Снощи беше страшно

Автор: Недялко Славов

Снощи беше страшно. Първо диво пълнолуние. После дива тракийска жега.

После дълбоко вътрешно вълнение и институционална тревожност в мен от крехкото парламентарно състояние у нас. После - спуках задна дясна гума межу две полски села без име /не знам, забелязали ли сте, че и селищата, ако и да имат табели, както хората имат лични карти, вече нямат ни имена, ни физиономия - всичките са едни и същи/.

Та точно между две такива безименни села спуках задна гума, смених я и седнах на отворена врата да погледам непосилната лятна вечер. Така се заслушах и установих - в двете села, между които спуках проклетата гума, течаха обичайните регулярни електорални сватби.

Полъхът довяваше далечните звуци на вълни и от кресливите диджеи научих и имената на щастливците - в едното село това бяха 15 годишния Ромарио и 13 годишната Клаудия, а при двойката от другото село - Василчо и Глория се установи / от различните коментари на микрофона/, че любовта им е пламнала още по-рано, в детската градина.

После ме грабнаха текстовете.

Отляво ехтеше "Мъж на ишлеме" и " Разхлаби си колана "Долче Габана", а отдясно:" Ах, изпи ме ти проклета чужбино/ майко, направи ми кафе капучино", после изрева Кръстникът на духовното израстване на нацията с пожелание за червено ферари на всеки демократичен пенсионер след 89-ти набор, после изцирика сливенският славей, после единият диджей пожела на младоженеца "таз година булка, догодина - две", после мина един закъснял овчерин с три електорални овце и в тоя момент айфонът му позвъни с ринг тон от рап-мотив по "Притури се планината".

В тоя момент огромните невидими тестиси на националния приплод задумкаха ритмично по двата тъпана на двете сватби, а от това лумкане в една точка за миг небосвода над мен се охълми и лъсна любовно като току що обръснат предсватбен пубис.

После си прибрах крика и спуканата гума и си тръгнах с нарастваща парламентарна тревога в гърдите.