ТАТЕОС

Татеос. Казваше се така – Татеос Санджикян. Живееше няколко къщи след нашата , в дъното на улица От.Паисий. 

Удивително копие на Кавафис – и лицем, и телом, и духом. Бе различен. Тих, деликатен, свенлив немъж в мъжко тяло. 

Бог го бе направил различен и го бе дал не на жените, бе го дал на музиката. Бе изящен пианист, много беден, господи, колко беден бе!, ходеше и зиме и лете с протритите си официални дрехи за концертиране( всъщност един единствен избелял костюм!), живееше сам като печална нощна птица, свиреше за без пари, даваше часове на децата на амбициозните майки, бе акорд от най-светлата част на клавиатурата на тоя свят. 

Когато почина, дълго тъгувах за него, защото аз по деликатен и фин човек не бях срещал. Той бе обсебен от красивото. 

Е как веднъж не го чух да се оплаче от съдбата, да обвини някого че е обиждан, репресиран, нараняван. Той учеше децата не на свободноизбераем пол, а на свободно избераем дух.