Същите хора, които се подиграват - с известно право - на фантазиите за праисторическата древност на българите, защитават праисторическата древност на ЛГБТ

От сутринта чета дузина постове, които се стремят да докажат ДЪЛБОКАТА ДРЕВНОСТ на хомосексуалната ориентация при мъжете (интересно защо няма спорове относно лесбийките - нито либерали, нито консерватори зачекват лесбийките). Цитират се митове и исторически документи за приятелства между мъже, които явно не могат да бъдат изтълкувани по никакъв друг начин, освен като страст за пуцане отзад. Гилгамеш и Енкиду, Ахил и Патрокъл, Георги Димчев от ВМРО и кой ли не още.
Няма да засягам подробно какво говори това за упадъка на мъжкото приятелство в сегашната епоха. Но ако имаш близък приятел, за когото си готов на всичко, то още в училище - гиноцентрична и лелкократична институция, която принципно работи за разграждане на мъжеството много отпреди “woke” - обезателно ще чуеш в даден момент, че си гей. Това, което ме дразни в прочулите се наскоро филми “Closer”, “Monster” и т.н., където се разказва за момчета на предпубертетска възраст, изобщо не е “педофилията”, “разврата” или нещо от сорта, аз съм либерал. Дразни ме внушението, че децата във филма ги тормозят, защото са гейове, докато истината е, че ги тормозят, защото са приятели, като “хомофобията” е само средството на подигравката, а не целта й.
Това, на което трябва да обърнете внимание е как в момента се изобретяват сексуални “идентичности”, точно както национализмите през 19 век - “imagined communities”, политически проекти основани на съшити с бели конци исторически факти, които трябва да свържат типове хора от различни епохи в една обща “идентичност” на базата на инцидентни характеристики, при все че те нямат нищо общо помежду си като самосъзнание. Сега същите хора, които се подиграват - с известно право - на фантазиите за праисторическата древност на българите, защитават праисторическата древност на ЛГБТ със същата научна сериозност като Йоло Денев и Спароток.