Шантал Делсол: Путин не е Хитлер и ние не сме ангели. Злото е навсякъде!

Шантал Делсол: Путин не е Хитлер и ние не сме ангели. Злото е навсякъде!
02-03-2022г.
17
Гост-автор

Големите високопарни думи за световния мир никога не са пораждали никакъв мир. Пред лицето на инвазията в Украйна трябва да спрем да използваме стария манихейски аргумент: Путин (като Хитлер някога) е обобщение на същността на Злото, а ние сме ангели. Това толкова лесно и глупаво обяснение, което работи чудесно от началото на Студената война, ще трябва да отстъпи пред крещящата реалност: злото е навсякъде, твърди професорът по политическа философия Шантал Делсол пред "Фигаро".

Много е необичайно от години да констатираме благосклонността, дори подкрепата на част от френската десница за Путин. Причината за това е преди всичко антиамериканизмът на това течение, способно да оцени всеки противник на Америка. А освен това, десницата понякога е склонна да вярва, че Путин е консерватор, защото преследва “Пуси райът” и почита православните патриарси - което е дълбоко недоразумение, Путин е просто гангстер и прагматичен автократ.

Неговата реторика срещу “упадъка на Запада” може да се хареса на тези тук, които оплакват залеза на нашите вярвания - и въпреки това няма нищо по-упадъчно от Путин и неговите олигарси, родени в комунистическото лоно, където никога не е имало нито принципи, нито ценности, нито морална съвест.

Машинациите на тази смущаваща особа обаче могат да ни подтикнат към известно връщане към реалността.

Ние сме наследници на множество утопии. Марксизмът, а също и нацизмът бяха утопии. Ние все още не сме се отърсили от тази форма на мислене. Непосредствено след падането на комунизма се появиха теориите за “края на историята”, които подеха едно от любимите вярвания на марксизма: това за земния рай, който скоро ще бъде постигнат с няколко настоящи жертви. От края на Студената война и падането на Берлинската стена Западът все още е закотвен в илюзията за унищожаването на войните, за търговията, която замества силата (стара идея, която не е погрешна, но не може да бъде толкова радикална), за световно правителство, за морал, заместващ политиката.

Ние трябваше да донесем демокрация на света, което се опитахме да направим, като подкрепяхме цветните революции навсякъде и помагахме за свалянето на диктаторите. Цветните революции, които се оказаха най-вече дело на прозападен елит, бяха потушени навсякъде и когато падането на един диктатор ни позволяваше да помогнем за установяването на демокрация, често вотът даваше властта на други диктатури. Въпреки това ние все още сме убедени, че ще премахнем силата и насилието, войната, завладяването и границите, благодарение на модерността, потреблението и “меката търговия”. Достатъчно е да се вгледаме в европейските документи, за да видим изцяло тази утопия. Докато Путин (както впрочем всички незападни народи) се оказва “все още” с манталитета на силата и националната и културна идентичност, което ни се струва остарял дух.

Така западните лидери и Путин живеят в две паралелни вселени. Не можем да се опитаме да разберем Путин, тъй като го виждаме като несъвременен, изостанал, човек, който не е приел прогреса. И вместо да разгледаме внимателно неговите основания, го хулим: този, който иска война, е Кроманньонец, който дори не заслужава да мислим за него.

Бедата с утопията е, че не само няма връзка с реалността, но и пречи да се изправим пред проблемите и влошава още повече ситуацията. Тъй като не искахме да разберем, че господството на силата съществува, ние пренебрегнахме нашето въоръжаване. Тъй като вярвахме, че никога повече няма да има войни, посветихме всичките си усилия на потреблението и търговията. Дипломацията, обменът, приемането на имигранти от цял свят, постепеното премахване на границите трябваше да поставят началото на ера на мира, в която, според уверенията на европейските институции, ще “превърнем враговете в съседи” (Улрих Бек).

Резултатът е, че сме абсолютно неподготвени за бъдещите конфликти, нито материално, нито психически, тъй като сме убедени, че повече няма да има такива. Нашите армии са обезкръвени; не обърнахме внимание, че сме зависими икономически от потенциални врагове, което е много опасно; а ние сме въоръжени само с обезоръжаваща наивност, с по-скоро нелепа вяра в добрата воля на целия свят. Големите високопарни думи за световния мир никога не са пораждали никакъв мир, точно обратното: само когато знаем, че войната съществува и е сгушена във всяко кътче на историята, имаме повече шансове да се изправим срещу нея.

Когато през 1965 г. Жюлиен Фройнд защитава дисертацията си за “Същността на политиката” и твърди, че присъствието на врага е константа на човешката ситуация, хегелианецът пацифист Жан Иполит, който участва в журито, възкликва: “Ако е така, не ми остава друго, освен да се самоубия!”. Нещата не са се променили много оттогава: нашият утопичен манталитет е такъв, че предпочитаме по-скоро да загинем, отколкото да се подготвим, за да се изправим пред врага - вместо дори да помислим, че все още може да има такъв.

Изумление. Инвазията в Украйна напомня тези на Хитлер. Как е възможно? Нашите коментатори продължават да описват Путин като драматично изключение, чудовище, изгубено сред хората. Целият свят е срещу него, казват те. Което е напълно невярно. Целият Запад е срещу него. Но останалият свят може да го защитава, в зависимост от това дали тази или онази страна има интерес от това. Говоря за националния интерес. За западняците вече има само морални ценности и международни търговски интереси, но националният интерес вече не съществува (освен за управляващи като Тръмп, които веднага са смятани за екстремисти). Но за останалия свят всяка страна защитава своята култура, граници, бъдещето на собствените си деца и точно това се нарича национален интерес, в името на който може да съществува война. По този начин ще трябва да разберем, че нашият пацифизъм не се е разпространил по цялата земя и че, напротив, ние сме изключение, опасно изключение - за нас, разбира се.

Пред лицето на инвазията в Украйна трябва да спрем да използваме стария манихейски аргумент: Путин (като Хитлер някога) е обобщение на същността на Злото, а ние сме ангели. Това толкова лесно и глупаво обяснение, което работи чудесно от началото на Студената война, ще трябва да отстъпи пред крещящата реалност: злото е навсякъде! Войната винаги е възможна, а обзети от натрапчивата имперска идея винаги ще съществуват; не ние определяме врага, решавайки по този начин, че той вече не съществува - той е този, който ни определя; борбите и войните са част от екзистенциалната драма, защото произтичат от многообразието на света; а животът по своята същност е трагичен.

Западняците болезнено си отворят очите за тази очевидност: ние мечтаем, вярвайки, че сме унищожили завинаги силата и отделната идентичност. Въпреки цялото отвращение, което неговата военна инвазия основателно може да предизвика у нас, по този начин Путин ни налага един урок: човешкото съществуване не е евангелска утопия, а е и винаги ще бъде царство на трагичното и силата, която може да бъде смекчена или омекотена от мората, но никога няма да бъде заменена от него.

Поради тази причина трябва да се надяваме, че това трагично събитие ще ни събуди за историята, като ни позволи например да разберем, че трябва и да се въоръжим, за да се подготвим за бъдещите войни, дори и да нямаме никакво войнствено желание. Да влезем в реалния живот! Той е тревожен и болезнен, но има заслугата, че не е измамлива привидност… Да живеем в истината е, в крайна сметка, главната заслуга, за която хората могат да претендират.

 Автор: Александър Девекио, “Фигаро”

 Източник: "ГЛАСОВЕ"

Заглавието е на "Гласове"

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.