Сорос е глобален злодей. Трябва му усмирителна риза!

След отзвука на решението на Конституционния съд, че Истанбулската конвенция противоречи на конституцията на Република България и в началото на новия сезон се питаме какво следва оттук нататък.

Дали онази силна обществена енергия ще се изпари? Или ще тлее, очаквайки нов повод за разпалване?

Получихме ли спокойствието, че никой няма да посегне на възпитанието на децата ни?

Lentata потърси за коментар писателя и драматург Александър Урумов, който пръв започна битката срещу Истанбулската конвенция и за когото борбата срещу джендър-идеологията е истинска кауза.

С него поговорихме не само за съдържанието на конвенцията, но и за онези често анонимни лица и органи, които искаха да я наложат.

Такова лице беше например госпожа Бриджит О’Лъфлин, която се оттегли като изпълнителен секретар за мониторинговия механизъм на конвенцията малко преди решението на Конституционния съд.

През януари тя заяви в интервю за БиТиВи, че „Общото между противниците на текста е, че идват от бивши комунистически страни, а днес са силно повлияни от религиозните си убеждения“, и така предизвика възмущението на българските граждани.

Темата за „джендъра“ със сигурност ще роди нови разклонения. Някои например се опасяват, че чрез сексуалното образование, предвидено за деца на все по-ранна възраст, се отваря вратата към приемане на педофилията за нещо нормално.

Примерите за произтичащи проблеми са много, включително един от последните седмици, в който се заговори, че американски здравен сайт иска да преименува названията за женски полови органи с по-„подходяща“ дума, за да покаже уважение към трансджерите.

Повече за философията на джендър идеологията и за подмолните цели на соросоидните НПО-та четете в цялото интервю с Александър Урумов:

****

- Как разбрахте, че г-жа Бриджит О’Лъфлин напуска работа?

- Дали госпожа О'Лъфлин напуска работа, или работата я напуска нея – можем само да предполагаме. А иначе от известно време в сайта на GREVIO – европейското джендър-ГЕСТАПО – нейното име вече отсъства. Когато се опитате да й изпратите имейл, получавате автоматичен отговор, че е в отпуск до 31 август и че от 1 септември този мейл ще бъде закрит. Което казва всичко.

Това, което тя беше длъжна да направи беше да се извини публично на българския народ заради абсолютно неприемливите си, презрителни изявления спрямо една европейска нация.

Тази госпожа е или по-скоро – беше – служител на Съвета на Европа - организация, която се издържа от членските вноски на всичките 48 страни-членки на този Съвет. Една от тези страни е България.

Ние плащаме 1 млн. евро годишно, за да храним такива като госпожа О’Лафлън, които да ехидничат, да ни се надсмиват и да ни поучават с джендърските си бълнувания.

Бриджит О'Лъфлин, бивш началник на отдел в експертната група за действие срещу насилието над жени и домашното насилие. 

Е, тази госпожа вече не е служител на СЕ. И това е справедливо.

А дали истинският й господар Джордж Сорос я е взел в някое от своите НПО-та – това е друг въпрос, който не ни интересува пряко.  

- Защо непременно виждате презрително отношение в нейните думи?

- Защото няма нищо ласкаво в това да обяснява как: „Общото между противниците на текста е, че идват от бивши комунистически страни, а днес са силно повлияни от религиозните си убеждения“. Очевидно визира Източна Европа. Но!

Първо, това ли е важното, че са бивши комунистически страни? Толкова ли е трудно да каже източноевропейски? И защо се опитва да ни уязвява с един труден период от нашата история, за който пряк принос има и Западна Европа? Кой ни предаде на Сталин, питаме? Кои страни решиха да ни превърнат във владение на СССР? И същите тези страни – включително и Германия, която започна Втората световна война – днес ни се явяват джендър-ментори. Това е все едно една жертва да бъде изнасилена и след това сводниците да започнат да я наричат проститутка. Гадно, нали?

Ще ни поучават от едно джендър-посолство как думата „Дано“ не трябва да я употребяваме, а от другото джендър-посолство ще ни учат на толерантност и на морал. Идете и вижте в Слънчев бряг веселите британски граждани каква окаяна картина са и попитайте британския посланик в България на какво основание ни поучава в морал.

- И все пак Вие видяхте ли нещо положително в текста на Истанбулската конвенция? Имаше ли нещо, което одобрявахте в него?

- Единственото положително на Истанбулската е, че свали маските на много лицемерни местни политици и мобилизира цяла България в защита на бъдещето на децата ни и на семейството от мъж и жена.

Целите, които ИК си поставя, са срещу националните държави и срещу семейството от мъж и жена.

Кое от това може да одобри един човек, който обича своята страна? Да одобри факта, че трябва да бъдат прехвърлени правомощия от национални институции към неправителствени организации? Кой ги избра организации?! Сорос ли? Кой е Сорос? Един глобален злодей, който трябва да бъде вързан в усмирителна риза.

Кой, кога и как избра джендър организациите у нас да определят какви да бъдат политиките спрямо семейството? Може ли хора с очевидни проблеми да решават проблемите на другите? Може ли на хора, мразещи семейството от мъж и жена да им бъде позволено да го разрушат?! Кое от това бъде одобрено?!

- Но тези хора не считат, че имат някакъв психически или друг проблем...

- Нямам необходимото медицинско образование, затова ще отговоря с известно напрежение. Тези хора явно не считат и своя пол по рождение за факт, но това не променя факта на природно предоставения им инструмент.

Друг е въпросът, че някои от тях и с това се справят – лудостта им е неудържима.

Но това, че някой по рождение мъж е решил да се самовъзприема като Елизабет Баварска, императрица на Австрия и кралица на Унгария и Бохемия не го прави съпруга на император Франц-Йосиф, нали така? По-скоро го прави кандидат за постъпване в лудницата. Да, там може да срещне и някой/някоя, който/която се смята за император Франц-Йосиф. Няма невъзможни неща, особено в днешно време.

А сега сериозно. Ако идеята на тези хора е да разрушат семейството от мъж и жена и да превърнат децата ни в плячка на хомосексуални и педофилски лобита – да го кажат направо. А не да ни усукват – ама правата на човека. На кой точно човек? Начинът, по който се употребява в момента тази конструкция „права на човека” дава ясни индикации, че става въпрос за правата на джендъра. Джендър си - имаш права, не си джендър – нямаш права, не си човек.

Протест против Истанбулската конвенция

Обърнете внимание на извратеното тълкуване на едно сравнително ново понятие - „Правата на детето”. Какво означава това – че нашето поколение е израснало обезправено? Че сме били деца-роби ли?! Не!

Просто според тези ментално предизвикани хора  - ако детето има права, значи то на 6 години може да каже какво желае!

И след като ги обучават на мастурбация на 6 години, на поставяне на презервативи на 7-8 години, значи то на 10 години може да има вече сексуални предпочитания и ако то има права, според тези извратени чудовища, налагащи тази концепция – какво следва?

Следва законово гарантирана злоупотреба с това дете, което си мисли, че знае какво иска.

Е, мислите ли, че чичко педофил няма да се зарадва много на тази концепция за правата на детето? Чичко педофил ще се зарадва, и то много!   

Трансджендър дете на корицата на National Geographic

Скоро да сте чули да се говори за отговорности на човека?

Излиза Държавната агенция за закрила на детето в съдружие с фондация „Анимус”, която очевидно приема мъжа като роден източник на насилие и която на логото си има вещица на метла – заедно правят семинар с водещо послание „Всичките специалисти, които се събраха се съгласиха, че те и държавата ще решат кой е най-добрият интерес на детето”. Моля?! С какво точно сте се напушили, бре?!

Държавата ще реши кой е най-добрият интерес на детето, така ли?! Фондация „Анимус” ще реши кой е най-добрият интерес на детето?! На кое точно дете, на моето дете ли?! Ами нека да опитат, нека да дойдат и да опитат!

Единствено родителите могат да решат кой е най-добрият интерес на детето!

Те са хората, които са го мечтали това дете, които са го изстрадали, които са го родили – или осиновили! -, които не са спали нощем, които са се претрепвали от работа, за да го изхранят и възпитат... Имам деца и много добре знам за какво говоря.

И изведнъж някакъв чиновник, който и да е той! – щял да реши кое е най-доброто за детето?! Вие луди ли сте, бе, хора? Полудяхте ли?

Държавата няма място в семейството! Тя не може да влиза в храма на семейството!

Държавата е направила, каквото трябва – в българската конституция пише, че семейството е съюз между мъж и жена. Оттук нататък си има наказателен кодекс, има закон за защита на детето, има всичко! Знаете ли колко закона в България има срещу насилието? И срещу домашното насилие има закон, има и комисия за борба с  дискриминацията, има и закон за защита от дискриминацията. Толкова много закони има! За какво ни е още един?!

Не, само влезте в „истанбулската“ логика „защита на жените от насилие”.

Кой е органът, който ще се бори срещу насилието над жените? Неправителствените организации? Те имат ли инструментариума, за да го направят? Имат ли арести, имат ли затвори? Имат ли белезници, полицаи? Не, нищо нямат. Това пак трябва да го направи МВР.

Е, добре, защо тогава трябва да има нежелан от никого посредник от типа на тези соросоидни организации?

Това, което трябва да бъде направено, е да бъдат укрепвани институциите на националните държави. Институционално укрепване, а не разграждане.

Участници в гей парад в Страсбург

- А може би те са преценили, че на национално ниво нещо не ни достига и затова са предложили конвенцията?

- „Те“ са преценили ли?! Кои са тези „те“?! Вижте колко е опасно това „те”! „Те били  преценили”.

Тези господа анонимници, които никой не ги е избирал, тези чиновници, уж ръководени от един впиянчен Юнкер, който не знае дали е ден или нощ – тези хора са изключително непригодни за живия живот, те не го познават! Тези хора познават единствено кога са гладни и трябва да ядат. Нищо друго. Камо ли да решават съдби на семейства или на цели народи.

Госпожа О’Лъфлин кой я е избрал? Никой не знае. А правителствата на националните държави се избират с представителна демокрация с всичките й кусури и упреци. Не ни харесва или ни харесва – това е наше право и наша отговорност.

А тези еврочиновници, които си мислят, че са богове, кой ги е избрал? Кой ги е посочил? Кои са „те”? Безлични, анонимни. Откога „те“ започнаха да разбират кое е по-добре за собствените ни деца? Госпожа О’Лъфлин знае кое е по-добре за нашите деца?! Ама да отиде да се прегледа моментално! Може би вече има и повече свободно време.

- Но все пак не мислите ли, че трябва да има някакво решение с проблема за дискриминацията на тези хора? На различните?

- Дискриминацията, от която те се оплакват, я правят самите те към себе си. Те се самодискриминират, защото отхвърлят природните дадености, които са получили по рождение. Всички сме получили такива дадености и това не ни дискриминира, само тях ги дискриминира. Нещо не е наред, тая работа. Роден мъж, прави си операция на пола. Ето това е самодискриминация.

Драг куийнът Lil Miss Hot Mess участва в инициативи, в които чете приказки на деца в обществени библиотеки 

Това което искат да направят и цялата тази налудничава джендър идеология, която уж идва с добри намерения, но води директно към ада – това е разрушаване!

Джендър-идеологията е самоубийствен атентат срещу фундамента на цивилизацията!

Погледнете какво правят с децата – drag queen, drag king, чакайте, бе, това да не са някакви играчки?! Това да не са комикси, анимационни герои?! Това са деца, които джендър-идеолозите разрушават и убиват!

- Интересното при такива дебати е, че се противопоставят две крайности, а по средата сякаш няма никакво решение. Например, когато казваме, че не може да се позволява на едно дете да бъде drag queen, ще ни кажат: „Вие какво искате, да му забраняваме, а то да се депресира и да се самоубие?“ Няма ли някакво решение по средата, по-хубав вариант?

- По средата е единствено здравото семейство от мъж и жена. Ето това е в средата. Когато то умишлено е поставено в кризисен режим, тогава услужливо се появяват такива джендър-заместители. Защото ако има едно здраво, нормално семейство – с ясното съзнание за истеричното либерално хихикане, което ще предизвика думата „нормално“, понеже ненормалното отдавна е изгубило представа какво е нормално – та ако има едно нормално семейство с мъж на мястото си и жена на мястото си… И като съпрузи са плътно един до друг. Тогава какви болни извратености, какъв drag queen, какви пет лева? Как ще бъде допуснато това от едни нормални мъж и жена?!

8-годишният драг куийн Lactatia

- Да кажем, че един мъж е хомосексуалист, как трябва да живее тогава? Въобще да не създава семейство? Какво трябва да направи, за да живее по нормален начин?

- Ако такъв човек ме попита, само в случай, ако ме попита, защото аз непоискани съвети не бих дал… Но ако ме попита ще кажа само едно – „и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни”. Това е единственото, което аз бих препоръчал на всеки.

Има хора, които са потърсили подкрепа, които са се отрекли от тази извратеност и са приели вярата в Христос, и са преживели дълбока трансформация.

Има много такива общества на бивши хомосексуалисти, които са прекратили своя живот като хомосексуалисти и са създали свои семейства, живеят един нов живот в мир със себе си, с околните и с Бог.

Тези изстрадали хора са най-мразените на запад от LGBT технолозите и идеолозите, защото дават пример как може да се живее по различен начин. Имат снимки като трансджендъри, като хомосексуалисти – имат снимки и от новия си живот като нормални мъже и жени, със семейства и отговорности.

Знаете ли, че няма нито едно научно доказателство за това, че хомосексуализмът е състояние по рождение? Нито едно!

 И знаете ли кое е най-отвратителното на тази лъжа „ами те така са се родили”, в която за съжаление вярват и интелигентни хора?

Обвинението срещу Създателя, че ги е създал такива. Това е дълбоко отвратително, това е дяволско внушение. Внушението, че творението е грешно, а тези объркани хора са прави – това е отвратително, това е дълбоко невярно.

Едно е да се отнасяме с толерантност в личен план към хора, които имат проблеми със себе си, които нямат мир, които приемат това като страст, която не могат да преодолеят.

Съвсем друго е, когато организирана група хомосексуалисти заявят искане за колективни права и се държат агресивно към институции, потвърдени от хилядолетия, каквото е семейството, каквото е националната държава, каквото са националните традиции.

Когато започнат организирана група от хомосексуалисти технолози да атакуват тези институции тогава не можем да бъдем безразлични и като казах думата технолози, погледнете Херберт Маркузе, идеолог на джендър революцията.

Той казва: „Приключихме с пролетариата, той вече не може да бъде източник на революции. Източник на революции оттук нататък ще бъдат малките радикални, готови на всичко малцинства, едно от които е хомосексуалното малцинство“.

Джудит Бътлър, която също говори така и която въвежда понятието, че полът е социална роля. Вижте нейните писания и ще видите за какво става въпрос.

Стремежът е да бъде направена една нова глобална революция под мантията на правата на човека.

Това е истински световен ред, прекрояване на основите на творението – семейството.

Гей парад в Лисабон

И пак ще кажа – джендър-идеологията е самоубийствен бомбен атентат срещу семейството и националната държава, които са хилядолетния фундамент на човешката цивилизация!

- Смятате ли, че борбата срещу джендър-идеологията трябва да продължи, или след отхвърлянето на Истанбулската конвенция вече няма опасност?

- Опасностите тепърва идват, защото на България няма да бъде простен този героизъм – насреща си имаме изключително коварни и отмъстителни хомосексуални и педофилски лобита, проникнали дълбоко във властовите нива на европейските институции.

Включително в Европейската народна партия, в Партията на европейските социалисти и в АЛДЕ – партията на либералите.

Нали видяхте какъв масиран хомо-натиск оказваха рамо до рамо „десния“ Джозеф Дол, „левия“ Сергей Станишев, „евролидера“ Тимерманс, „еврокомисаря“ Юрова и кой ли не?!

Поставям всички определения в кавички, защото те отдавна са лишени от смисъл.

Така че борбата срещу джендър-идеологията у нас не само, че трябва да продължи. Тази борба трябва да се води последователно, безкомпромисно, с всички законови средства.

Много са приятелите, с които ще продължим и занапред.

Много от тях продължават да ме подканят към конкретни стъпки, включително и към създаване на организация, която да акумулира доверието и очакванията на хората.

Организация, която да се превърне в генератор на идеи и в един истински обществен застъпник – понеже и омбудсманът се оказа „истанбулски“ активист, за съжаление.

Буквално преди дни завърших един обстоен анализ на проблемните социално-политически и институционални зони, през които се инфилтрира джендър-идеологията у нас.

Предоставил съм на няколко приятели и съмишленици за критични бележки. Така че има всички основания – след очакваните корекции – да имаме една ясна и съвсем конкретна програма за действие.

Така че със сигурност безоблачните дни за соросоидите – джендър-агентите на злото у нас – вече приключиха.

Както написах и в отвореното си писмо до Сорос, за да го информирам лично, че тук ние го разгромихме – „ние нямаме друга родина, ние имаме само България! И бихме направили всичко да нея!“

Днес България има стратегическо преимущество, така че е време е да преминаваме в настъпление!

С Бога напред – ще продължим да побеждаваме така, както побеждавахме и досега! 

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}