Симеон Миланов: Не разбира ли Вигенин, че конференцията в Швейцария е пиар акция на Зеленски?

Симеон Миланов: Не разбира ли Вигенин, че конференцията в Швейцария е пиар акция на Зеленски?
03-06-2024г.
0
Лентата

Симеон Миланов, журналист и политически анализатор

Българската социалистическа партия е, или поне беше, най-голямата политическа организация в България, която изповядва антифашизма като един от темелите на идеологията си. Това е причината човек да изпада в недоумение, когато водачът на евролистата на БСП и един от най-опитните дипломати в партията, лицето Вигенин, съзнателно или несъзнателно (да се надяваме, че е второто) застава зад „мирния“ план на Зеленски. Според г-н Вигенин конференцията за мир в Швейцария била стъпка в правилната посока. Става въпрос за конференция, на която Руската федерация като страна в конфликта, няма да присъства. Китай също няма намерение да участва в бутафорното мероприятие. Нещо повече, дори и САЩ няма да присъстват.

За каква конференция за мир можем да говорим, ако трите световни суперсили не присъстват на нея? И как Вигенин очаква Русия да приеме мир, в чието формулиране не се предвижда тя да има думата?!
 

Нека да припомним на г-н Вигенин и други ентусиасти в България, че Москва излезе с категорично становище, изразено от Мария Захарова, която каза, че страната й няма да участва в „следващата среща по формулата Зеленски“. Руският посланик в Берн Гармонин каза, че Москва отказва да присъства на събитието, тъй като тази конференция има за цел просто да постави ултиматум на Русия.

Но всъщност позицията на Вигенин може би не е изненадваща. Той е много последователен политик.

Още 2014 година в кабинета „Орешарски“, в качеството си на външен министър, Вигенин пръв от всички европейски дипломати притича в Киев, където се срещна с майдановските превратаджии, които свалиха демократично избраното правителство на Украйна с кръв и насилие. Тогава Вигенин говори с бандеровеца Александър Турчинов, който вече беше оцапал ръцете си до лактите с кръвта на стотици и дори хиляди украинци и руснаци, отказали да се подчинят на бандеровската власт.

В Киев през 2014-та Вигенин увери новия необандеровски режим, че България подкрепя „суверенитета и териториалната цялост на Украйна“, както и че „предприемаме по своя линия с ЕС, НАТО и ООН действия, които да гарантират този суверенитет и териториалната цялост“. Вдъхновен от Вигенин, Виталий Кличко подчерта, че „за нас [режима в Киев] е излючително ценна подкрепата на България за европейското ни бъдеще“.

Най-скандалното, тогавашният ни министър Вигенин заяви, че България и Евросъюзът са готови да възобновят преговорите за асоцииране на Украйна, колкото е възможно по-скоро. А това, нека да припомним, беше една от причините за стартирането на поредица от събития, довели до днешната война.

Защото украинското правителство на Янукович, макар и поддържащо добри отношения с ЕС, предпочете да си взаимодейства политически и икономически с Руската федерация, която даде 15 милиарда евро на Киев, за да го подкрепи, както и преференциални цени на природния газ. Това отприщи опасенията на англосаксонците, че Украйна и Русия могат да се сближат, в резултат на което те задействаха кървавия Майдан, поведен и координиран от Виктория Нюланд.

Днес, точно 10 години по-късно, когато Източна Европа се тресе от кървавата война, г-н Вигенин отново не издържа и съзнателно или несъзнателно, подкрепи крайнодясната хунта в Киев. Защото всекиму е ясно, че т.нар. „мирна конференция в Швейцария“ е бутафория, която се използва, за да може Зеленски да проси международна подкрепа. Начинание, за което някои хора явно са повече от готови да помагат.

Но дори и САЩ разбират, че мир може да бъде постигнат, само и единствено, ако Русия се съгласи да седне на масата за преговори. Руската федерация, както е известно, е съгласна да преговаря и никога не е хлопвала вратата, но Москва очаква да се признаят реалностите на терен.

А за сведение на българските атлантици, реалностите са, че руснаците са освободили Луганската народна република, огромна част от Донецката народна република, Запорожие и Херсонска области от властта на бандеровците.

Оттук насетне, единствената формула за мир може да бъде само и единствено, ако Киев признае, че тези територии са част от Руската федерация, както и ако Украйна впише военния неутралитет в конституцията си и поеме ангажимент да разпусне неонацистките формирования като „Азов“ и „Айдар“.

Говорейки за „Азов“, не можем да не изразим притесненията си, че явно в днешното присвоено и откраднато БСП, тази организация не се разглежда като проблемна. Или? Иначе как да си обясним, че лицето Явор Божанков, което беше тиражирано от „Позитано“ като депутат дълго време, имаше наглостта да се разхожда със знаме на полка „Азов“ в центъра на София, докато все още беше част от ПГ на БСП?! И ако това беше единичен случай на инфилтрирал се в БСП неолиберал, щеше да е добре. Но предвид последователните действия на Вигенин, който от 10 години изглежда все едно, че защитава властта в Киев, нещата не изглеждат никак положително. Още повече, че днес сив кардинал в БСП е и г-н Калоян Методиев, който 2007 е подкрепен за кмет на София от спряганите от обществото за неонацисти на Боян Расате, но този въпрос ще разгледаме в следващ материал. Разбира се, може всичко това да е грешка и случайност. Може би г-н Вигенин не разбира, че посещението му в Киев 2014-та беше обидно за всички леви хора и антифашисти в България?

Тогава нека да обърнем внимание на друг въпрос, а именно, че първата грижа на Вигенин като външен министър 2014, а и като водач на евролистата на БСП през 2024 година, що се отнася до Украйна, трябваше да бъде съдбата на украинските българи. Това е въпросът, който преди всичко трябваше да вълнува и г-н Вигенин, и всички други, които се изказват по украинската проблематика.

Защото от 2014-та насам, Киев направи всичко възможно, за да ускори процеса на дебългаризация и асимилация на нашите сънародници.

Не е тайна, че Украйна насилствено мобилизира стотици българи и ги хвърля като пушечно месо на фронта.

Имаше и скандални опити за отмяна на изучаването на майчин език в някои класове, както и стремеж да се разцепят административно етнически българските региони на Украйна. Да не говорим за побоя над български местен политик в Украйна, както и оскверняването на паметника на хан Кубрат от украинските националисти, които днес са фаворизирани от киевската власт.

Това са сложни процеси и събития и когато един от опитните международни кадри на „Позитано“ се изказва по тях, следва да се замисля и подготвя по-добре.

Нима г-н Вигенин не разбира, че т.нар. мирна конференция в Швейцария е маскарад? Или, че мирът по формулата на Зеленски е не само невъзможен, но и отваря вратата за нова война в Украйна, дори и по някакъв начин да се осъществи в днешно време? Да не говорим, че днес руснаците контролират ситуацията на бойното поле напълно и няма как да им бъдат поставяни условия и ултиматуми. Ако наистина някой иска мир в Украйна, нека да бъде така добър да отчита реалностите и да предложи адекватна формула, която да ангажира дипломатически всички страни, които имат отношение към конфликта, а не да участва волно или неволно в пиар кампанията на Зеленски.

Автор: Симеон Миланов, журналист и политически анализатор

Източник: Kritichno.bg
 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.