СПОМЕН ЗА ЛЮБОМИР ЛЕВЧЕВ. "УДОВОЛСТВИЕТО ДА ГУБИШ"

На днешната дата преди две години си тръгна от този свят поетът Любомир Левчев /1935-2019/. Поклон пред паметта му!

УДОВОЛСТВИЕТО ДА ГУБИШ

Забравих си очилата в миналата епоха.

И не ми се връща да си ги взема…

– Тук свършва цялото стихотворение – ми казват младите. А аз упорствам безсмислено:

– Не! Може би тук свършвам аз, но текстът продължава.

И почва моето видение разлъчно.

Забравих си очилата в миналата епоха. И не ми се връща да си ги взема.

Толкова не ми се връща, че предпочитам да се скитам полусляп. По-добре да падам по паважи и по стълбища, отколкото да виждам жалкото падение навсякъде. Чувам падат някакви стотинки в падналата шапка на мечтата. Ще платя на падащия дъжд, за да плаче вместо мен където трябва. Аз не мога. Даже и да исках. Ще платя на вятъра да движи облаците и миражите, защото…

Аз се уморих. Не виждам вече нито облаците, нито образите скрити в тях. Просто си забравих очилата. А и те са ме забравили.

Това е краят.

    Автор: Любомир Лечев