СБОГУВАНЕ

Отидох на поклонението на Антон Дончев в БАН към 11 часа. Официалните лица си бяха отишли, близките и приятелите -  също. И … залата беше празна. Пълно с венци, но пусто. 

Жена му ме прегърна и изхлипа за последните му дни: "Никога не е мислил за смъртта, мислеше за Космоса". 

Излязох навън - пак пусто. Нямаше хора, нямаше опашка от българи да отдадат почит на последния Патриарх на българския дух.  

Не вярвах на очите си… Стана ми страшно. Накъде отиваме… Какви станахме? Това усещане за безнадеждност не ме напуска.

И в храма на опелото хората бяха малко.

А трябваше цял народ да му се поклони…

И държавата да го изпрати с почести....