СЪДБАТА НА СЛОВОТО

„В България свободата на словото е толкова свободна, че трудно се сравнява с други държави“. Така Негово Премиерство отряза лентичката на някакъв журналист във Виена, който имаше наглостта да го пита нещо.

Да, Европа е по-назад от нас и в това отношение. Представяте ли си – там журналисти отиват при политици, за да им задават въпроси? Възмутително! Функцията на журналистите трябва да бъде да отразяват - като онова огледало на мащехата на Снежанка.

Да, Твое Премиерство, в България е истинската свобода на словото! Само тук държавниците могат да наричат председателя на парламента „проста кърджалийска п**ка“, а собствения си суверен - „стадо“. Само тук, в нашата свободна родина, може държавен лидер да си отпусне душицата и да каже, че ще „размаже физиономията“ на представител на частния бизнес. Само тук свободата на словото на институциите е толкова безгранична, че те могат да твърдят всичко, както им идва отвътре. Прокуратурата, например, може да пуска публично материали от досъдебни производства, да обвинява в ефир и да осъжда преди съда. Само тук свободата на словото дава крила на всяка лъжа. И тя лети като волна птица, високо над мизерната, кална истина.

Словото е наистина свободно. Само тук. Толкова свободно, че всеки здравен експерт може да говори като гробар, а премиерът да заявява, че не му пука колко заразени има, щото иска да отваря бизнеси, за да не се налага да им раздава помощи, които вече е раздал на когото трябва. Само тук може днес властта да говори, че държи епидемията на каишка, а утре да каже, че нещата са извън контрол.

Само тук словото е толкова свободно, че никой не носи отговорност за него.

Но свободата на словото не означава просто да пуснеш словото на свобода. Това не е като да псуваш комшийката, дори и тя да се казва Караянчева. Нито е да ръсиш лъжи все едно са пудра захар.

Не, Твое Премиерство. Свободата на словото е нещо, което ти никога няма да разбереш. Словото не е нито мускул, нито чекмедже. Словото е сложна дарба, която ни отдалечава от дивите животни... и в същото време е единственото, което може да ни донесе усещането за свободата, която имат те.

 

   Автор: Радослав Бимбалов, фб