Нас няма да ни спаси нито Путин, нито Тръмп. Няма да ни спаси нито един чужд лидер, нито един „велик“ от телевизиите

Нас няма да ни спаси нито Путин, нито Тръмп. Няма да ни спаси нито един чужд лидер, нито един „велик“ от телевизиите. Истината е проста – никой няма да ни спаси. Само ние можем. Само ние трябва...!!!

Ние сме в тъмнината. Народ, който е съществувал хиляди години. Най-старата нация в Европа. Народ, който е преживял робство, войни, глад, кръв и предателства. Народ, който е бил учител на други народи. Народ умен, силен, непречупим.

И какво стана? Позволихме да бъдем изиграни. Позволихме да ни разделят на партии, на „леви“ и „десни“, на „наши“ и „ваши“. Позволихме да ни убедят, че не можем без господари. Позволихме шайка хора да ни мачкат и да превърнат България в кал.

Но истината е друга – ние сме най-старата нация, ние носим кръвта на предците си, ние имаме ум, който никой не може да отнеме. Време е да си спомним кои сме.

Като бях дете, родителите ми ме научиха никога да не се предавам. Колкото и безнадеждно да изглежда, колкото и тъмно да е – винаги има светлина, ако я търсиш. Научиха ме да бъда мъж, да пазя, да обичам, да се боря.

Научиха ме да обичам България. Да нося името ѝ с гордост, а не със срам. Да вярвам, че сме силни, че сме умни, че сме народ, който е преживял всичко. Че колкото и да ни мачкат, няма кой да ни унищожи, ако сами не се предадем...!!!

И когато понякога се чувствам безсилен, си припомням: „Ей, чичо, знаеш ли Батак?“ – знаеш ли жертвите, знаеш ли кръвта, знаеш ли как този народ оцеля там, където никой не вярваше, че ще оцелее?

Ние сме народ, който помни Батак. Народ, който оцелява дори в най-голямата тъмнина. Народ, който може да падне, но и може да се изправи.

Аз израснах с филмите „Време разделно“ и „Капитан Петко войвода“. Те ме научиха, че българинът може да бъде смазан, но никога пречупен. Че родината се пази със сърце, с чест и с кръв. Че героите не са измислица, а част от нашата кръв и нашата памет.

Днес, когато времената са трудни и България често изглежда на колене, аз си спомням тези уроци.

Иска ми се и ние да имаме един лидер, който да застане за България. Един наш Путин, който да каже ясно: „Народът ми няма да бъде мачкан, няма да бъде унижаван.“ Но ние нямаме такъв. Имаме само кукли на конци. Имаме двама души, които смачкаха България, вкараха я в калта и я държат там, за да не може да диша...

Никой няма да ни подаде ръка, ако ние сами не се изправим. Никой няма да върне България, ако ние сами не си я вземем обратно.

Години наред ни обещават „стабилност“, „напредък“, „европейско бъдеще“. А какво виждаме? Народ, който се топи. Хора, които са болни. Старци, които броят стотинки за лекарства. Млади, които вече боледуват на 30год. Болести във всяка къща – инфаркт, инсулт, рак, диабет. И най-жестокото – болни са дори медиците. Лекарите и сестрите, които трябва да лекуват, са в бърнаут, изгорели, отчаяни. Как може да има здрав народ, когато дори лечителите са болни?

Системата е смъртоносна. Болниците са търговски дружества. Пациентът е „пътека“, лекарят е „разход“. Всичко е бизнес. Човекът изчезна. Днес здравеопазването убива не само болните, а и тези, които се опитват да лекуват.

Помня други времена. Помня, че общността беше жива. Сватбите, войнишките новобрански и дори погребенията – всичко беше заедно. Когато засвиреше музиката, всички бяхме поканени. Днес Bластта ни държи разделени, самотни и смачкани.

И питам – докога? Докога ще търпим ............... да колят и бесят, да купуват държавата като стока, да я продават на парче? Докога ще позволяваме на шайка хора да живеят като царе, а народът да умира в калта?

България не е тяхна. България е наша. На тези, които работят. На тези, които страдат. На тези, които още вярват. На тези, които плачат по нощите, но пак стават сутрин да се борят.

Истинската война не е между Путин и Тръмп. Истинската война е тук – в България. Между народа и шайката, която го краде и унижава. Между честните и онези, които смятат, че властта е вечна.

България е в калта. Но помнете – калта не е гроб. Калта е място, откъдето можеш да се изправиш. Въпросът е – имаме ли сили да се изправим заедно????

Ако днес не го направим, утре няма да има България, за която да се борим!!!

Автор: Мариета Принова