Съдебните дела между родители имат свойството да се размножават като хлебарки

Току що, още един родител се отказа да води поредното дело срещу другия родител, просто защото не може да си позволи още едно дело към вече водените. Не може, защото не може да отдели още време, нерви, пари и всички останали необходими ресурси, към вече отделените. Съдебните дела между родители имат свойството да се размножават като хлебарки. Един тежък родителски спор, никога не остава само по едно дело, а особено тежките могат да надхвърлят и 10 и 20 активни висящи съдебни дела.

Дела за т.н. „родителски права“, дела за произход, дела за заместващо съгласие на родител за пътуване на детето в чужбина, дела за забрана за пътуване на детето в чужбина, дела за заместващо съгласие, дела от баба/дядо да си виждат внучето, ... а пък делата за домашно насилие сами по себе си са почни винаги, поне няколко. 

Към родителските спорове, трябва да добавим и наказателните дела (от частен характер) между родители за неизпълнение на съдебно решение за предаване на дете, които също стават поне няколко.

Всички тези спорове се въртят около едно и също нещо - присъствието на всеки от родителите в живота на детето, но няма обяснение защо държавата е разписала такива тежки правила за защита на правата на детето и родителите му на семеен живот. Вероятната цел е да ги откаже да защитават правото си на семеен живот и да не занимават държавата със себе си.

В законопроекта, който предложихме на парламента и който чака второ четене, е предвидено въвеждането на принципа - едно дете - едно дело. Това означава, че всички тези дела, които се отнасят за едно и също нещо, съдът ще е длъжен да ги разглежда в едно и също производство, като за всяко дете, чиито родители спорят, ще има висящо дело пред районния съд по местоживеенето на детето и всички спорове ще се решават по него. Това дело ще е висящо до навършване на пълнолетие на детето и всички събирани някога доказателства по него, ще трябва да бъдат съобразявани от съдията.

Този начин на решаване на родителските спорове, ще е истинско облекчение и за децата, и за родителите им. Няма да е нужно да се водят свидетели по всяко дело и по всяко дело да се прави още една експертиза за нещо, за което вече има такава.
Това ново исково производство за родителски спорове, би трябвало да се подкрепи и от съдийската общност, защото ще облекчи и тяхната работа, но изглежда държавата не иска да облекчава нито съдещите се родители, нито децата им, нито дори себе си, в лицето на служителите на закона, нито държавния бюджет.

Вероятно ще си кажете - как е възможно един адвокат да му хрумват такива законодателни идеи, с които да намалява делата си?! Нали повечето дела, значи повече хонорари?! Моят отговор е - НЕ! Защото работата на адвоката няма да намалее, само ще стане резултатна. Опитите да се отстранят адвокатите от решаването на спорове не са спирали никога и са все така неуспешни.

Идеята за специално исково производство за родителски спорове и за въвеждането на принципа едно дете - едно дело по граждански дела между родители и отделно по наказателни дела от частен характер пак между родители е добра. Едва ли е хрумнала само на мен. В чужбина има такива производства, но не виждам проблем българският законодател да предложи най-доброто от всичко познато на света.

Изглежда обаче, че на никого не му прави впечатление това колосално и безрезултатно пилеене на обществена енергия и ресурси, което лесно може да бъде спряно.

Автор: Пламен Борисов