Срам, срам, срам. Че живея в толкова бездушие.
Мизерия на духа. Разликата във възнаграждението между параолимпийци и олимпийци е не само възмутителна, тя е отражение на един дремещ у нас цинизъм и примирение към грозното и аморалното.
Значи ако си олимпиец и спечелиш злато ще получиш 250 хиляди лева, а ако си параолимпиец само 50 хиляди лева!?! И така надолу по стълбицата за сребърен и бронзов медал.
Що за перверзна логика?1
Какво е това, ако не вопиюща дискриминация? Продължение на цялата поредица от "по-малки" дискриминации на които хората в неравностойно положение са подложени - за достъп до сгради, транспорт, изобщо цялата несправедливост на която са подложени. Като се започне от по-малкия им шанс в живота?
Кой има по-голяма нужда от тези пари? Кой има по-големи възможности да мине без тях?
От кого се гордеем повече?
И никой не коментира. Затворихме си душите за грозното и то се възпроивежда като демон.
Срам, срам, срам. Че живея в толкова бездушие.
И тук беше мястото на олимпийските ни медалисти първи да наддигнат глас. И на политици, общественици, медии - да забележат.
От тук започва нацията. От отношението към възрастните, към хората в неравностойно положение.
Aвтор: Илиян Василев, фейсбук