Соня Момчилова: Борисов е развален материал с минал срок на годност

Госпожо Момчилова, човечеството, ние като народ, а и всеки един от нас, сме изправени пред своя избор. Не се ли сбъдва пророческото предупреждение на Джордж Оруел и ще го допуснем ли?…

Това, в което живеем, е безпрецедентна манипулация, надминаваща сюжетите на Оруел, Хъксли и прочие антиутописти. Машината за „фабрикуване на съгласие“, както през двайсетте години на миналия век, бащите на либерално-демократичната доктрина наричат индустрията пъбликрилейшънс, е пред самовзривяване от свръхмощността, с която се опитва да обработи мозъците на човечеството. Добрата новина е, че човекът се промени, а методите за манипулация са същите, познати ни от епохите на най-чудовищните диктатори. Подмяната на обективния анализ на фактите с политкоректното медийно говорене, макар да предизвикаха страх и отказ от гражданските свободи в името на имагинерна сигурност, в последна сметка водят до пълното отвращение и отказ от доверие в медиите и техните окупатори – политиците, които абдикират от обществения договор в името на личния си интерес, този на човеконенавистическите елити.

Моля Ви, направете обзор на случващото се у нас и по света през 2020 година!

Бихме могли да отделим часове в опит да изясним корените на събитията, ескалирали през последната година, защото корените са дълбоки и стари, но не мисля, че е нужно да задълбаваме толкова. Ясно е, че почвата е неблагоприятна за старите парадигми и модели на подчиняване съзнанието на „стадото“, както нарича мнозинството предопределено от „специалната класа“ да гласува, привидно доброволно, механизмите и лостовете за управление на една малка група хора, доказваща всекидневно хищническата си природа.

Страхът е най-безотказния и ефикасен път към подчинението

и ние като общество демонстрирахме разочароваща готовност да загърбим свободите си в името на немотивирани усилия за спасяването ни. Какво остана за спасяване обаче е въпросът, пред който сме изправени. Човечество, загрижено за тоалетната хартия в килера си? Каква зловеща метафора на консумеризма! В името на живота без идеали и високи цели се превърнахме в стадо, което с наведена глава се подлага на модерното жигосване, както според мен изглежда ваксинирането с микстурата, за която не знаем нищо съществено, камо ли да имаме основание да вярваме в ползите от нея. Пандемията, под чийто знак премина годината, се оказа катализатор на най-ниските нива на гражданска зрялост и ако има нещо, което би следвало да ни уплаши наистина, това не е опцията да си отидем физически от коварен вирус а реалността, в която осъзнатостта ни, като разумни и нравствено притеглени от идеалите човеци, е в степен на отцеждане на последните капки свяст.

Мисля, че с неучастието в изборите на 70% от нашето народонаселение се решава съдбата на демокрацията и страната ни с всички последствия за нас. От качеството на нашия избор зависи качеството на живота ни, благоденствието или мизерията. Съгласна ли сте с това мое твърдение?

Аз от години съм негласуващ човек. Въздържам се в името на личната си хигиена и от гледна точка на опита си като участник по един или друг начин в политическия живот през последните трийсет години. Не споделям тезата, че трябва да се гласува за по-малкото зло, защото в условията на представителна демокрация, малкото зло е като ГМО в лабораторни условия и за отрицателно време от невинни дебютанти, кандидатите за властта придобиват франкенщайновите размери и особени белези на редовите абонати за властта. Обичам метафората с
цеха за кренвирши като образ на демокрацията,
натрапена ни като цивилизационен избор някога. Каквото и да заложиш в началото на поточната линия – устрем, чисти намерения, почтеност, в края на цикъла излиза нещо, дето и кучето не го яде. Така функционира системата. Без смяна на системата нищо няма да се промени. Промяната ще дойде чрез безусловен базов доход, който от своя страна ще доведе директната демокрация, с прякото участие на гражданите в управлението. Затова си позволявам да Ви посъветвам, ако ще давате гласа си, то дайте го на партия, в чиято програма срещнете тези две понятия – ББД и ДД!

Каква страна сме ние: Демократична? Авторитарна? Феодална? Колония? Кой и как ни управлява?

Ние сме колония.
Жалка, нееманципирана, зависима, компрадорска територия, за интересите и стандарта на живот на чиито граждани никой и пет пари не дава. Нито евроатлантическите ни партньори, нито собствените ни управници. Обратно! Всички политически усилия са насочени към системно и целенасочено упражнявания геноцид по отношение на населението. В абсолютно всички области и сфери на живота. Изтребват ни физически и интелектуално, неуморно демагогски и популистки, залъгвайки ни, че се полагат усилия, за да се изведе страната от блатото. Нашите „нови приятели“ доказаха с неподправена искреност за първи път в Covid-кризата, че не ги е еня за бедния роднина. На „партньорите“ ни им е нужно сметище, на което да си изгарят боклуците, да ни крадат златото и залежите, да ни ползват подземните води един ден, когато нас вероятно няма да ни има, защото каква е причината иначе да не се ползваме от благата, които ни е дал Господ?

За разлика от вестникарските издания с нищожни изключения имаме изключително добро книгоиздаване. Кои книги бихте препоръчали на Б.Б., за да попълни очевидния дефицит на интелект и култура, които не могат да бъдат компенсирани от неговата физика и бицепси?

Аз на него книги не съм препоръчвала, дори когато работехме заедно, просто защото шансът екземпляр като Борисов да се концентрира върху текст, още повече изискващ интелектуално усилие, е нулев. Просто добрият медиен съветник и имиджологът трябва да си дава сметка за „материала“, с който работи, а Б.Б. е материал с безнадеждно минал срок на годност. Развален, ако трябва да съм директна, но точно това върши работа на доброжелателните ни партньори. Ние сме територия за експлоатация на суровини и материали с изтекъл срок или за откровено шкарто. С това бихме могли да обясним и успех, с който на пазара ни се пласират храни трето качество, артисали от държавния резерв на старите демокрации.
Борисов е идеалният предател
– неук, тщеславен, зависим, страхлив поради невежеството си и липсата на устои. Той няма да посегне към книгите защото за това се иска потребност да черпиш от вековната мъдрост на колективно несъзнаваното и познанието, което е движило развитието на човечеството. Когато си олицетворение на застоя, книги не ти трябват.
Иначе сред образците, които бих препоръчала на всеки политик и кандидат-държавник са: „Държавата“ и „Диалози“ на Платон, „Риторика“ и „Поетика“ на Аристотел, „Владетелят“ на Макиавели, „Писма“ на Сенека, дневниците на Марк Аврелий, „Психология на тълпата“ на Льобон и, разбира се, Новият завет.

Тревожи ли Ви проблемът с климата?

Не. Мисля, че природата умее безпроблемно да се самопочиства от човешката глупост. Ако не изтрезнеем от консуматорското си самоубийствено опиянение и не се спрем сами да грабим без да ни е грижа, че сме длъжници на земята, то скоро ще свършим като неуспешен експеримент.

Изпитвал съм радост и болка, когато виждам личности като Патрик Смитьойс, които обичат и са загрижени за страната ни, натъквайки се на българи от най-различни слоеве на населението ни, които активно или пасивно изразяват своето безразличие. А Вие?

Аз познавам много чужденци, които недоумяват безразличието ни към даденостите на страната ни и особености в манталитета на управленците ни, които ни превръщат в заложници на лакомията и келепирджийството, което е единствената им религия. Смея да твърдя обаче, на базата на дългогодишни наблюдения, че в заветния Запад не е по-розово положението с моралната висота и качеството на политиците, просто правилата са по-действени и санкциите, както и правосъдните системи като коректив на изпълнителната власт – по-ефективни. Мисля още, че справянето с нашите национални проблеми е наша, етно-културна, социална, обществена задача. Аз не вярвам на чужденци, чиято цел е да намерят място в системата, с каквито и намерения да са, влязат ли в цеха за кренвирши, както казах преди малко, ще се превърнат в полуфабрикат. Нагледала съм се на такива случаи.

Каня Ви, да ни гостувате и видите красотата на нашата планина и едно място с подчертани контрасти, достойно за перото на талантлив творец. Място за възхита и полет на духа, както и за каляване на Воля за Демокрация! Приемате ли моята покана?

Много мило, разбира се, че приемам!

Имам още множество въпроси, но Ви моля засега да отговорите на последния! Използвам заглавието на едно много съдържателно стихотворение от Ръдиърд Киплинг – „Ако“. Ако бяхте на мястото на Цвета Караянчева, зашлевена най-безцеремонно, брутално и цинично от Б. Б., как бихте постъпили Вие?

Стихотворението, което аз също много харесвам и даже беше едно от първите, на което научих племенника ми и дъщеря ми, завършва със завета :…“и всъщност, сине мой, да станеш мъж!“ Колко политнекоректно с днешна дата! Днес няма място за мъжество, за понятия като дълг, чест и саможертва. Живеем във времето на оцеляването заради самото оцеляване. Подвигът се коментира с три на ум от някакви експерти по телевизията, които са готови да донесат от десет кладенеца вода, за да удавят жаждата за светъл пример в безумните си, псевдонаучни доводи, как всъщност Левски не е дотам герой, Ботев акцентуирана личност, а Списаревски ексцентрик, със слабост към адреналиновите изпълнения. И всичко това на фона на бледи биографии и още по-немощни тези в защита на евнушеската порода, налагана от либералните модели, които са субсидирани и афиширани от гурутата на Новата нормалност и Новия морал! Какъв нонсенс само!
Аз, слава Богу, не съм Караянчева
и не бих могла да бъда. Ако Караянчева имаше и капка остатъчно човешко достойнство и човешка, не казвам женска чест умишлено (няма място за сексизъм, уви в тези промискуитетни, безразборни комбинации, в които се влиза, за да се изкове една политическа кариера в наши дни) би трябвало да е отговорила на моралната плесница на ментора си отдавна. Само че, когато моделът за подражание е мерзавец, няма как да не станеш същият, особено, ако виждаш само ръката, която те храни, и не се интересуваш от останалото.

Простете ми, но ще Ви задам наистина последен въпрос: Какво мислите за модерната цензура на ХХI век на фона на предстоящите избори у нас, както и на тези в САЩ?

Мисля че не си даваме реална сметка за размера на бедствието. Всъщност винаги има и ползи от разрушаването на митовете. Стана безпощадно ясно, че представителната демокрация оправда очакванията на Аристотел и се самоопроверга като добър пример за управление. Стана ясно, че свободата на словото е със запушена уста от доста време и не съществува такова животно като независими медии. Стана ясно, че дълбоката държава се гаври с търпимостта на избирателите, като режисьор в делириум, който ни пробутва, за кой ли път, сенилен старец за символ на най-непоклатимата демокрация – папа с джендър убеждения за глава на римокатолицизма, педофили за морални стожери и циркови пудели за кучета пазачи на автентичната информация.
Всичко е ясно и е време да се затваря театърът на илюзиите. Публика не остана, а трупата е освиркана. И това всъщност е чудесно. Остава да изберем – ваксини или събуждане.

  Източник: otzvuk.bg