Що е то “селективна добродетел”?

31-03-2022г.

116

Гост-автор

Автор: СЕТАЯ БРАТ, ФЕЙСБУК

Има едно съвременно явление, което представлява особен интерес за мен, и това е явлението “селективна добродетел”. Кръстих го така преди години, когато бях млада майка и ежедневно наблюдавах развълнувани матрони, дето се потрисат от насилието над деца във всяка форма, но нямат нищо против собствените им чада да млатят и и хапят наред.

Така де - ако някой родител напляска 2-годишното си дете, със сигурност ще го убие или травмира завинаги, но ако тяхното пиленце ухапе друго до кръв или го бутне от пързалката, няма проблеми - дечица са, ще им мине.

Веднъж загледала се в тази явно изкушаваща селективна доброта, започнах да я виждам навсякъде.

Видях я в собственото си минало, в което родителите искаха от децата да са примерни, дисциплинирани и морално изрядни, докато самите те изневеряваха, лъжеха и буквално се давеха в житейски злоупотреби.

Видях я в работата си, където хората се възмущаваха, че държавата или шефът ги граби, но при всяка възможност се възползваха нездраво от служебните пари, коли и консумативи. Уверено мога да кажа, че вече двайсетина години изучавам избирателната добродетел и сега, след още две години интензивен курс, съм на път успешно да се дипломирам.

Самата аз непрекъснато внимавам да не изпадна в селективна доброта, защото тогава ще се наложи да презирам и себе си така, както презирам останалите избирателни светии. Ако изобщо реша да се правя на благородна в дадено отношение, първо проверявам дали съм готова да благородствам еднакво навсякъде или ще ми дойде пряко сили и е по-добре да си трая.

Всеки морален перфекционист (като мен) знае, че макар и никой на тази планета да не може да бъде съвършено справедлив и добър, може поне да се постарае. Моралните перфекционисти не са хора с болно самочувствие или с мания за величие, както често се смята, а са хора, които се стараят да не избират добрини според егото си и да не борят несправедливостите по света, преди да са поправили собствените си.

Да вземем например добродетелта “спасявам животи”, така прочута напоследък. Едни спасяват кучета, други спасяват бежанци, трети спасяват баби и дядовци, и изобщо, всякакво друго обществено разделение се изпари, останаха само спасявани и спасяващи. Онзи ден на гости дойде едно американо-шведско девойче и понеже майка му го докара до вкъщи, поканих я на чай. Много симпатична дама, изтъкана от добродетели.

През деня спасява бездомни животни, вечер разнася покупки и помощи на болните, а през уикенда служи на неправителствени нужди. Преди да си тръгне, дъщеря ѝ дойде да ми благодари, че сме я хранили и поили цели два дни, като специално отбеляза манджите ни. Не била яла отдавна такива хубави неща и най-вече не била яла скоро салата и палачинки. Аз явно доста съм се опулила при това изявление, понеже детето допълни, че обикновено купували готови храни.

Заключих за себе си, че майката трябва да е от типичните селективни светици, избрала да твори добро за чуждите, но не и за своите (което може да обясни замразените пици и провалените бракове), след което забравих и нея, и дъщеря ѝ, и техните истории.

Друг пример за селективна добродетел е еко-манията от последните петилетки. Що партии и благодетели ни увещаваха да караме по-бавно по магистралите и да си изхвърлим пластмасовите сламки и торбички, а сетне искаха да забранят дори и кравите, понеже адските им пръдни са на път да съсипят планетата…

Всичко щеше да е чудесно, ако не бяха забравили да заклеймят и частните самолети, и милиардите индивидуално опаковани в найлон краставички, и китайските фабрики. Накрая цялата еко-обсесия се сгромоляса с гръм и трясък през 2020, когато невиждана по размерите си пластмасова лавина затрупа света. 99% от всеотдайните природолюбители надянаха маските и селективно забравиха, че задръстват планетата с възможно най-токсичния материал.

Според American Chemical Society всеки месец по света се използват и изхвърлят 129 милиарда медицински маски. Това са сто двадесет и девет милиарда синтетични маски, всеки месец. С години. Без да броим ръкавиците, тестовете, престилките, спринцовките, мокрите кърпи и другите свръхекологични еднократни аксесоари.

Според Американската академия на науките асоциираните с пландемията отпадъци възлизат на 8 милиона тона до момента, като 25 000 от тях са вече в океаните. Очевидно най-много боклук изхвърлят не страните с най-много болни, а с най-много фабрики: Азия (46%), Европа (24%) и двете Америки (22%).

Според данни на СЗО от 01.02.2022, при само една от техните инициативи за изпращане на медицинска помощ към по-слабо развити страни под формата на 140 милиона теста, са генерирани 2.600 тона пластмасови отпадъци и 731.000 литра химически отпадъци. Наследството на 8-те милиарда поставени инжекции пък се изразява в 144. 000 тона допълнителен боклук под формата на игли, спринцовки и опаковки.

Според Ройтерс (15.02.2022) замърсяването, причинено от развитите индустриални държави и корпоративния бизнес, носи много повече смърт от която и да е пандемия, но този факт очевидно не е важен за армиите от фалшиви добродейци. Не ги вълнува и това, че производството на пестициди и синтетика убива преждевременно по 9 милиона човека всяка година - срещу скромно парично възнаграждение те с радост биха порекламирали още малко пестициди и даже биха задължили цели народи да носят синтетични маски завинаги.

Дори математически идиот като мен може бързо да се ориентира в мащаба на това чудовищно престъпление (каквото всъщност е почти всяка селективна добродетел) и да проумее, че е невъзможно някой - бил той гражданин, активист или политик - да обича и спасява хората, унищожавайки здравето (и планетата) им занапред.

От началото на пландемията до сега употребата на еднократна пластмаса е скочила с над 300 процента, обаче времето за нейното разграждане си остава все същото - на полиетилена са нужни 500 (петстотин) години, а на полипропилена - “само” 30.

Колкото и разделно да си хвърляме вкъщи боклуците, каквото и да ни говорят разни пишман еколози и министри, всичката тая отрова ще се влива във водите, ще се пропива в почвите и ще се трупа в телата на хората и животните за следващите няколко поколения, а избирателният благодетел ще щъка маскиран и дезинфекциран из магазина и ще се бие в гърдите, че пази баба си.

Наистина, няма нищо по-лошо от маскирано зло и селективна добродетел.