Страх и мъка в село Богдан

Атанас Тарпанов:

Това е баба Елена от село Богдан, снимана 2 месеца след наводнението в Карловските села. 

Баба Елена вече не е сред нас от един месец. 

В няколкото пъти, в които съм я виждал тази крехка женица тя правеше само едно единствено неща, плачеше за лятната кухня отнесена от водата, плачеше за малката къщичка, която е била неин дом. Питаше ме кога ще я възстановят, кой ще и помогне, а аз гледах плахо към земята и вдигах рамене, защото никой не се интересува от лятната кухня, в която е живеела баба Елена, просто една мъничка постройка в двора на къщата, в която живеят сина и, със снахата, внучка и, че дор и малката правнучка. 

Чичо Петър ме помоли да намеря снимка на майка му, която да използват за гроба, защото всичко което са имали е отнесено от наводнението или намокрено, а аз ровейки в снимките не намирам нито един хубав портрет, а само снимки на които баба Елена плаче... и на мен ми се плаче, но дали на някой му пука от това, дали някой се е заинтересувал от баба Елена. 

Тя е влезнала в "добрата" статистика на преживялите наводнението, нищо че няма и година по-късно си отива от мъка, ще влезне в другата статистика на отишъл си от старост, така и така вече и е "било времето". 

Никой от общинска или държавна власт не се е поинтересувал от баба Елена, какво става с нея, добре ли е, какво и има, а за съжаление възрастните хора отишли си след наводнението в карловските села са много, почти всичките си отишли от мъка или страх. Пък другите продължават да се борят всеки ден, забити в битовизмите и агонизиращото единично оцеляване и така ще е до следващия човек, който ще си отиде и ще бъде само статистика.