Словакия - България

Прилики и разлики.

В Словакия убиха две деца, млади хора на 27 години, Ян е работел като разследващ журналист в онлайн медия, приятелката му Мартина е имала неблагоразумието да свърже живота си с него, да искат да си останат в родината, да си вършат съвестно работата и да живеят нормално.

Купили са си малка къща, имали са планове за бъдещето, били са част от онези млади, които отказват да емигрират и смятат, че има смисъл да се борят с ламята.

В България можеш да напишеш всичко в онлайн медия, без ограничения – и да останеш жив.

И не само да останеш жив, но и да останеш незабелязано жив.

Пълен игнор ти дават, ако ще да извадиш и снимка на Гинка и Бойко как пият коктейли на плажа, примерно.

Тук никой не го е грижа за разни смешни разобличаващи публикации, керванът си върви, а кучетата се умориха да лаят отдавна.

Българската ламя е дебелокожа, нищо не я трогва.

Свободата на словото у нас може да бъде нарисувана като някаква прокъсана клошарка алкохоличка, която крещи нещо по улиците, заявява на всички някакви много тежки истини, но й се присмиваме и се гнусим от нея.

{BANNER_ID-3}

В Словакия не успяха да сътворят любимата българска версия при мафиотско престъпление – че двамата са застреляни от вманиачен тип, бивше гадже на момичето, който се е върнал от Френския легион, пропил се е и ги е гръмнал, а след това се е самоубил със заглушител.

Просто нямат такива бушони на разположение или им липсва въображение или просто още не са дорасли до нашето ниво.

Липсва им гьонсуратлък на словаците, твърде възпитани и праволинейни хора са.

Поради това изтече информацията, че е замесена италианската мафия.

У нас дори не знаем – италианската ли е, албанската ли, колумбийската ли, украинската ли...

У нас много важни свидетели се самоубиват много навреме и няма как да се установи нещо със сигурност.

Познавам словаците като култура, работя с тях вече почти 20 години, превеждам от словашки, на сърцето са ми, допадат ми.

И тази тяхна наивност и праволинейност също са ми симпатични.

Там някоя си словашка Гинка да купи ЧЕЗ е немислимо поради няколко причини – Роберт Фицо, премиерът, не е Бойко, колкото и нагъл да е.

Ситуацията е абсолютно същата с еврофондове, схеми, обществени поръчки – едно към едно.

Лустрото и опаковката са други. Кумова срама имат, както се казва.

Докато тук така са се разпърчили, че хич не ги бърка дали Гинка или Пенка ще турят пред камерите.

Нали после край Гинка за снимка ще застанат Томислав и Владислав, това ще успокои леките журналистически напрягания.

Ония за Пирин нали подскачаха, пък гръцкият клошар пак си е инвеститор.

Така и Гинка ще бъде преглътната.

Не посягайте на Гинка, щото ще ви натресем Истанбулската конвенция и тогава ще отговаряте за нейното унижение пред международен съд!

Совки сме ние, совки са и словаците – носталгици от бивши соцстрани, които просто си мрънкат, докато ченгетата се престрояват и преразпределят през последните три десетилетия.

Всичко беше загладено. Старата смрад заметоха под килима.

Капитализмът и у нас, и в Словакия в момента се окопава, големите се сливат, капиталите се окрупняват, малките риби ги изяждат по-големите, това са такива неизбежни първични процеси, понякога свързани с много насилие.

Ако човечеството не се изпари до 50 години и ако капиталистическата дива система продължи да затлъстява без резки движения (което е почти невероятно), нещата ще се успокоят, канализират, убийствата на журналисти ще спрат, защото няма да има вече нужда от журналистика.

Тогава вече убийствата ни ще станат като на норвежеца Брайвик и като на откаченяците в американските училища.

Ще минават в графа статистика и ние като едни възпитани хора няма да се възмущаваме от тях чак толкова много.

"И понеже днес е първи март - честит ви дедо Торбалан!"

АВТОР: НИКОЛАЙ ФЕНЕРСКИ

{BANNER_ID-4}