Сбогом, Америка!

Автор: Марк Гинзбург, ФБ

Всеки, който ме познава, ще потвърди, че не обичам да използвам нецензурен език. Моята фирма има служители, които работят с мен от 26 години и през това време не са чули нито една клетва от мен. Но има моменти, когато съзнанието генерира точно такава дума и устата ви може да повтаря само нея - отново и отново.

Така беше с мен тази слънчева сутрин, след обаждане от Ню Йорк.
Альона се обади, близка приятелка на нашето семейство, бивша московчанка, която живее в САЩ от 27 години и работи като мениджър на главния магазин на Gucci, разположен на Пето авеню в Манхатън, точно във фоайето на една от най-известните сгради в страната - Trump Tower.

На 22 март, след обявяването на карантината в щата Ню Йорк, магазинът Gucci, както всички останали, беше затворен и следователно, когато всички 316 служители бяха повикани да работят вчера, а радостта им нямаше граници. През това време, коронавирусът отне живота на 17,193 нюйоркчани (не щатът - градът!).

Повече от 208 000 потвърдиха диагнозата и последствията от заболяването са все още непредсказуеми. От 29-ти май, в града всеки ден се провеждат масови протести, в резултат на които десетки хиляди магазини, ресторанти, офиси бяха разграбени, опожарени и унищожени, хиляди минувачи бяха пребити.

Между другото, магазинът Gucci се оказа един от малкото модни магазини в Манхатън, в който нямаше щети, защото сградата, в която се намира, не само носи името на сегашния президент на САЩ, но в него се помещават и офисът и апартаментът на Доналд Тръмп, и следователно се охранява денонощно от полицията. 

И така, вчера сутринта се проведе дългоочакваната среща на голям екип. И знаете ли как започна? След като почти не поздрави, вицепрезидентът на компанията прикани целия служителски състав да почете паметта на Джордж Флойд с минута мълчание. След като мениджъри, счетоводители, продавачи, охранители мълчаливо преброиха до 60, същият вицепрезидент прикани всички да коленичат - в знак на солидарност. И отново всички, независимо от възрастта, теглото и състоянието на  ставите, кротко се сринаха върху мраморните подове.

Альона стоеше сама, с презрителните погледи на чернокожите служители и уплашените - на белите. След като всички се изправиха, вицепрезидентът произнесе няколко „дежурни“ фрази и всичко свърши. Връщайки се на работното си място, Альона попада на шефа й, който й казва: "Имах различно мнение за теб. Как можа да се противопоставиш на целия екип? Вероятно вече няма да ти е комфортно да работиш с нас..."

Така всички се предадоха - без бой. Изпълнявайки ритуалите, приемайте техните аргументи, изтласквайки от редиците всички, които не са съгласни... Това напомня ли ви за нещо?

Последните няколко месеца Альона и нейният съпруг слушаха предаванията ми и решиха, че тази информация ще ми бъде полезна.

Не знаех какво да отговоря. Думите от заглавието на тази публикация паднаха от устата ми, повтарях ги в продължение на два часа след обаждането.
Последното ми предаване, неочаквано придобило 146 000 гледания, нарекох
"Сбогом, Америка!".

Лудостта беше по-силна. А думите на цар Соломон "всичко ще премине..." все още не работят.

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}