На днешната дата преди две години си тръгна от този свят поетът Любомир Левчев /1935-2019/. Поклон пред паметта му!
УДОВОЛСТВИЕТО ДА ГУБИШ
Забравих си очилата в миналата епоха.
И не ми се връща да си ги взема…
– Тук свършва цялото стихотворение – ми казват младите. А аз упорствам безсмислено:
– Не! Може би тук свършвам аз, но текстът продължава.
И почва моето видение разлъчно.
Забравих си очилата в миналата епоха. И не ми се връща да си ги взема.
Толкова не ми се връща, че предпочитам да се скитам полусляп. По-добре да падам по паважи и по стълбища, отколкото да виждам жалкото падение навсякъде. Чувам падат някакви стотинки в падналата шапка на мечтата. Ще платя на падащия дъжд, за да плаче вместо мен където трябва. Аз не мога. Даже и да исках. Ще платя на вятъра да движи облаците и миражите, защото…
Аз се уморих. Не виждам вече нито облаците, нито образите скрити в тях. Просто си забравих очилата. А и те са ме забравили.
Това е краят.
Автор: Любомир Лечев
© 2025 Lentata.com | Всички права запазени.