Смразяващият разказ на една украинка: Вероятно пиша за последен път.....
15-03-2022г.
142
Гост-автор
От позната украинка (програмистка, на която съм предложил работа и подслон за двете и деца), която живее в южната част на страната и градът им е обсаден.
“От 4 денонощия нямаме вода и ток. Храната също се свърши. Живеем в мазето на блока ни… Втора нощ се опитваме да напуснем града. Първо руснаците ни спряха, снощи нашите - отведоха няколкото мъже и върнаха жените и децата. … Или се бийте с руската армия (демек, ние европейците), или престанете да ни давате оръжия за да се избиваме взаимно и така войната да свърши бързо…. Топиме сняг за вода за пиене и се топлим като изгаряме нашите си мебели. … В нашият блок пребиха една баба, защото била от руско потекло, изхвърлика на улицата съседката ми с детето и защото били евреи (сигурно вече са в рая), а нашите мъже ги завлякоха, за да се бият с руснаците. … В лаптопа ми имам ток само за още едноо зареждане на мобилния. Вероятно пиша за последен път. … Страшно съм изморена, почти не мога да се държа на краката си. … Вероятно няма да работя при вас - не защото не искам, а зашото нас няма да ни има”