Сега Ботев е от камък. Под неговите паметници хора държат речи без никаква емоция, които губят и смисъла си.
Когато Ботев слиза на Козлодуйския бряг са го стягали ботушите. Тогава не е имало номера и са се правили по поръчка. Тези ботуши са били за Филип Тотю който отказва да води четници и поборници. Тези 120 километра Ботев ходи и страда, разплаква се след погрома на Милин камък, гледа безпомощно как всичката му надежда се разпада както собствената му чета. Дали загива от български или турски куршум няма значение, а може би това е било и спасение?
Сега Ботев е от камък. Под неговите паметници хора държат речи без никаква емоция, които губят и смисъла си. Абитуриенти играят кючеци на музиката на поробителя. Хора се събират да гледат заря и накрая кисело си тръгват с думите…“Тази година зарята беше никаква”. Техните обувките не ги стягат. Сега всичко е по поръчка и може да ти се достави, но е и свободата.
Автор: Владислав Тодоров, фейсбук
Още от категорията
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.