Силвен Тесон: Вирусът не е покосил човечеството. Карантината го разклаща

Силвен Тесон: Вирусът не е покосил човечеството. Карантината го разклаща
24-11-2020г.
16
Гост-автор

- Франция и Европа “се затвориха” отново за няколко седмици. За няколко месеца един вирус ограничи съществуването, изгаси градските светлини, забави икономиката, разклати болницата. Какво мислите за тези странни времена?

 

- Вирусът не е покосил човечеството. Карантинните мерки го разклащат. Това повдига един въпрос: пропорционален ли е отговорът на заплахата на вируса? Какво защитаваме? Интереса на живота или неговата продължителност? Едното не е отговорно за другото! Има хора, които смятат, че стойността на живота е по-скоро в продължителността, отколкото в неговата същност! А има и такива, които искат да живеят пълноценно, дори ако здравето им е отслабено. “По-дълго, дори затворени”, казват първите! “На въздух, въпреки риска”, казват вторите. Това е вечен въпрос: навън или вътре?

 

Парадоксът на коронавируса почива във факта, че бруталните административни мерки са подкрепени с несигурна научна информация. Не е ясно накъде отиваме, но централните правителства твърдо са насочили своите общества… Лекарите не са сигурни в нищо. Вирусът е слабо познат. Юноши не устояват пред него, възрастни го побеждават, богатите страни са по-засегнати от бедните. От тези неизвестни обаче държавните власти извадиха една увереност: трябва да се затвори населението. Нека отбележим, че това е призванието на едно правителство: да възпира масата, да я наказва понякога. Така вирусът предлага на Властта възможност да се хармонизира с неговото естество. Трябва да признаем, че нашите администрации се справиха отлично с организирането на карантината. Възможно е дори бюрократите да са изпитали наслада от контрола на затварянето.

 

Рядко в политическата история толкова сурови решения почиват на толкова неясни мотиви. Обикновено, когато се ограничава един народ, то е по конкретни причини… Covid е екологична програма. Най-малкото е доказателство, че все още не сме осъществили голямата амбиция на силите на прогреса човекът да се изскубне напълно от природния закон.

 

Казвайки това, нека не хвърляме камък по политическия персонал, който искаше да се освободи от географията, а се оказва буквално изпреварен от историята. Да се поставим на мястото на един управляващ. Той ръководи хора, които са станали много взискателни. Ако държавата не ни гарантира реанимационно легло, ние се смятаме за оправдани, изоставени. Обществото иска да го дундуркат майчински? В замяна на това, ще го обгрижват бащински.

 

Освен това, правителствата се наблюдават взаимно. Нито един управляващ не смее да вземе решение, противно на световните тенденции. Помислете! Всяка вечер има планетарни игри Intervilles за Ковид със световен подиум на мъртвите: “Корея се справи по-добре от Молдовлахия!”. Киберглобализацията би звънеца за края на суверенитета, тъй като управляващите вече нямат време да размишляват в тишина и самота, единствените съюзници на истинската власт. Никой не може да управлява сериозно под окото на камерата.

 

- Как да защитим богатството на свободата, когато епохата налага все повече правила?

 

- След падането на СССР, докато националните граници изчезваха, обичайните свободи се стесниха. Впрочем именно тези малки свободи създават очарованието на съществуването, а не само абстрактните намерения. “Да обичаш, пиеш и пееш”, както казваха във Виена на Щраус, става трудно.

 

Политическите администрации, които вече не защитават своите нации, се заеха да ни защитят от нас самите. Физически превод: премахване на териториалните граници, но цифрови кодове навсякъде. Край на патрулите, които се движеха в страната, но пазачи на входовете на бакалиите и войници, разположени пред църквите. Вдигане на бариерите по границите на територията, но гранитна барикада около префектурата на полицията в Париж. Смятаме за ужасно, че Виктор Орбан слага решетки по границата си, но намираме за нормално да преминаваме през контролен портик на влизане в музея. Това е транспониране в личната сфера на политическото ограничение, което бе премахнато в публичната сфера. Идеологията вдигна бариерите, властта ги върна там, където можеше: в домашното, вътрешното, семейното пространство. Отваряне на глобалното, строго контролиране на интимното! Оставихме се да бъдем затворени в духа на отварянето.

 

Със съкращения, заглавието е на “Гласове

Превод от френски: Галя Дачкова

{BANNER_ID-4}

 

{BANNER_ID-3}

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.