Ние живеем на село. И подкрепяме Джо Байдън. Той е от демократическата партия на САЩ.
Не знам как става това, но у нас медиите не са демократични, а демократически.
Угаждат на американските демократи. Бият по американските републиканци. Направиха Тръмп на нищо, преди четири години, скечове, карикатури и подигравки.
За демократите и Мишел Обама - само добро или нищо. И много, много натрапени новини.
О, колко е добър избора на вицето на Байдън. За Пенс - никой нищо не ни казва. Кой е тоя Пенс?
Не знам кой решава това. Но нашето село е сякаш длъжно да харесва американските демократи. И това харесване е силно дирижирано. Повечето селяни в наше село нямат отношение кой да е президент на САЩ, кой да не е. Но именно затова е учудващо колко едностранни са медийните материали.
Тръмп е или глупак или груб глупак. Бърни Сандърс е тихо остаряващ умник. А Мишел Обама е почти представена като Надежда Крупская. Каза ни - гласувайте за Байдън, сякаш животът ви зависи от това.
Такова послание някъде е казано в полза на републиканците. Но не стига до наше село.
Политическата битка в САЩ е шарена и ползва всички екстри на свободата на словото. У нас от тази свобода и от разширени репортажи се ползват само демократите. Някой трябва да му каже тия неща на Тръмп. Много е важно за него.
Замислете се - защо е така.
Кой казва кой американски президент е добър за нас. За косоварите Клинтън е Бог. За сърбите е жив дявол. За нас какво остана? Да козируваме на демократите. На кой ли му пука всъщност, просто отбелязвам още една силна диспропорция в наше село. Просто ние сме селото на демократите. И това става ясно по най-недемократичния начин.