СНИЗХОЖДЕНИЕТО НА ПОЛИТКОРЕКТНИТЕ

СНИЗХОЖДЕНИЕТО НА ПОЛИТКОРЕКТНИТЕ
27-04-2021г.
52
Ева Истаткова

„Какво мислите за това?“ – попита моя приятелка, изпращайки в общ чат снимката на новата реклама на Гучи с модел, който има синдром на Даун.

Използвам случая да отговоря на въпроса:

Мисля, че това е ужасно, унизително, лицемерно, суетно и крайно не-емпатично към хората с проблеми или т.нар. „различни хора“.

Обърнете внимание как изобщо звучи темата по социалните мрежи – КАКВО МИСЛИТЕ ЗА ТОВА, ЧЕ МОДЕЛ НА ГУЧИ Е СЪС СИНДРОМ НА ДАУН?

Нещо да ви смущава?

Ще ви кажа какво би трябвало да ни смущава.

В тази обществена дискусия около „хуманността“ на бранда и „прекрасната, готина“ идея да вземат за свое лице човек със синдром на Даун – никой не споменава името на това „лице“.

Не забелязахте, нали?

За отчета – момичето се казва Ели Голдщайн. Но на никой от толкова прекрасните, модерни, цивилизовани люде, които се прехласват по „жеста“ на Гучи не му пука как се казва това момиче. Те демонстрират колко яко е това, защото ето така се чисти съвест.

Да...

Понеже подкрепяш този така хуманен акт да включиш човек с Даун в рекламанта си кампания, ти си се отчел. Показал си се като добър човек, който съпортва различните и стига ти толкоз добро за тая година.

А всъщност, какво се случва?

Хората със синдром на Даун са получили ПОДАЯНИЕ. Получили са най-лошото, нехристиянско отношение – масово, обществено снизхождение.

Не го ли разбирате?

Вие снизхождате ВСИЧКИ ХОРА  със синдром на Даун по презумпция, щом смятате, че е чак толкова НЕВЕРОЯТЕН фактът, че такъв човек е модел в реклама на Гучи.

И още по-лошо.

Кой от вас обърна внимание на факта, че докато говорим за новия модел на Гучи, ние не знаем нейното име. Тя се превръща в ЧОВЕК СЪС СИНДРОМ НА ДАУН.

Тя вече не е момичето Ели, което е имало определени качества, чар, смелост и т.н., заради които е избрана за модел.

Не.

Тя е модел, ЗАЩОТО Е СЪС СИНДРОМ НА ДАУН.

Никой ли не схваща колко обидно и човеконенавистно е всичко това?!!!

Все едно да ти пишат шестица по математика не защото си учил, имаш талант и си решил отлично задачите, а защото си със счупена ръка, например.

Поощрително, някак. Но поощрително за кого?

Гучи градят имидж, благодарение на нашата суета и глупост. Ето това  става.

Една голяма заблуда.

Заблудата, че видиш ли сме станали по-цивилизовани като общество и се държим по-добре с уязвимите групи на същото това общество. И раздаваме като награди разни възможности на „нисшите“, видиш ли, да се  докоснат и те до блясъка на нашия свят.

Е, вярно, тук възниква и друг проблем.
Освен че се държим обидно с хората с проблеми, ние размиваме и критериите за това кой какво може да  прави. Например – кой става за модел? На базата на какво се избира един модел?

Ако аз съм късокрака, тежа 150 килограма, плешива съм,  с очила, без няколко зъба, с един златен зъб, с татус на челото, нефотогенична, с лоша кожа...ще ме изберете ли за модел на чай за отслабване и крем за лице?! Само питам.

Знам, че сега рязко ще настръхнат неолибералите към отвратителното ми изказване.

Разбира се, че всеки късокрак, дебел човек с лоша кожа заслужава да бъде модел. Зарежете Наоми Кембъл и Адриана Лима.

Дайте да въведем квоти за модели с лоша кожа.

Също искам да ми се въведат и квоти за математици, които не могат да смятат, за инженери, които не умеят да чертаят, за готвачи, които не могат да готвят и за ай ти специалисти, които не разбират от компютри. Що за несправедливост към всички тези групи от хора, в които попадам и аз?!

Но да се върна към основната гадост – рекламата на Гучи. Гучи трупат дивиденти, докато се възползват от определена уязвима група. И докато ви внушават, че сме станали по-свестни хора, които имат отношение към проблемите на обществото.

И така, всички заедно си спим сладък сън в заблудата, че правим нещо.

Но под сурдинка да ви кажа – ТОВА НЕ Е ВЯРНО.

Уязвимите хора нямат нужда от демонстрации на псевдо подкрепа. На тях им трябват реални решения за проблемите – читава рампа, по която да влязат в училище, възможност за работа и нормален живот, социална и финансова подкрепа, която е систематична и се осигурява от държавата, и най-вече – да не ги развяваме наляво надясно като панаирджийски мечки, за да се фукаме колко сме яки.

Не сме.

Но можем да бъдем.

Ако вместо да ръкопляскаме на Гучи, си дадем сметка защо не виждаме хора в колички по улиците? Защо болните хора у нас живеят като затворници? Защо никой не изисква от кмета на европейска София да направи този град проходим за хора с увреждания? Ама да изисква не значи да пише очерци по социалните мрежи, а да намери съмишленици и да го изиска на терен, ако трябва със сила.

Демокрацията е свобода и някаква минимална грижа за другия. Каквото е и християнството.

Виж, рекламите вече са от Рогатия.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.