Сатановский: САЩ влязоха в климакс. Украйна е семеен проблем и не е работа на Европа. Щирлиц обичаше Германия. И Путин обича Германия. (ВИДЕО)

Сатановский: САЩ влязоха в климакс. Украйна е семеен проблем и не е работа на Европа. Щирлиц обичаше Германия. И Путин обича Германия. (ВИДЕО)
30-05-2022г.
13
Гост-автор

Е, скъпи мои, и даже безценни, последователи, радвам се да ви приветствам отново в ютуб канала на Александър Песке. Днес следвам вашите препоръки и съм записал разговора си с един от най-интересните говорители на нашето време Евгений Янович Сатановский, директор на Института за Близкия Изток, и днешният ни разговор ще бъде не само по въпросите на Близкия Изток, но и за всички страни и събития, които имат отношение към нашия днешен живот. Пишете коментарите си, оставяйте желанията си с кого бихте искали да си общувам в близко бъдеще, а сега – разговорът с Евгени Янович. (Следва стенограма на разговора в превод на български език под видеото).

- Евгени Янович, здравейте!

- Здравейте, здравейте.

- На първо място бих искал да Ви кажа огромно благодаря за това, че се съгласихте да поговорите с нас. Мисля, че зрителите на моя канал ще се радват да чуят Вашето виждане по нашите трансгранични, както и по рускоезичните отношения помежду ни. Вие сте родени през 59-та година и сте преживели и крушението, по-право, разрушаването на Съветския съюз, цялата тази голяма социалистическа империя, и днешното, според мен също тектонично изменение на конструкцията на международните отношения, противовеси в Европа, а и в целия свят. Как мислите, тогава ли бяха по-масивни и по-дълбоки измененията, през 90-те години, или сега в 2022-а? Как Вие оценявате това?

- Знаете ли, най-мащабните изменения бяха в 1917 г. Всичко останало е по-малко. В 45-а имаше мащабни изменения. Вижте, Европа засега си е на мястото, ние сме си на мястото, какво още искате? Никой никого не е бомбардирал наистина, нали така? Райхстага стои ли си на мястото?

- Стои си.

- Засега.

- Надявам се.

- Вижте, за трети път през последните сто години има немско оръжие в Украйна. Стрелят по нашите войници. Райхстагът все още си е на мястото. За никакви тектонични изменения не може да се говори.

- Но все пак има такова чувство, че добрият стар свят, който всички още добре помним, аз го наричам до-ковиден, защото ковидът беше също интересен опит в нашия живот, нали. А сега видяхме, как в края на есента миналата година и през декември, Русия се опита, отначало на дипломатическия паркет, да форматира своите отношения със западния свят. Западният свят не чу, не искаше да чуе. Как мислите, защо наистина те игнорираха тези сигнали от Москва?

- Защо е трябвало изобщо да се реагира на тези сигнали от Москва? Аз ще поднеса предварително извинение на домакините, които ни слушат, но при жените има такъв период в живота, климакс, който се среща и при държавите. Сега Съединените щати влязоха в периода на климактериума – нерви, ревност към съперниците, желание всичко да остане както е било и съвършено нежелание да се приеме всичко такова, каквото е. И ние виждаме резултата от това. Европа ще получи най-голям дял от последиците, отколкото Русия или Китай. Например ръста на Китай – това е много стара, но от гледна точка на икономиката е много млада свръхдържава. А ревността? За да се пресече окончателният преход на Китай в свръхдържава, тъй като с тях сега трябва да се дели влияние и няма какво да се направи – той трябва да бъде отрязан от енергоносители. Трябва да се отсекат енергоносителите на Китай по суша, това е Русия и Средна Азия, по море може да се внася от Автсралия, Нова Зеландия, Япония, това е. Всъщност Путин направи всичко, което можа, за да консервира ситуацията последния път. И на него не му е нужно да я променя, той е ужасно консервативен, той не обича промени в никакъв план. Нито един управляващ, съвсем нито един, не обича, когато го свалят от власт. Знаете ли, той даже не обича, когато свалят някой друг управник, във Венецуела, в Беларус, ето и в Казахстан през януари тази година. Това, което той направи, е че се опита да спре свалянето на тамошните управници, по неговите представи това е лошо, това няма да доведе до нищо добро. И доколкото аз сега разбирам, изхождайки от опита на Америка в Ирак и в Афганистан и на целия Запад в Афганистан, а и не само там, това е лошо. И в Югославия. По-просто щеше да е да се остави на мира Наджибулла в Афганистан, и той щеше да е нормална страна. По-просто щеше да е да се остави Саддам Хюсеин, колкото и да е тъжно, в Ирак. Като минимум страната нямаше да е много нормална, но щеше да е без Ислямска държава. Далеч по-просто щеше да е изобщо да не се пипат всички тези управници, които свалиха и тези държави, които раздробиха, превръщайки ги в някакъв свят на анархия. Затова нашият свят днес е в хаос и днес, тази световна революция, тази американска дейност, има свят, който не иска този хаос. Аз съвсем не давам на Путин индулгенция и не защитавам нашия собствен режим, ние имаме своите минуси. Освен това, в постсъветското пространство просто съветските и партийните ръководители решиха да приберат всичко в джобовете си и всеки да се устрои някак – при някои от тези страни е диктатура, абсолютна диктатура, като цяло плъзгаща се по източен маниер, като в Саудитска Арабия и по-лошо или като Туркменистан. На някои места има наркотърговци, както е в Киргизия, при други има бандити и бандити гонят бандитите, както е в Украйна. При някои има нови фашисти, нови нацисти, защото наследството на нацизма в същата тази Украйна и в Прибалтика е много силно. Някои имат умерен дииктатор, както е в Белорус. Но това изобщо не е важно, нищо хубаво няма във всичко това. В общи линии – от трън, та на глог, да смениш доброто с лошо, а лошото с катастрофално. Както в Ирак, аз казах когато свалиха Саддам Хюсеин, че един обесен тигър е по-добър от десет обесени плъха, когато всеки си е за себе си Саддам Хюсеин. Така че сега е това, а какво ще се получи – не е ясно.

- Евгений Янович, Вие сега оформихте картината с маслени бои, и тя наистина е безрадостна, защото 20 век познаваше и Студени войни, и горещи и кървави, Първата и Втората световни войни, хвърлиха ядрена бомба на японците, изливаха над горите на Виетнам агент Ориндж (химическо оръжие, използвано от САЩ), строиха концентрационни лагери, в които се опитаха да унищожат цял народ – по количество такива ужаси е трудно 20 век да бъде сравнен с някакви векове, които можем исторически да обхванем. И сякаш последните 30 години интернет, роботите, които работят, произвеждат всичко, а ние можем да се занимаваме само с музика, да четем поезия, да се самоусъвършенстваме. На мен ми се стурва, че трендът е назад и сега ние пак стоим на ръба на срив. Защо човекът не е готов да се самоусъвършенства, защо не е готов да живее справедливо, как мислите?

- Никой никога не живее справедливо и никой никога не е живял справедливо и никой никога няма да живее справедливо. Знаете ли, за кравата това, че тя е бъдещ бифтек, е много несправедливо. За тревата това, че ще дойде кравата и ще я изяде, също е несправедливо. И тук е безполезно да говорим за нещо, ако не дойде крава, ще дойде вегетарианец и ще опасе тази трева вместо кравата. Такава е справедливостта. Ние сме така устроени. Ние сме хищни маймуни, едри хищни маймуни. Ние сме повече или по-малко доброжелателни един към друг. Ние сме повече или по-малко не такива зверове, като предците ни. Например при нас канибализмът стана рядкост – някога е било съвсем обичайно и се е срещало в редица човешки култури, човекът от друго племе е месо в джунглите на Амазонка и Папуа Нова Гвинея или Африка, при това и до сега е месо, съвсем не се шегувам. И не може да им се обясни защо може да се яде шимпанзе, но не бива да се яде пигмей в някои райони на Конго. Каква е всъщност разликата? Затова, нека да не приемаме за реалност мечтата за самите себе си като добре възпитани, чисти хора от Европа и малко от Съединените американски щати, на които общо взето не им се е налагало да се бият за живота си никога. Затова техните теории не се отнасят до реалното устройство на света. Забележете, че сега си отиде поколението политици, които помнят войната. Те умряха или доживяват последните си години, а тези, които дойдоха, не разбират какво е това война. Какво може да бъде. Те даже не го осъзнават. Огромно количество от тях в Америка и в Европа са хора, които нямат деца, има такива нови модни теории child free, и им е все едно какво ще бъде след тях. Техният хоризонт, на Макрон или на Меркел, е ограничен точно до срока на техния живот, техния собствен живот, и всичките им претенции са само към удовлетворяването или неудовлетворяването на техните амбиции. За разлика от Рузвелт, Чърчил, а в крайна сметка и от Сталин. Човек, който не мисли за бъдещето, е страшен. Човек, който не цени миналото, е страшен. Вижте днешната култура на отмяната – всичко, което е било, е глупост. Господи, каква катастрофа. Събаряйте паметниците, събаряйте всички правила на играта и на улицата излиза всеки бандит, който иска от вас веднага да му дадете парите си, мотивирайки се с това, че преди 300 години предците му са били продадени в робство. Но е много забавно, че хората, които ръководят тези бандити и използват тези лумпени – Барак Обама, Камала Харис, те, колкото и да е странно не са потомци на онези, които са били продавани в робство. Те са потомци на робовладелци и роботърговци. Но това се използва отлично. Вдигаме рамене, ще трябва да се търпи, какво да се прави. Повтарям – светът е устроен така.

- Аз споделям Вашата гледна точка и Вашия анализ, че именно Макрон, именно Меркел, именно Шолц, който също няма деца – това са хора, които не мислят особено за бъдещето, много условно казано, излизащо извън рамките на собствения им избирателен цикъл и, както Вие казахте, физическия им живот. Те все пак вече са зрели хора. Мен ме ужасява, ето, аз живея в Швейцария, и ние сме такова островче, не искам да кажа на благополучие, или мир, не, ние сме в европейския тренд и сме свързани в тази верига. Но нас ни обгражда Евросъюзът и Евросъюзът все пак вече 70 години е проект на успеха, защото все пак нямаше кървави войни (слагам Югославия изън скоби, защото за централноевропейския жител това е там, някъде далече). За нас нямаше граници за придвижване на стоки, хора, капитал и изглеждаше, че живеем по-добре, но само изглеждаше така на хората, а всъщност реалните заплати и доходи на населението не растат през последните вече 20-25 години, тоест като чисти цифри. Тоест средната класа топи мазнини систематично. Това, което се показва по телевизията или на кино, това е все по-голяма рядкост. И ето тук, как да формулирам въпроса – аз съм удивен колко малки и странни люде изнасят този демократичен тренд на самия връх. Винаги съм казвал, че Евросъюзът е СССР, но без Гулаг и затова много са ме обиждали – какъв Гулаг и т.н. Не, Евросъюзът е като Съветския съюз. И в Брюксел работят хора, които не са особено умни. Обърнете внимание на извода, който забелязваме и искам да кажем и на нашите зрители – няма нито един политик в Европа, който може да каже на своя избирател в дадена страна, или в Евросъюза, как ще живеем след пет години. Няма политик, който да говори за 10-20 години, елементарно, никой не прави прогноза за пет години! Какво е това? Значи ли, че ние пак се приближаваме към етап, когато ще е нужна кървава война и пак най-хищният и най-умният ще вземе превес?

- Да, именно това се случва, а Вие какво искате? Ако много дълго загнива тази маса, която ръководи, тези които са отгоре, тези, които са отдолу, гледат всичко това и си казват „За какво е този компост? Този тор, това наторяване? Трябва да се контролира.“ И това беше забележимо, като започнем от темата с арабската пролет, притока на мигранти от Африка и Близкия Изток в Европа. Помня, когато на Ярославския форум страшно ме вбеси австрийския президент, който в речта си там каза „Всичко е добре, всичко ще стане още по-добре, трябва само да се оправим с близкоизточния мирен процес и други проблеми в света изобщо няма.“ Това беше 2011-а година, течеше вече войната в Либия. Аз излязох след него и казах „Слушайте, при вас сега има мигранти, пристигат по 30, по 50 хиляди на година. Тези хора не идват, за да станат европейци. Те идват, за да станете вие като тях. Те няма да се освободят от своите обичаи и навици. Това да диваци. От туземни планини и джунгли, от пустини и те са проникнати от истинско средновековно, от най-диво досредновековно мислене. Аз много съм се занимавал с тази тема и моят институт се е занимавал много с това и аз знам нещичко от опита на собственото си общуване с такъв род хора в Израел, където също има много бежанци от Африка. Мен ме потрисаше до каква степен хора от чужда култура, от друга култура, от други векове могат да съхранят в Европа всичко, което имат и да създадат там вътре тези средновековни огнища. Аз даже казах тогава, „Какво ще правите, след като свалите Кадафи? Когато те станат по 100 хиляди на година? Милион на година? Какво ще правите с тях? Ще ги удавите в Средиземно море? Защо? Европа трябва да се запази, случва се велико преселение на народите. Ново велико преселение на народите, което е умножено и с глобализацията, преди не са знаели къде да идат, сега знаят, те знаят как да стигнат, как да се устроят, човек от Африка, от Афганситан, от Латинаска Америка, от Югоизточна Азия може за няколко денонощия да попадне във всяка точка на планетата. Има самолет, той носи багажа си със себе си. Ако е свикнал, че щом жената не се държи подобаващо, трябва да й се отреже главата, значи той ще я отреже в Лондон, в Париж, във Виена, във Вашингтон. Ако той е свикнал да убива човек от друга вяра или с друг цвят на кожата, значи той ще го прави. А вие какво ще правите с това? Това ще дойде при вас след 15 години, максимум след 20. Излъгах се, това стана след 5 години. Първата вълна дойде след пет години, а това продължаваше. Ето сега пристигат хора от Украйна. 5 милиона души вече са пристигнали, ще пристигнат още 5 милиона. Изглежда, че те са европейци. Не, това съвсем не е така. Културата на Европа я няма у тях. Аз много добре познавам този проблем, все пак семейството ми е от Украйна. Това е село, при това диво село, лишено от градска култура, ненавиждащо градската култура, неразбиращо, завиждащо ѝ. Дойдоха в градовете, отначало в украинските градове, които бяха руски, полски, еврейски, немски и поради това започнаха да бутат статуите там, да рушат паметниците и да пренаписват книгите по история. Това се случи. Външно това са такива хора, но това е съвсем друг народ. Представете си, че при вас, в Римската империя са дошли вестготите на Аларих. Да, те са със същия цвят на кожата, но превзеха Рим. И до днес вандалите са известни. Ръкописи, статуи, музика, що за глупави закони – те изобщо не разбират за какво е това и блъскат с топора в главата. В сегашния момент, след като си замина Съветският съюз и си замина Руската империя, замина си и тази култура на града. Дойде културата на необразованите, крайно ксенофобни хора, които заради това и направиха в същата тази Украйна гражданска война, чудовищни зверства в отечеството си. Когато погледнете как се е развивал холокостът в Германия и как се е развивал холокостът в Украйна, разбрирате огромната разлика. Това може да е много тъжно да се каже, но има разлика. На едното място може да са били убити една трета от евреите, а на другото са убивани всички поголовно. Там не е имало никакви правила на играта, просто са убивали по най-зверски начин, както и поляците, а Западна Украйна – там всички, даже и немците. И сега тези хора пристигнаха в Европа. И какво – слушат европейските законодатели? Ще спазват европейските закони? Сред тях има нормални хора, достатъчно много, как ще различите едните от другите – никак. Колко са сред тях криминалните престъпници? След разпада на Съветския съюз най-наглите и най-хищните, най-свирепите и най-пропадналите започнаха да се домогват до парите и властта. И у нас ги има. Но поне над тях има някаква система, някаква структура, някакъв закон. Това далече не е достатъчно и аз съм много недоволен от това, което става в Русия, но в сравнение с това, което става в Украйна, ние сме цитадела на закона. И сега при вас дойдоха ето тези хора. Как те ще променят Европа? Така, ще я променят. Както ми казаха някога двама мои американски познати, „Вашият проблем, приятели, е в това, че сте бели. Ако бяхте черни нямаше да има никакви проблеми, щяхме да предположим, че сме попаднали в Африка. И щяхме да се държим като в джунглата. А вие сте бели. И ние автоматично реагираме на ситуацията по-така.“ Така че, тези, които са от миналите векове, не са дошли сега в Европа. И какъв разпоредител на цивилиацията, на закона, на реда може да ви остане на вас? Обратнто е добре, Европа не е способна на нищо. Импотентът не може да изпълни съпружеския си дълг, не защото не иска, а защото няма как, той не може. Може би европейските политици искат всичко да бъде така, както те искат. Но имат ли те този инструмент? Доколкото аз разбирам. И освен това, да се руши ситуацията, която възникна в постсъветското пространство, беше най-глупавото, което можеше да се направи. Но и това беше направено. За това да благодарим на американците. Но и това е по инстинкт. Представете си за европейските технологии, руското е остър конкурент, за какво им е нужен? Днес няма да има европейска промишленост? Да върви по дяволите, точно както по-рано Германия смяташе, че няма да има чешка, унгарска, полска промишленост, украинска. И те да вървят по дяволите, за какво им е на немците полското корабостроене, за какво им е металургичен комбинат Чепил, цветната металургия на Унгария, за какво им е чешката оръжейна промишленост, за какво им е Икарус... А сега това е съвсем Европа. А за какво са немските автомобили, когато има американски? А също така – защо са нужни японските, ако има аммерикански? Така че, да, ние се намираме в периода на смъртта на Европа, угасването, умирането, края на Европа, но не по наша вина.

- Колко й давате?

- Тя ще ни липсва.

- Безусловно. Колко й давате?

- Аз не давам прогноза. Още Чърчил е казал, че трябва да се прогнозира миналото. Вижте, Византия, източната Римска империя, умираше, докато не я завоюваха турците, практически хиляда години.

- Умираше?

- Умираше. Отслабваше, понякога се вдигаше, губеше провинции, в крайна сметка достигна до ситуация, когато не ѝ оставаше друго, освен столицата и населението ѝ беше толкова малко, че не стигаха хора даже да застанат на стените. Общо взето на Константинопол му провървя, че султан Баязид беше разгромен преди това от Тимур и това даде на Източната римска империя допълнително половин столетие. Но днес турците казват, „Добре, но ние сме наследници на Източната римска империя, ние сме наследници на този Рим, ето я нашата отоманска порта, а сега отново ще създадем нова отоманска порта и вероятно са прави донякъде. Никога не може да няма нещо вярно. А какво е оставало от Европа преди индоевропейците? Баските, малко хора в Сардиния, няколко в Малта. Ние не знаем даже имената на тези народи, на какви езици са говорили. Европа е била населена, прииждали нови и нови вълни и това е било хиляди години, а ние гледаме последните две-три хиляди години и мислим, че това е цивилизацията. Не е.

- Какви две-три хиляди години, при нас и двеста години не помнят. Знаете ли, когато учех в Европа, имам съученици с които мога свободно да водя разговор на тези теми, като така да се каже свой, затова аз също съм говорил с тях на тази тема. Аз смятам, че в Европа даже хората с образование не познават историята. Те са чували за Рим, чували са за гърците, чували са за Наполеон, за неговата революция, знаят за нацистите и по принцип е това. А, чували са и за Реформацията, да.

- Разбирате ли, някой от тях знае ли изобщо, че в Европа не е имало бели, преди някакви си 7 и половина хиляди години цялото население на Европа е било тъмнокожо и цялото население на планетата е било тъмнокожо. Това е случайна мутация, при това съвсем неотдавнашна. Повтарям, преди седем и половина хиляди години. Те това едва ли могат да си го представят.

- Да, това ще има развали шаблона.

- Добре, сега никой не се знаимава не само с историята, никой не се занимава с етнография, никой не се занимава с антропология. Да вземем руските разкопки, в Сунгир. Господи, между 30-32 и 38 хиляди години по-рано Сунгир, във Воронежка област, лицата на хората, които са били там, а те са имали висока, за каменния век най-висока култура, какво ли не са правили от кости на мамут, от бивни на мамут, имали са шити дрехи. Ние си ги представяме като някакви диваци в кожени парцали, но и днес не можем да направим дрехите, с които са се обличали и оръжията, които са ползвали. Учените с мъка успяха да разберат как са обработвали мамутските бивни, за да не се чупят, да стават на парчета. Можете да се представите колко е крив бивникът на мамута, а те са правили от него право копие, те са умеели това. Но лицата им са били като на полинезийци, или папуаси, те са били други, и тези хора са живяли тук преди повече от 30 хиляди години. Кой знае какво ще бъде утре? Кой знае какви ще бъдат хората, които ще живеят на радиоактивните руини, които ще останат от Европа? Или не радиоактивни руини, кой знае това?

- На нас не ни се иска да има радиоактивни руини.

Но кой знае, ако така вървят нещата, ще има.

- Сега искам и натам да Ви насоча. Ние искаме, като Византия, да се помъчим още няколко столетия, хубаво и комфортно да се помъчим. Аз разбирам, че при днешното лудо темпо на развитие на всичко хубаво и на всичко лошо, никой няма да ни даде няколко столетия, за да замразим някак ситуацията в Европа. Как мислите, Евгени Янович, имаме огън на тероторията на съвременна Украйна, война, европейците доставят, макар и в хомеопатични дози, но все пак оръжие. Можете ли да си представите, че рано или късно, когато свърши това оръжие, което те доставят и с което трябва да воюват украинците, че немците ще седнат в танковете с кръстовете и ще тръгнат под Курск. Можете ли да си предствите такова развитие на ситуацията?

- Мога да си представя каквото развитие си харесате. Германия беше най-мирната територия на Европа след войните на протестантите и католиците. По времето на Наполеон, освен Прусия в Германия не имало нито един милитарист. Тихо, весело, забележително място, вкусна бира, забележителни рулца. Аз много обичам немската кухня, в края на краищата значителна част от моите предци също са от Германия. Но! Колко години са били нужни на Хитлер за да превърне Ваймарската република в трети райх?

- 3-5 години?

- И какво? А колко години трябваха на Украйна, за да се превърнат хората в това, в което се превърнаха? Нацизмът да бъде възроден в Украйна изглеждаше невъзможно. Сега виждам това по разкола в семействата. Хора, които са родни братя, родни сестри, близки приятели, роднини – пълен провал, ако много дълго капят в мозъка на хората. Освен това, мога да кажа нещо просто – аз не съм пацифист. Половината ми семейство е загинало във Втората световна война. Много лошо е загинало, малки деца, възрастни, генерали, кой ли не, някои в концлагери, други на фронта. Господи, прости! Освен Путин сега нищо не сдържа тези инстинкти у голяма част от населението на страната, в която аз живея, за унищожаване на Германия. Ако трябва, всички страни на Европа, които сега доставят оръжие на Украйна, биха се превърнали в равни и претопени места. Александър, това може и да не е много хубаво, но на хората бяха дадени всички възможности да живеят спокойно. А след всичко това, те пращат оръжие на Украйна, което трябва да убива нашите момчета. Украйна е семейна работа, това не е работа на Европа. Не е моя работа в какви отношения е Бавария с Вюртенберг, Саксония с Хесен Дармщат – това не е моя работа. Няма да правя анализи между кантоните на Швейцария. Отношенията в крайна сметка на Астурия с Леон и Каталуния са си тяхна работа и т.н. Всичко, което се случва в пространството на бившия Съветски съюз, си е моя работа, то не е работа на европейците, на американците, то даже не е нещо, за което трябва да се говори с когото и да било. Защото това е моята страна. Имам снаха от Казахстан, имам зет от Киев, родителите ми са от Днепропетровск, от Украйна, жена ми е от Бяла църква в Украйна, какви глупости може някой да посмее да ми говори за отношенията между нашите народи и тези хора, които живеят там. В крайна сметка, моите предци са от Сатана, този град е получил правото да е град по Магдебургското право. Те са погребани там преди повече от хиляда години. Кой и откъде ще ми казва какви трябва да бъдат отношенията между нас и тези, които живеят в Украйна. Затова всеки опит за намеса тук е бил самоубийствен. Някога казах на Кондолиза Райс, помните ли, имаше преди такава..

- Пианистка.

- Държавен секретар на Америка. Умна, с хубав руски език, отличен френски, много умна, рядко, много умна. Ние се срещнахме по време на визитата на Буш в Санкт Петербург в 2002 г. Аз тогава още бях начело на Руския еврейски конгрес, а Буш два часа се мота из петербургската хорална синагога, много му беше интересно, тя е красива, той не беше очаквал такова нещо и ние бъбрихме с Кондолиза Райс. Още не бяха ударили по Ирак. Афганистан вече беше, но по Ирак още не бяха ударили. Аз дълго и подробно ѝ разказах какво ще стане, когато ударят по Ирак, а тя ме гледаше като глупак, тя е американка, и каза „Ти не разбираш, вие всички тук не сте живели при демокрация, ние ще отидем там и ще видиш какво ще стане с Ирак. Аз вярвам в това.“ А аз ѝ разказах всичко, за шиитите и сунитите, за кюрдите и арабите, за геноцида на туркоманите, за ислямистите, но за нея това беше някакъв глупак, дивак от североизточния край на Евразия, който ѝ разказва някакви примитивни неща. Има демокрация, трябва да се внесе демокрацията и всичко ще бъде наред. Такова отношение към живота, като във холивудски филм или като филмче на Дисни. Тогава ѝ казах „А ти знаеш ли, че това, което става между нас, това, което вие правите в Грузия, правите в Украйна, това беше тъкмо началото, преди 20 години. Това никога няма да ви бъде простено. Това е тази червена линия, която няма да ви простят. Това е тази червена линия, която няма да простят. Съвършено вярно. Затова голямата надежда сега е, че Европа и Америка изобщо имат бъдеще. Колкото и да е странно, Путин, който е най- прозападният от всички, които имаме у нас, мисля, че всеки, който би дошъл да го смени, няма да има тези ограничения, които има той, тези ангажименти, които има той и тази симпатия – Щирлиц обичаше Германия, помните филма „17 мига от пролетта“. И Путин обича Германия.

- Да, това е лично.

- Това е много лично. Тази личност, която ще дойде да го смени, няма да има нищо, освен най-жестоко усещане за обида, за вражда, доведена до крайност и разбиране, че от тази страна на границата няма да има враг. Още повече враг, който не сме победили и който обезателно трябва да победим. Не напразно напомних за Райхстага. Ако все пак има голяма европейска война, не мисля, че тези, които сега взимат решения в Европа, ще се радват от това, което ще остане от тях после. Може би никой от тях няма да доживее, но всъщност даже не можете да си представите нивото на чувствата, които възникват, защото, разбира се, дядото на Шолц е есесовец, а есесовците убиха половината ми семейство. Защо аз лично трябва да го възприемам като канцлер на Германия, а не като мишена на мушка? Не разбираме.

- Това е и вододелът, Евгени Янович, защото ние сме, за малко да кажа, млади, ние сме петдесетте. Аз две години живях в Германия и моята тъща ми идваше на гости от Саратов. Аз ѝ показвах различните красоти на Германия, една, друга, а тя, гледам, някак хладно се отнася. И казвам, Людмила Николаевна, защо сте така сериозна, а тя ми отговори и устата ми пресъхна: „Саша, моят баща беше убит от фашистите във войната.“ Това е. Какво още може да се каже в такъв момент?

- Моят дядо загина във войната и при нас имаше студенти от Германия, двама симпатични младежи в моята група, но аз не можех да ги поканя у дома. Това беше в края на седемдесетте години. Това беше невъзможно. Просто невъзможно. При все това, аз много обичам берлинския зоопарк, обичам Пергамон, когато пътувах в Европа, винаги ходех в Германия, защото техните музеи и паркове, аз много обичам немската кухня... Всичко разбирам, в момента, в който стане дума за политика, нямам нищо друго, освен желание да застрелям тези хора. С мъка се научих да не ненавиждам немците, това е моето поколение, вероятно при моите деца ще е още по-малко. Но ако говорим за политиците, на мен ми се налагаше много да общувам с немски политици, в най-добрите години на нашите отношения, но в момента, когато Ангела Меркел – Ангела Меркел, която е по-позитивна от днешните политици – каза една фраза. Каза я след съединението на Крим с Русия, че не трябва да се провежда парада на победата в Севастопол. Тогава тя за мен се превръна в канцлер на Четвъртия райх, защото севастополската военноморска база е строена от моя дядо, в 1944-а година, когато пак отвоювахме Крим. За какъв дявол ще ми говори кацлерът на Германия за Севастопол? Изобщо. Има някаква етика, или пък нейно отсъствие. В този случай аз престанах да премам немски политици. Пътуваха при мен за консултации разни хора, зам.-министри на външните работи на Германия по Близкия Изток, аз просто престанах след това да ги приемам. Казах, че имам санкции. Имам санкции по отношение на европейските политици. Аз много добре познавам сегашния директор на Централното разузнавателно управление Бил Бърнс или Роуз Хитън Мюлер, който управляваше "Карнеги" у нас в годините, когато Бърнс командваше посолството в Москва. Но днес те са врагове. Няма за какво да говорим, от момента, когато те започнаха да обсъждат санкции срещу Русия, те се превърнаха във врагове и това вече няма да се промени, това става веднъж. Какво да се прави, такъв е животът.

- Сега ме учудихте, защото казахте същата фраза, която аз често казвам на моите немски приятели, че Ангела Меркел построи Четвъртия райх, но не с танкове, а с евро и с цената на немския капитализъм. Те също не искаха да го чуват този Четвърти райх. Неприятно им е да го чуват. Но аз им казвам, приятели, дайте да се врънем на аргументативно ниво и тогава те признават, че това е така.

- Отровата не е политкоректна. Просто светът е такъв, какъвто е устроен. Може да ви харесва, може да не ви харесва, точно така, както аз не приемам думата „демокрация“. Аз много лошо се отнасям към това понятие. Хитлер е дошъл на власт по демократичен път, Сократ е бил осъден на отравяне по демократичен начин, и изобщо, както казва стара британска максима от времената на Оливър Кромуел, че демокрацията е строй, който помага на куп мерзавци да управлява тълпа идиоти, за мен е абсолтно вярно, аз все пак познавам не лошо историята, много съм се опитвал да анализирам за себе си предимствата или недостатъците на едно или друго управление, абсолютното мнозинство в продължение на десетилетия или столетия в историята на земята хората са били командвани от вождове, феодали, царе, императори, каквото си поискате и става ясно, че правото на живот се дава на малцинството само от тази несправедлива система, която не е демокрация. Султанът, царят, кралят може да позволи съществуването на национално или религиозно малцинство, то има определена роля, тя не винаги е добра. Демокрацията казва, че всички са равни, всичко е страхотно, а после идва някой, и обезателно идва по демократичен път, който казва, „Знаете ли, приятели, всички са равни, но ето тези са унтерменш и ние трябва непременно да ги довършим. И да им вземем всичко и да нямат никакви права.“ Това се случва сега с руснаците в Европа.

- Да, да.

- А преди се случи с евреите. Сега става с руснаците.

- Да.

- Разбирам, че засега още не са устроени концлагери в Полша или в Австрия, но ако канцлера на Германия го лишат от полагащото му се по закон финансиране, защото е в управата на "Роснефт" и получава руски пари – с какво това се различава от Хитлер? Той взима мръсни еврейски пари. Само че този канцлер взима мръсни руски пари. По нищо това всъщност не се различава. И същото това малцинство, както става в Америка и често в Европа, идвайки на власт става по-лош диктатор, отколкото е било мнозинството, ние го виждаме в културата на Black Live Matters. Затова, понеже аз не съм демократ, какво да се прави, аз гледам с тъга на бъдещето на Европа, защото идват клетници, все по-малко и по-малко и по-малко мислещи. У нас сега има умерен бонапартизъм. В нашата страна го има. Това е по-добре, то е много по-зле, отколкото аз бих искал, но е по-добре от това, което наблюдавам у съседите.

- Аз тук бих Ви подложил крак, във футболния смисъл, простете. Вие казахте, че предците Ви са от град Сатан, къде е това?

- Сатанов. Това е  Каменец Подолски. Това е в покрайнините на Римската империя по времето на Траян. Римляните стигат до там. После дълго, дълго дълго време, до сега, този град го е имало. Някога е бил пограничен, бил е част от Посполит и от Отоманската порта. В продължение на 70 години този град е бил част от Хотинския пашалък към Отоманската порта и тамошните евреи имали правата на едноимотни шляхти, тоест дворяни. Те живеели в пограничен район и затова можели да носят оръжие в пояса, а не в седлото. Затова аз имам толкова лош характер.

- Разбирам. Аз съм от град Грозни, столицата на Чечено-ингушетската автономна социалистическа република.

- И вижте колко приличате на воин.

- Да, да, да. Там сега като ръководителл работи Рамзан Ахматович Кадиров. Ще Ви кажа честно, аз водих един спор, защото заложих, че той няма да изкара до 40, няма да доживее. Защото ми се струва, че той живее без да сваля крак от педала на газта.

- Той е абсолютен феодал.

- Точно. И исках да Ви здам следния въпрос. Не искам сега да оправяме всичките вътрешни чеченски работи, просто как Вие виждате мястото на Чечня, точно тази Чечня, която сега по този начин е усъвършенствал Рамзан Кадиров в съвременна Русия, която също още, струва ми се, не е напълно събрала тази архитектура на властта, тоест архитектурата на страна, която ще се пренесе това държавно обазувание в следващото десетилетие.

- При израилтяните това се е наричало държава на път. Уверявам Ви, че при нас това е точно така. Не е съвсем събрала или съвсем е събрала, вижте, нашата империя се разпада, какво искате?

- Стура ми се, че Вие я събирате.

- Отворете учебника по история на късната античност и ранните средни векове. Времето на разцвет на Римската империя, времето на разпад на Римската империя, 2-5 век. Това може да се случи с рецидиви – имате граждански войни, а след това идват Антонините или някакви други велики управници и империята изцяло се събира. После отново отслабва, в покрайнините избухват сепаратистки движения. Какво става всъщност с американците? Те се опитват съвсем умело и професионално да развалят това, което сега е Русия, по тези методи, граници, принципи, по които се разпадна и Съветският съюз. И изобщо не мога да кажа, че няма да успеят. Не, защо? Съветският съюз се разпадна. Ердоган има свои принципи, той събира нова Отоманска порта и се опитва да откъсне някакви територия на принципа на пантюркизма, панислямизма, картата на тюрксите народи е много показателна, според нея всички са тюркски народи – от турските общини в Германия или гагаузите на територията на Молдова, до Якутия, Алтай, Байкал, са също тюркски народи. Защо якутският народ да е тюркски, тюркски е, а има и диаманти, което също е полезно. Никой не знае как ще свърши всичко това. В днешна Чечения, аз го виждам в репортажите на нашия общ познат Владимир Соловьов, в които можете да проследите много за чеченските формирования в Украйна. Когато в боя влизат чеченци и воюват за страната, ние знаем, че Ахмат е сила, имаме подразделение на име Ахмат Хаджи-Кадиров, Алах акбар, за Русия ние сме войници на Путин. Това е потресаваща смесица. А сега въпросът – с какво всичко това се различава от стандартната имперска практика на федератите. С нищо, изобщо. Няма разлика с някоя от скандинавските варяжски гвардии на византийските императори, която е гонила кръстоносците в Първия поход – по абсолютно нищо. Русия е сложна и съвременният руски проблем е сложен, той е от най-различни държавни образувания. Някои от тях са били царство, някои са били племенни съюзи. В Чечня не е имало царство, това са били видове племенни съюзи от класически тип. Освен това и ислямът там е дошъл много късно, в 19 век, а се е вкоренил окончателно в 20-и. И ние познаваме племена, които са били християнски, еврейски, а и езичеството в този ислям е толкова много и точно заради това там са силни суфитските ордени. В момента, в който вайнахите, нека говорим по-широко, не само за чеченците, се бият за една страна, говорят на нейния език, участват в нейната икономика, участват в управлението на някакви бизнеси извън границите на Чечня – те са част от тази страна. Вижте какво е количеството чеченски ресторанти и кафенета сега в Москва. Не е имало такива преди. Освен чеченските, азербайджански, арменски, грузински ресторанти днес няма, това е много интересно и показателно. В Москва ги има в големи количества. Не говоря за узбекските или таджикските – количеството на чеченските ресторанти е много по-голямо, отколкото при съветската власт. Тогава имаше един ресторант Узбекистан и толкова. Днес има десетки узбекски. Населението на империята в периоди на разпад започва да преминава от едно място на друго, да си търси работа, да получава паспорти, да се установява на нови места – то се смесва. И това ще бъде някаква съвсем друга страна, от тази, която беше. При мен в института има студенти от Азия и Африка, на които аз вече от 1998-а година преподавам. Появиха се чеченски студенти, преди ги нямаше там. Някои от тях са много умни, някои просто са получили стипендия и учат. Но те се интегрират в страната. А преди сто години са се появили евреи, които също ги е нямало там в чертите на поселението. Това също е хубаво. Моето семейство говори на руски от 19 век, ние сме били достатъчно образовни за това и в крайна сметка се е случило. Но евреи също не е имало, аз много добре помня какво беше изумлението, чел съм страшно много за това, на московчани или на ленинградци, когато се появяваха евреи. В някакъв момент евреите в Москва бяха 20-25 процента, в 20-е и 30-е години. Една група от населението си отива, друга пристига. А от друга страна, ако погледнете Украйна, аз гледам украинските градове. Беше интересно от края на 19 век и до наши дни, до 2010-е години как се е сменял етническият състав на населението – евреи, поляци, немци, руснаци, нямаше украинци в тези градове. Преди войната евреите в Одеса са били 40%. В Лвов 90% от населението са били поляци и евреи, в съотношение двама поляци на един евреин. Днес, докато говорим за това, има по-малко от един процент и от едните, и от другите. Просто са изрязани. И в тази ситуация просто вдигате рамене – всичко се променя в този свят. Днес раждаемостта в Кавказ е по-висока, в Средна Азия е по-висока, отколкото във вътрешните губернии на Русия, затова значителна част от руското население в дълбочина, включително Сибир, Далечния Изток, това са напуснали от Средна Азия или от Кавказ, както и от Северен Кавказ. Понякога и от Закавказието. Но това е нормално. От друга страна – колко руснаци имаше в Германия, колко имаше в разните субетнически подразделения, в Чехия или в Америка? Има кръговрат на руснаците в природата. Но дореволюционните руснаци силно се различават от руснаците от втората вълна на емиграцията, или от третата вълна, която е основно от евреи. Може да се види какво става и в Израел. Това е нормално, съвършено нормално. Но от всичко, което виждаме, става ясно, че ще бъде по-различно, от това, което е било.

- Добре, тогава накратко, ако може. Рамзан Кадиров има ли потенциала на федерален политик в Русия?

- Има.

- Добре. Ние имаме, в моя канал, много интернационална публика и нека кажем една дума за Израел, как мислите, там също ситуацията се развива динамично, около Израел, също силно се мени както по състав, така и количествено. В същото време в Египет населението расте, огромно количество бежанци в Йордания, от Ирак и Сирия, тоест около Израел също има преселение на народите. Самият Израел, също като Европа, е във фаза на декаданс, това е моят анализ. Какво е Вашето виждане за развитието на ситуацията в Израел, какви са възможностите?

- Те са в диапазона от това да не остане нищо освен Израел, като Света земя, до това да не остане нищо, включително и Израел, може и да се започне от Израел. Вие искате твърде много от мен.

Израел като държава изпълни тази функция, която му беше нужна. Той съживи еврейския народ след почти две хиляди години диаспора. Той даде великия старт в бъдещето. Как по-нататък ще свърши това, ние не знаем. Но даже и ако евреите загубят тази държава, ако бъде разрушена и нищо не остане от целия регион, или само от Израел, стартът вече е даден, даден е нов тласък на евреите, това се случва при тях. Има държава, не за дълго, първия път е имало два и половина владетеля – Саул, Давид, Соломон, после вече започват гражданските войни. После минават хиляда години и пак има държава, не за дълго, загубват го, добре, хиляда осемстотин и няколко години, после пак събират държава. Може и това да е алгоритъмът на нашата история, трудно ми е да кажа.

- Интересно, интересно. Тук правя скок през океана, в една също много интересна страна – САЩ. Аз имам такава теза, сега накратко ще я формулирам. Очаквам в най-близко бъдеще също тектонични раздвижвания в САЩ, защото ако сега погледнем управляващата класа, тази, която виждам по телевизията, аз не съм американист, това са бели християни, много възрастни хора, с огромен процент евреи, в държавния департамент. Госпожа Олбрайт, господин Блинкен. И тези ервреи, които често произхождат от бившите територии, у тях има може би такъв повик на кръвта, те ненавиждат всичко руско и Русия, нали така? Но ако следващият президент бъде пак някой цветен или някой „изпод дъгата“, може да се измести фокусът, може министър на външните работи в държавния департамент да стане някой латинос, за когото Европа, Узбекистан, Таджикистан нямат нищо емоционално, никакъв смисъл, те са само цветни петна на картата на света. Как мислите, ще позволи ли дълбоката американска държава, Deep State, тази възможност да се измести фокусът на тази страна, или мислите, че това е малко вероятно?

- Не, фокусите на Америка, разбира се, се изместват и ще се изместят. Работата е там, че има огромна разлика какъв евреин сте. Дали сте евреин, бягащ от погроми, или евреин, който е служил в Червената армия и е взел Берлин. Вие сте евреин, който е спасен от концлагера от тази Червена армия, както общо взето е пастрокът на Блинкен, който знаеше руски език, цял живот е почитал руската култура и много добре се отнасяше към нашата страна. Но неговият доведен син се оказа такова пусто място, каквото се оказа. Що се отнася до тези „изпод дъгата“, латиносите и всички останали, това вече стана. Вижте, нещастния Байдън, Нанси Пелоси, Хилъри Клинтън – аз ги гледам тези персонажи. В музея по Естествена история, на най-горния етаж е отделът по палеонтология. Е, аз повече обичам московския палеонтологически музей, той е по-интересен, но много съм ходил по американските музеи, както и по европейските и задължително разглеждам динозаврите. И от тук, погледнете тези хора. Америка започна да се отпуска в отношенията си със света, с Европа, с Русия, сама. И ето, дойде Барак Хюсеин Обама, този удивителен плод на политиката на Суслов и Андропов – по аналогия с неговия татко, алкохолик-комунист, който се срещнал с неговата майка през 60-е години на един от тези лагери, които Съветският съюз тогава организираше, плащаше и общо взето тогава прилични момичета от пасторски семейства по онова време не се омъжваха за африканци. А после тя сключила втори брак с индонезиец, и ето го Обама. С неговата съвършено нерабираема ориентация, с неговите удивителни странности относно расовите въпроси. Защото черният расизъм все още не е по-добър от белия расизъм, а агресивният черен расизъм, на който Обама беше близък, е много по-лош. Виждаме го по движението BLM. Евреите, които са с него, са ултралеви израилтяни, от типа на Амнуел, или на сегашния посланик в Япония, които не са живели в Израел. Леви, които не са успели да се задържат на власт в изграждащия се Израел. Разбира се, за Амнуел или за организаторите на ръкостискания Арафат и Рабин, най-светлото петно в неговата биография беше израело-палестинският мирен процес. Съвършено все едно е за САЩ дали Израел ще го има на картата, или няма да го има. Днешна Америка от една страна преминава към тежка диктатура. Диктатурата на компютърните милиардери, които могат всичко, което поискат. Ще има ли Тръмп Туитър, няма ли да има, решава техния конгрес. Диктатура на абсолютно неграмотни безделници. Как можете да сравните тези хора с Теодор Рузвелт или с Франклин Делано Рузвелт, или даже с Хенри Кисинджър? А по въпроса, че може да дойде някой младеж родом от Мексико или Аржентина и че Европа или нашата страна ще са му безралични, или Китай. Не, той си е американец. Той е американец, за него други въпроси, за него цялото земно кълбо е топче за игра на пинг понг. Каква разлика има за него къде ще сменя правителство – в Хаити или в Украйна? Каква разлика има за него срещу кого ще въвежда санкции? Той ще играе по американските правила, ще бъде по-малко образован, няма да има европейска култура, няма да познава историята, войната изобщо няма да го интересува. Ще бъде американец. Последното ми пътуване в Европа за конференция беше в Прага, на конференция на НАТО за Афганистан. Това беше съвсем скоро, след като Крим стана руски, но още не се бяха почнали големите битки. И тогавашните украински и чешки слушатели на натовския курс казаха „Вие сте ни много по-близки, бихме искали да знаете какво са кнедли, какво е Татра, какво е яблонец.“ А американците това изобщо не ги интересува, това въобще не е тяхна работа. Те гледат на нас като на някакви диваци. Ако вие знаете кои сме ние, ще бъде страшно учудващо.

- Евгени Янович, абсолютно. Аз работех в Германия за компания, която се състоеше от двата съседски блока – западните немци и източните немци.

- Това са различни неща.

- След производствените моменти, ние седяхме, пиехме и вече идваше утрото. Източните немци бяха капитани, директори, които работеха и в двете системи, ръководеха предприятията. Те ми казваха, „Знаеш ли какво, Саша, те знаеха от къде съм родом, с вас руснаците източните немци  няма да говорят. От Дрезден, от Лайпциг, казват, че винаги са можели да се договорят с нас, винаги. А с тези не можем да се договорим за нищо, те винаги ни налагат своето мнение.

- Те по-добре знаят как трябва и че не трябва никого да се слуша, това са самодиви, съвсем примитивни туземци, няма какво да им обръщаме внимание. Същото беше с Афганистан, както говорих някога с натовци, с натовски немци, които бяха в Афганистан, когато имаше военен контингент. Заговорихме се и той ми каза „Разбираш ли, че ние можем да се договорим само с тези, които са бивши ваши. С тях винаги можем да намерина общ език и на тях можем да разчитаме. Докато на всички останали е трудно. Интересна беше гледната точка.

Немците бяха още в Кундуз, мисля, не беше този Афганистан, който беше страшен.

- Проблемът е, аз четох достатъчно подбробни отчети на Джон Собко, американския одитор на войната в Афганистан, никой не е имал намерение да прави от Афганистан страна, никой не е имал намерение  да развива Афганистан, никой. Там се крадяха пари, в безумни количества, и същото продължава сега с Украйна.

- Ето това е интересно. Нашата Швейцария е малка страна, 0,8 % от нашия държавен бюджет инвестираме в международна помощ. За 20 години американската администрация в Афганистан сме похарчили там 500 милиона евро. И когато попитам нашите швейцарски политици да ми посочат с пръст кое училище, болница, мост са построили с тези пари, 500 милиона, няма нищо. Нищо за 500 милиона. Както Вие казахте, всичко е окрадено или загубено за някакви ефимерни цели.

- Моят опит подсказва, че от 80 до 85% от западната помощ остава на Запад – консултанти, заплащане на проекти, не е важно при кого отива това. У нас беше същото в нормалните времена на общуване със Запада, аз много работех със западни фондове, все пак съм президент на руския еврейски конгрес, и най-малко около 200 милиона долара през 90-е и началото на 2000-е събрах самият аз и разпределих в Русия. Имам известна представа какви бяха бюджетите на американските организации, смесените организации, как работеха израелците. Процентът е този. 15-20% може и да стигнат до потребителя и там всичко зависи от нивото на крадене на тези, които командват от местните кадри. За да се разбере – в руския еврейски конгрес за нуждите на офиса и за мероприятия от сорта на пътувания, отиваше три процента бюджет. Три процента.

- Това е съвсем малко.

- Знам. При моите предшественици-олигарси беше много повече, но те бяха милиардери, не смятаха парите по този начин. Във фонда на Джордж Сорос в Русия първите, които командваха разпределянето на неговите пари, бяха мои приятели и те наистина се удържаха в тези рамки – 2-3 процента. Тях много бързо ги смениха и следващите пътни разходи там вече бяха 20 %, 30%, колкото трябва. Затова аз мога да си представя как крадат в западната благотворителна система. Никой не се вълнува от сухия остатък, повтарям, никой не се вълнува какво ще остане от вашата страна, от икономиката ѝ, ще остане ли нещо от вашата страна и нейната икономика. Много пъти съм говорил за това с най-различни хора – от унгарци, поляци и чехи, до афганци – всички еднозначно имат един отговор. Те предпочитаха това, което беше по времето на Съветския съюз два пъти пред това, което е със Запада. Афганците казваха „Ние тогава не знаехме как ще бъде. Вие бяхте враг, но бяхте достоен, бяхте хубав враг, правилен враг. Не знам как да интерпретирам това. Но ми е някак тъжно.

- Евгени Янович, в заключение един въпрос, малко шеговит, за да обнадеждим с нещо положително нашата аудитория за край. Да кажем днес някой двадесет и пет годишен завършва университет и иска да емигрира някъде. Не като Елън Мъск да излети към звездите, но да остане в рамките на нашата синя прекрасна планета. Къде ще го посъветвате, в коя част на света, в коя страна да отиде за емиграция, за събиране а опит? Като знаем, че съвременната емиграция не е завинаги, не е за цял живот. Заминаваш, развиваш се, получаваш някакъв опит, а после се връщаш или пак заминаваш някъде. Какво бихте посъветваи, в коя част на света, трана?

- Алекс, аз никога не давам такива съвети, защото хората са различни. Зависи кой е този човек, какво обича, какво умее, на какво е способен. Някой трябва да иде в Антарктида, а друг в Папуа Нова Гвинея, някой трябва да остане в Цюрих, а друг трябва да иде в Сибир. Откъде да знам аз, къде човек може да намери себе си? Аз съм много конкретен човек, и със студентите съм такъв, работя с тях повече от четвърт век. Всеки от тях е различен. Всеки от тях е отделен за себе си. Всеки има свой опит. Много е важно не къде ще иде, много е важно какво иска да постигне и какво ще постигне, какво може и на какво е способен. Това е важно. Много е важно дали ще се чувства на място или ще е никому ненужен и чужд. А ще се чувства на място, защото е умен или глупав, трудолюбив или лентяй, има хубаво семейство или егоист и никой не го интересува, авантюрист е или е разумен, мислещ, загрижен за бъдещето. Мобилен ли е изобщо или не, ако утре всичко се счупи, ще може ли да си намери място под слънцето или не. Утре ще има война, утре неговата страна ще се срине, а той къде ще се дене – по течението ли ще плува или ще гребе и ще измъкне сам себе си и тези, които успее. Различни са случаите.

- Съгласявам се с Вас на всичките 100. Остава ми само да Ви благодаря най-сърдечно за този интересен, познавателен и развлекателен разговор. Евгени Янович, много благодаря!

Източник: "ГЛАСОВЕ"

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова

 

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.