Скандалът с бандите за сексуална експлоатация във Великобритания разкрива държава, която се страхува от фактите

Пишейки от Северна Америка, е трудно да се прецени доколко мащабите на така наречения скандал с бандите за сексуална експлоатация на деца (grooming gangs) във Великобритания са отразени в Европа. В Обединеното кралство ежегодно се съобщава за приблизително 17 000 случая на сексуална експлоатация, но едва около 700 от тях се причисляват към т.нар. категория „сложно и организирано насилие над деца“. Този проблем засяга предимно момичета, намиращи се под грижата на местните власти, като възрастта на жертвите варира между 12 и 18 години. Медийни разследвания, както и специални правителствени и кралски анкетни комисии, си отправят взаимни критики за недопустимото нежелание да направят сериозна оценка на мащабите на тези проблеми и да ги свържат директно с малцинствени групи.

Неоспорим факт е, че през последните 30 години десетки хиляди уязвими млади момичета са били блудствани, изнасилвани, на практика отвличани и подлагани на друг вид насилие, като на този ужасяващ скандал не е било обърнато адекватно внимание. Страхът от неудобство и стигмата, тегнеща над тези млади момичета заради преживяното малтретиране, са заглушили част от оплакванията, но полицията и особено общинските власти често биват сплашвани до бездействие и мълчание от представители на ислямските общности и по-специално от тези от пакистански произход. Въпреки цялото това шикалкавене, фактът, че от края на 90-те години на миналия век насам има десетки хиляди такива жертви, излезе наяве, ужаси британското общество и освети някои от най-нелицеприятните и доскоро тежко подценявани последици от този проблем.

През декември 2017 г. мозъчният тръст Quilliam, смятан най-общо за донякъде антиислямистки, докладва, че 84 процента от извършителите в тези случаи са южноазиатци — което, макар да включва Индия и Шри Ланка, на практика означава предимно пакистанци. Неговите заключения се основаваха на 58 случая и 264 присъди между 2005 и 2017 г., като по-късно бяха оспорени като методологически издържани. Обширният защитен апарат в официалните и професионалните среди, който с плам и изобретателност се труди да предпазва етническите малцинства (освен тези с бяла кожа и по-специално евреите) от неудобство, почти независимо от фактите, отговори чрез Министерството на вътрешните работи през декември 2020 г. То заяви, че липсват необходимите доказателства за извеждане на заключения относно етническата принадлежност на извършителите. Въпросното разследване стигна дотам да внуши, че процентът на престъпленията във всяка група, включително сред белите, вероятно съответства горе-долу на техния дял в общото население на Обединеното кралство.

Разследване, проведено от The Times чрез заявления за достъп до обществена информация през 2021 г., установи, че полицията в Южен Йоркшир не е записвала етническата принадлежност на заподозрените или обвиняемите по дела за сексуално насилие над деца. В град Родъръм, Северна Англия, полицията не е отбелязвала етническата принадлежност на предполагаемите извършители в две трети от случаите.

Националният одит за групова сексуална експлоатация и насилие над деца (National Audit on Group-based Child Sexual Exploitation and Abuse), публикуван през юни 2025 г., твърди, че няма достатъчно данни за извеждане на каквито и да било заключения на национално ниво относно етническата идентичност на извършителите, въпреки че темата изисква „по-внимателно проучване“. Въпреки това одитът констатира, че мъжете от азиатски произход са непропорционално силно представени сред заподозрените в три полицейски района, и регистрира, че почти две трети от 323-мата заподозрени, идентифицирани от разследването на Националната агенция за борба с престъпността в Родъръм, са били от пакистански произход.

Тази нелепа и клиширана констатация на едно подкрепено от правителството и добре финансирано разследване подчерта факта, че освен пандемията от ужасяващо насилие и експлоатация на непълнолетни с извратени сексуални цели и очевидно на силно доходоносна основа, съществува и друг, в някои отношения дори още по-тревожен проблем. Това е институционалният страх, граничещ с вледеняващ ужас, обхванал не само местните власти, но и правителството на Обединеното кралство, да разкрият открито същността и мащабите на този проблем и да подготвят и мотивират страната да наложи мерките, необходими за неговото разрешаване и прекратяване. Разследванията никнаха като гъби из цялата страна. Постепенно и изключително мудно бяха разобличени мащабите на съпътстващия проблем, който позволи на отвратителни и психопатични престъпни организации да се прикриват зад етническа чувствителност. През април 2023 г. тогавашният министър-председател Риши Сунак, който е от индийски произход, призна, че политическата коректност е защитавала виновните, и създаде работна група, посветена конкретно на този въпрос.

По-късните разследвания напълно опровергаха замазващата политическа коректност на по-ранните. Но бавното излизане на този факт наяве срещна яростна съпротива със зъби и нокти от онези, които съзнателно или не служеха за параван на тези престъпни експлоататорски банди, което доведе до недопустимо забавяне на националния отговор на това шокиращо морално безобразие. В продължилото повече от 20 години дърпане на въже между онези, загрижени за изнасилването и травмирането на хиляди деца всяка година, и онези, вглъбени в безупречността на колективния публичен имидж на големи етнически групи като пакистанците във Великобритания, бе направено твърде малко за атакуване на проблема в самия му зародиш.

Най-накрая има основателна надежда, че британският народ и неговите правителства на всички нива ще се справят с този кошмар. Но всичко това е неделима част от държавната политика, която почти не прави нищо, за да възпре нелегалната имиграция на нискоквалифицирани и почти неасимилируеми чужденци, като същевременно не предвижда подобряване на жилищните условия или създаване на работни места за тяхното настаняване, а след това клейми и преследва с фалшиви обвинения в расизъм британските граждани със скромни доходи, които се противопоставят на произтичащия от това финансов натиск върху тях. Великобритания от епохата на аферата „Дон Пасифико“ при Палмерстън, на кампанията в Мидлоудиън на Гладстон срещу зверствата, извършени срещу България, и на застъпничеството на Уинстън Чърчил за ужасно измъчваните евреи — всичко това потъна в блатото на безгръбначното умиротворяване на най-подлите и порочни елементи в обществото.

Нищо чудно, че Великобритания е толкова морално деградирала, че се сведе до правителства с „въртящи се врати“, по-отблъскващи, макар и не чак толкова абсурдни, колкото тези на Четвъртата френска република. Де Гол обаче не се вижда на хоризонта.

Автор: Конрад Блек

За автора: Конрад Блек (лорд Блек от Кросхарбър) е канадско-британски финансист, писател, биограф и политически коментатор. Той е бивш международен медиен магнат и издател, оглавявал конгломерата Hollinger International, който притежаваше водещи световни издания като британския The Daily Telegraph, американския Chicago Sun-Times, канадския National Post и израелския The Jerusalem Post. Член на британската Камара на лордовете (2001–2024 г.) и автор на множество исторически и биографични трудове.

Източник: "Brussels Signal"