Спомен за мълчана вода

Спомен за мълчана вода
05-01-2022г.
15
Гост-автор
Имаше на полицата на Бабината ми Камина едно малко менче. Стоеше си покрито с бяла кърпа и не се ползваше за нищо. Зимите в моето детство бяха снежни и сурови. Вечерта преди Йорданов ден, баба ме извеждаше до селската чешма. Миеше котлето и го напълваше с вода до средата. После ми го даваше да го нося със заръката да не изплискам водата. По мръкнало вземаше котлето. Занасяше го на пруста и внимателно го слагаше на едно трикрако столче.
 
Пруста(балкона) под стряхата беше закътано място. Даже вятъра трудно шеташе там. После баба отиваше да се премени. Обличаше си дрехите за празник. Хващаше менчето с двете си ръце, повдигаше го на височина на очите си и говореше на водата.
 
Помня , че я молеше нещо, увещававаше я и споменаваше имената на всички ни. Беше ми непонятно и смешно защо говори с водата, а тя съвсем сериозно ми обясняваше ,че водата "чува и вижда" в душите ни. Ако желанията които изричаме са искрени и чисти като белия пешкир, с който е покрито котлето, тя ги запомня и има силата да ги сбъдне!
 
После ме хващаше на за ръчичката и тихо се изнизвахме. Оставяхме водата да помълчи . На сутринта обърнати към слънцето изпивахме по чаша от мълчаната вода...
 
   Източник: facebook
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.