Сега левицата иска да забрани Мерилин Менсън

„Прогресивните“ са поели цензурната щафета от религиозната десница.

През 1997 г. шок рокаджията Мерилин Менсън трябваше да изнесе концерт в Калгари, провинция Алберта, Канада – близо до мястото, където живеех тогава. Бях в средата на двайсетте си години и макар че не бях особен почитател на Менсън, обикновено посещавах всички рок концерти наблизо. Докато обмислях дали да отида на този, решението беше взето вместо мен: концертът не се състоя, след като Менсън беше забранен от залата.

Местни консерватори организираха кампания срещу концерта, въвличайки загрижени родители и разни религиозни фигури. Твърдеше се, че Менсън ще показва на сцената хомосексуални актове, наркотици и изнасилвания. Местният му промоутър се опита да се бори срещу тази откровена цензура, но противниците на концерта бяха изпаднали в истерия. Изглеждаха готови на всичко, за да спрат Менсън – цел, която в крайна сметка постигнаха.

Тогава го възприемах като типичен пример за самодоволната, морализаторска десница, която се опитва да наложи светогледа си на останалите. Това затвърди усещането ми за самия себе си като левичар – човек, който стои от страната на свободата на изразяване.

Превъртаме 28 години напред, и сякаш отново самодоволни местни политици и активистки групи се опитват да забранят концерт на Мерилин Менсън. Само че този път градът е Брайтън, на южното крайбрежие на Англия, а тези, които искат да го спрат, са от лявото политическо пространство.

Една от водещите фигури в опита за забрана е Сиан Бери, депутат от Зелената партия за район Брайтън Павилиън. Тя твърди, че концертът на Менсън може да нарушава „градския план“ на Брайтън, който гласи, че „в нашия град няма място за страх от престъпления, насилие или злоупотреби“. По-рано тази седмица Бери заяви: „Много оцелели от насилие в Брайтън и Хоув, както и организациите, които ги подкрепят, ще имат сериозни опасения относно това събитие и по-широкото му въздействие върху хората, които посещават центъра на града, местните жители и общността като цяло“.

Ако се чудите с какво Менсън е разгневил Бери и други левичари от Ийст Съсекс – той беше обвинен от няколко жени, в продължение на години, в сексуално насилие. Въпреки това, през януари тази година, след продължително полицейско разследване, прокуратурата на окръг Лос Анджелис обяви, че всички обвинения ще бъдат свалени. Заключението беше, че обвиненията са твърде стари и няма достатъчно доказателства, за да се повдигне обвинение.

И така, ето къде сме днес. Леви депутати и активисти в Брайтън се опитват да спрат концерт на Мерилин Менсън въз основа на непотвърдени обвинения. Според наказателноправната система Менсън е невинен. Но такива като Бери са решили да го третират като осъден престъпник – без нови доказателства.

Поразително е колко много т.нар. прогресивни днес приличат на онези консерватори и религиозни фанатици, които забраниха Менсън в Калгари преди години. Подобно на тях, те са абсолютно убедени, че самото присъствие на Менсън в Брайтън ще има ужасяващо въздействие върху „местните и по-широката общност“. И, подобно на тях, са абсолютно убедени, че са в правото си.

Така изглежда левицата през 2025 г. – самодоволна, почти религиозна секта. Не им стига просто да не са съгласни с нещо – те трябва да го забранят от името на всички останали. Според тях никой в обществото не бива да бъде подложен на нещо толкова морално покварено, колкото Мерилин Менсън. А децата? Нима някой ще се сети за децата?

През последното десетилетие тази фанатична линия на поведение накара левицата да се обърне срещу всяка реч или артистично изразяване, което противоречи на нейната догма. И я накара да се стреми към „отмяната“ на всеки, който смята за „проблематичен“. В резултат на това креативността в западните общества изсъхна, защото всички се страхуват да не бъдат набелязани от мисловната полиция.

Това е ужасяващ обрат. Искам да видя завръщането на онази левица от младостта ми. Левица, която защитаваше свободното изразяване срещу цензурата. Левица, която се противопоставяше на догматизма и самодоволството. Левица, която щеше да се бори за правото на един скандален рок изпълнител да изнесе концерт. Дали е твърде наивно да се надяваме, че такава левица може да се върне? Странни неща са се случвали.

Автор: Ник Тайрън 

Ник Тайрън е журналист, автор и анализатор от сферата на публичните политики.

Източник: “SPIKED”