СССР БЕ ПРОГОНЕН ОТ АФГАНИСТАН И ПАДНА БЕРЛИНСКАТА СТЕНА. А СЕГА?

СССР БЕ ПРОГОНЕН ОТ АФГАНИСТАН И ПАДНА БЕРЛИНСКАТА СТЕНА. А СЕГА? И ЗА ЖЕНИТЕ, ТАЛИБАНИТЕ И АФГАНИСТАНСКАТА АРМИЯ

Живях в Кабул 3 години (2002-2005, след „изгонването“ на талибаните), а след това ходих няколко пъти по различни проекти и поводи. Работих с много умни и образовани млади хора, добри приятели, в първата частна информационна агенция в Афганистан. Днес един от тях ми написа, че талибанските бойци ще получат като плячка за победата жени – девойки и вдовици, както и съпругите на тези, които са работили за американците и окупаторите въобще (предателите) – тези жени били „халал“, не било грях – „харам“, въпреки че са омъжени пред Аллах. (Не искам да мисля, че ще ги направят вдовици скоропостижно).

Дълбоко се надявам този страх на моя приятел да е мощна емоционална реакция на случващото се в родината му. Силно се надявам и талибаните да са се ъпгрейднали за тези 20 години, да са се пообразовали и развили, да имат някаква визия как да направят правова (макар и по законите на шериата) държава - най-малкото, за да си осигурят някаква от немай къде минимална международна легитимация.

Аз съм всеизвестен оптимист, така че не разчитайте твърде много на горното. Още няколко човека ми казаха, че са същите мъже от медресетата… По-вероятно е в Кабул и големите градове да „държат приличие“ с повече спазване на правата на жените, образование и пр., докато в провинциите и малките населени места да се върнат към старите си практики… Които практики всъщност никога, от векове насам, не са преставали. Уговорените или насилствени бракове, бурките, недопускането до училище (училищата са женски или мъжки, няма смесени), забраната сами да излизат, да раждат в болница или да са преглеждани от мъж-лекар и т.н. са практики, които никога не са преставали, особено в пущунските племенни райони. Общо взето, зависи от образованието на семейството. Не случайно през 2012 г. Религиозният съвет на Афганистан написа в декларация, че жените са вторичен продукт на Сътворението, затова безусловно трябва да се подчиняват на водещата роля на мъжете във всичко, иначе – бой! "Ислямските задължения повеляват жените да не водят лични или служебни разговори с чужди мъже", пишеше още… По това време президент беше Хамид Карзай, на когото е кръстено днес летището в Кабул, на което и в момента стотици атакуват самолети, за да избягат от Афганистан…

Защо талибаните почти безпрепятствено завзеха цялата територия на Афганистан за отрицателно време след изтеглянето на американците? Къде беше 300-хилядната новосъздадена, обучена и въоръжена с най-модерни оръжия, афганистанска национална армия? Най-големият проект на миротворците?

Най-краткият ми отговор е: тези войници и офицери, наемници, са отказали да се бият в гражданска, даже братоубийствена война. Талибаните не са някаква присадка, варвари-нашественици, извънземни, докарани от Марс, а част от племенното афганистанско общество. Всеки войник в армията със сигурност има брат, съсед, братовчед или поне познат, който е в редиците на талибаните. В едно общество, в което грамотните са 43% (рязко са се повишили от 2002 г. насам, но грамотността сама по себе си не е образование) колко са образованите в армията? За колко от тях западните идеи за обществено и политическо устройство са по-близки на сърцето от племенните пущунски кодекси, управлявали Афганистан от векове и използвани от талибаните? Както умно беше отбелязал някой – война не се печели с оръжия, а с политика. Американската идея за политика очевидно е останала неразбрана в афганистанската армия, която, сигурна съм, ще тръгне като един срещу външен нашественик да брани родината.

Талибаните за мен са десницата, консервативната част от афганистанското общество с много естествени поддръжници. Да, на плещите им лежат хиляди убийства, атентати, тероризъм. Най-умното щеше да е да се цивилизоват терористите с политическо участие, участие в избори, и то още веднага след военното им прогонване.

Между другото, през 1996 г. талибаните са посрещнати като спасители…

През годините виждах как ентусиазма от свободата през 2002-2003 постепенно отстъпва пред скептицизма и разочарованието до ненавист към окупаторите. Разбира се, много неща са направени (и много пари изхарчени нахалос), най-малкото част от едно младо поколение жени е пораснало с усещане за повече свобода и достъп до образование и технологии.

В момента ми е много тъжно, много. Приятели в САЩ се опитват да пишат петиции до сенаторите си, да попълват документи на колеги и приятели от Афганистан за убежище. Аз и това не мога да направя – дали ако пиша до Румен Радев, че предлагам двама-трима чудесни афганистански журналисти да получат убежище в България, той ще ме отрази? М?