за какво? – за „неподходящия тон“, с който той казал на една прокурорка, че тя слага край на разследването за кражбите от магистрала „Хемус“, като осуетява разпита на ключов свидетел.

И ето – антимафиотът Стоянов е на път да влезе в затвора заради усърдието си да разбере при кого са отишли откраднатите в чували наши 53 млн. лв., заделени уж за пътен строеж.
Разбрахте, нали?

Не крадльовците на парите ни са на прицела на прокуратурата, а този, който се опитва да ги залови. Щеше да е смешно, ако беше виц. Но то е истина – истинска лудост, която рано или късно, разбира се, ще се кротне в усмирителна риза.

Вече чувам как тогава неизвестните сега прокурори и прокурорки се оправдават: „Хък-мък, ама Гешев ни заповяда…“ Така хленчеха техни гузни колеги след мандата на Филчев: „Главният ни наредиии…“ Да не ги наричаме страхливци. Но поне да ги попитаме:

Къде бе, уважаеми, пише в в Закона за съдебната власт, че прокурорите трябва безпрекословно да се подчиняват на Главния? Никъде. Даже пише точно обратното: че в дейността си магистратите „се подчиняват само на закона“ ( чл.117).

Ако се опре на този текст всеки редови прокурор би могъл да се изправи и да каже „не“ на всяка заповед на Главния – за „Хемус“ и за всяко друго дело – ако тя издава интереси, които са далече от обществените. Би могъл да се изправи, но би могъл и да се наведе.

Преклонена главичка сабя не я сече – тая мъдрост се приписва на народа. А какъвто народът, такива и прокурорите му.

   Автор: Анна Заркова, фейсбук