Случаят с Унгария: крушението на либералните елити е в отричането на личната съвест

Случаят с Унгария: крушението на либералните елити е в отричането на личната съвест
27-06-2021г.
10
Гост-автор

Нов “унгарски въпрос” се заформи около футболния мач Германия-Унгария. Германската община искаше да освети стадиона в Мюнхен с цветовете на дъгата на ЛГБТ общността, в знак на протест срещу закон, обявен миналата седмица от правителството на Виктор Орбан. УЕФА, организатор на Европейското първенство по футбол, отказа, заявявайки, че е “политически и религиозно неутрален орган”. Тази неутралност веднага предизика възмущение както сред лидерите на много европейски държави, така и в медиите. 

15 страни-членки на ЕС поискаха от Европейската комисия да се намеси срещу текста на този закон, който забранява популяризирането на хомосексуалността сред непълнолетни.

Унгария за пореден път се оказа изложена на критики и обиди.

Какво гласи инкриминираният текст? Той предвижда, че “порнографията и съдържанията, които представят сексуалността или популяризират отклоняването от половата идентичност, смяната на пола и хомосексуалността, не трябва да бъдат достъпни за лица под 18 години”. Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен възкликна: “Унгарският законопроект е позор. Този законопроект е откровено дискриминационен спрямо хора, въз основа на сексуалната им ориентация, и противоречи на всички основни ценности на Европейския съюз”. Това законодателство е “недостойно за Европа”, разкритикува го и люксембургският външен и европейски министър Жан Аселборн, “хората имат право да живеят, както искат, не сме в Средновековието”. Германският министър по европейските въпроси Михаел Рот изобличи разпоредбите, които “откровено нарушават ценностите на ЕС”, а Еманюел Макрон направи същото изявление.

Вярно е, че има известна неяснота относно обхвата на законопроекта. Някои смятат, че “забранените” съдържания биха могли да включват рекламите, които могат да бъдат гледани от непълнолетни, което е друга тема. Тук размишляваме за възпитанието в семейството. Унгарският министър на външните работи заяви, че “този закон не казва нищо за сексуалната ориентация на възрастните. Той казва само, че докато децата са под 18 г., тяхното сексуално възпитание зависи изключително от техните родители, това е всичко”. Фактът, че този прост въпрос поражда истерия, показва до каква степен наложената идеология е навлязла в Европейския съюз.

Трябва да припомним мимоходом, че правителството на Орбан е демократично избрано. Защитниците на закона бяха длъжни да отбележат очевидното - че вотът на унгарския парламент е “национална компетентност, която не трябва да се поставя под въпрос”, което по принцип е ясно, но именно то не се подразбира заради либертарианския възглед, чието спазване ЕС би искал да наложи под заплахата от санкции.

Как да изясним това? Как да разберем, че една общност на свободата (институционална Европа), която радостно се разшири след падането на комунизма, започна да налага толкова радикално една-единствена етическа визия?

Тук може да бъде полезно да разграничим толерантност и легитимност.

Случаят, който е пред очите ни, показва, както много други, колко е недолюбвана толерантността: да толерираш, означава да понасяш, в етимологичния смисъл на думата, без обаче да цениш, без да бъдеш съгласен. Сентенцията на Волтер гласи: не ви одобрявам, но ще направя всичко, за да можете да се изразявате. Днес обаче тази сентенция е остаряла: толерантността на Волтер изглежда като снизходителност и, в крайна сметка, като презрение. От нас не се иска да толерираме всяко поведение, а да го легитимираме. От вас се иска не само да го позволите, но и да го одобрите и приветствате. Което е доста по-различно: искат да кажем, че всяко поведение е еднакво добро, стойностно, оправдано.

В либералното общество е приета толерантността и поради тази причина се легализират най-различни поведения (при условие, че не се нападат едно друго). Но признаването е нещо съвсем различно: става дума за потвърждаване, за “правилна оценка”. Знаем, че по много въпроси сме толерантни, защото сме либерали, макар и без да ги легитимираме. Мога да толерирам карикатурите на Мохамед, защото съм либерал, като същевременно личното ми мнение е, че този тип карикатури са морално нелегитимни, тъй като не обиждаме бога на другите, както не обиждаме майката на другите, нито родината на другите, това е въпрос на уважение.

Въпросът за разграничението между толерантност и легитимност засяга възпитанието в семейството, защото тъкмо семейството предава преценките за легитимност и нелегитимност, от гледна точка на убежденията. А убежденията поставят граници и ги оправдават. Мога да толерирам легализирането на смяната на пола, защото съм либерал, но без да приемам, и то поради личната ми етика, да я предлагат на моето дете в клас (следователно зад гърба ми).

Както в либералните общества, каквито сме ние в ЕС, трябва да толерираме всяко поведение и да уважаваме въпросните лица, така е нормално всяко течение, социално движение, семейство да подхранва собствената си идея за легитимност на едно или друго поведение. Затова правителството на Орбан смята за неуместно в училище да се налага само едно мисловно течение. Именно семействата трябва да предават преценките и повечето французи не мислят по-различно, защото възпитанието на децата не е държавна идеология.

Да смяташ, че всяко поведение е легитимно, е либертариански възглед, уважаван като останалите, защото ние сме либерално общество, но не всички са длъжни да го легитимират и той не бива да се налага на всички, още по-малко на децата в училище.

Голямото крушение на съвременните либерални елити е, че отказват да приемат всяка мисъл за граници. Пагубно е, че интелигентните хора, които ни управляват, смятат, че са длъжни да викат “дискриминация” всеки път, когато се появи различно мнение, и да наричат “престъпници” онези, които вярват, че има граници. Не е нужно едно общество да съотнася всичко, за да бъде свободно.

Още по-сериозно: голямото крушение на нашите елити е в отричането на личната съвест, чието величие е да може да реши дали да легитимира или не онова, което толерира, и да може да предаде това на своите деца. Но личната съвест, въпреки всички високопарни изявления, никой не може да ни я отнеме.

 

Превод от френски: Галя  Дачкова

Заглавието е на "Гласове"

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.