Сребреница. Когато птиците изчезват...

Сребреница. Когато птиците изчезват...
30-11-2017г.
63
Калина Паскалева

На 22 ноември Международният наказателен трибунал за бивша Югославия в Хага осъди някогашния командир на босненските сърби Ратко Младич на доживотен затвор. Призна го за виновен по обвинения в престъпления срещу човечеството и геноцид.
Младич е отговорен за военните престъпления, извършени по време на конфликта в бивша Югославия през 1992-1995 г., при който загиват 100 000 души, а други 2,2 млн. са принудени да напуснат домовете си.
Едно от най-тежките престъпления е клането в Сребреница през юли 1995 година. Жертвите са повече от 7000.

Днес в Босна и Херцеговина няма видими конфликти, но всеки метър напомня за жестоката война.
Следи от снаряди има по всяка стара сграда в Сараево. Гробищата са навсякъде. В центъра са погребани децата. Избити са 1600 по време на обсадата на града. Улиците са мрачни, сиви, белязани от пожари.
Монумент се издига между щандовете за плодове и зеленчуци на един от пазарите. Сръбската армия е избивала босненците, докато са чакали за храна, вода и провизии.
Пред местната пекарна е паднала бомба, отнела живота на десетки. Следите й още личат. Наподобяват роза - сараевската роза.



Местните разказват, че по време на войната дори птиците са изчезнали. Днес, в центъра на стария град в Сараево, на Баш чаршия е пълно с гълъби, разхождащи се свободно между хората.


Населението е смесено, но разделено на квартали - босненски и сръбски. Различават се по разветите знамена. Хората живеят в страх. От нова война. И от изселване. След войната правителството все още не е било регламентирало новите си закони и оцелелите са възстановили къщите си, но не малка част от тях са незаконни. "Предпочитам да живея в джунгла със змии, отколкото тук"- проплака една жена пред надупчения от снарядите жилищен блок.
И въпреки тежките последици, които е нанесла войната в Босна и Херцеговина, в населението се открива ведрина и желание за живот. Кухнята им е много вкусна, а гостоприемството им е искрено и по никакъв начин престорено.
Свикнали да делят залъка си, те те посрещат с усмивка и не позволяват да оставиш пълна чиния с храна. Грижат се за твоя уют, но малко от тях искат да говорят за войната.
В очите на нечии жени, проблясват сълзи. Голяма част от тях са били изнасилени от сърбите и останали вдовици след етническото прочистване.
Една майка ми сподели - "Най-дълги са 6-те секунди между изстрелите и падането на бомбата. Чакаш някъде между живота и смъртта и се надяваш детето ти да оцелее." Населението в Сараево бързо научава и скоростта на тъмнината по време на войната, защото нощта е по-безопасна от деня.
Тогава хората излизали за да си набавят нужните лекарства и се молели сянката им да не ги издаде на снайперистите и да ги превърне в плюшено мече на стрелбище. Най-опасни се оказват снайпер алеите - перпендикулярните на река Миляцка. В една от вътрешните улици на града, пък се намира театър, който е работил по време на обсадата и е бил едно от малкото развлечение за хората.
"Свикваш и чакаш. Ден за ден, защото нищо не зависи от теб и ще се случи каквото ти е писано." - това ми сподели дядо, който продаваше сувенири във формата на куршум.


{BANNER_ID-3}

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.