САЩ се изправят срещу криза, която сами създадоха в Украйна

САЩ се изправят срещу криза, която сами създадоха в Украйна
11-03-2022г.
15
Гост-автор

Бомбите може и да падат в Украйна, но мнозина в Съединените щати имат желание да направят победната обиколка.

След като руският президент Владимир Путин обяви миналата седмица това, което той нарече „специална военна операция“ в Украйна, последвала след седмици на напрежение, разузнавателната общност на Съединените щати и нейните бустери направо извиха от удоволствие.

От декември, почти ежедневно, те правеха предсказания за война и в края на февруари техните прогностики най-после се сбъднаха. Онези, които изразяваха скептицизъм към възможността от инвазия, аз включително, бяхa оставени да лапат мухите, докато те се къпеха в праведна оправданост. Или поне така си мислеха.

Но това е съмнителна чест, в най-добрия случай. Ако някой седне на масата за Блек Джек и загуби 10 000 раздавания последователно, няма да го наречем хазартен гений, след като спечели веднъж. Същото може да се каже и за ситуацията през 20-и и 21-ви век. Разузнаването на Съединените щати явно и непрестанно лъжеше, за да подмами хората да подкрепят поредица от катастрофални войни, като и до момента не проявяват признаци за спиране.

Но понеже хванаха „вярно“ този момент – след като месеци наред грешаха, да не забравяме – сега се очаква да се отнасяме към всичко, което казват, като към неприкосновена истина. Не, благодаря. Някои от ляво може да изберат да подвиват коляно и безвъпросно да попиват каквото им се казва, но аз нямам слаба памет, затова ще пропусна.

Вече виждаме последствията от тази ширеща се амнезия. В цялото яростно обвиняване на Русия, бликащо от капиталистическата преса, всякакви призиви за контекст са удавени във вълна от безумстваща кръвожадност. Само дни по-рано беше приемливо, когато съвсем колебливо и внимателно се признаваше ролята на НАТО в тази криза – макар и само за да послужи като прикритие за тази грижливо забъркана каша, която щеше неумолимо да последва. Но истината е много по-изобличаваща. Тъжната ситуация, в която сега се намираме, е директен резултат от продължителните опити на Съединените щати да превърнат Украйна в маша за своите интереси, както и за интересите на военните си съюзници.

Историята на Украйна е дълга и сложна, каквито са и отношенията й с Русия. Но ако искаме да проследим днешното блато до неговия най-близък източник, можем да погледнем към 2013 година, когато тогавашният президент Виктор Янукович отхвърли споразумението за присъединяване с Европейския съюз. Вместо това той предпочете да подпише по-изгоден пакет с Русия, спестявайки си тежките условия, които ЕС изискваше от украинската икономика.

Отговорът на украинските западни и централни области, които отдавна смятаха себе си за по-свързани с Европа или с украинския национализъм, отколкото с Русия, беше незабавен. Протестите станаха насилствени и неонацистките милиции, решени да премахнат всякакво руско влияние от страната, поведоха към изтласкване на Янукович от властта.

Тези крайно десни милиции и националистически групи сега имат тежка дума в украинската политика, въпреки че държат само няколко изборни позиции. Някои от тях бяха инкорпорирани в армията на страната и в националната гвардия. До голяма степен поради техния натиск Украйна беше несппособна да изпълни споразуменията от Минск, чиято идея бе да се сложи край на гражданската война на изток и да се даде автономия на културно и езиково руските райони на страната.

Но това беше идеята. Непримиримостта в преговорите беше подклаждана от Съединените щати и НАТО, в усилията си да придърпат Украйна по-близко и да използват страната като арена за войски и ракети с далечен обхват. С изтласкването на Русия в ъгъла и с нечутите молби на Украйна към Запада да спре да раздухва огъня, този конфликт беше неизбежен – и забележително изгоден за определени страни. Странно как се случват нещата.

Често прогласяваното понятие за НАТО като чисто отбранителен алианс винаги е било удобна измислица. Но това стана напълно ясно след края на Съветския съюз, когато неговата подчертавана удържаща роля се изтърка. В допълнение към бавно движещите се военни инсталации към границите на Русия – в директно нарушение на обещанията да не се разширява на Изток – блокът се въвлече тъкмо в този тип войнственост, в който сега обвинява Русия.

Беше ли акт на отбрана хвърлянето на бомби в бивша Югославия? Беше ли отбрана свалянето на самолет, в наложената забранена за полети зона в Либия, свалянето на правителството и превръщането на страната от такава с най-висок стандарт за живеене в Африка, до най-бедната? Беше ли окупирането на Афганистан в продължение на 20 години отбранителна мярка?
И ако войните, които Съединените щати и техните съюзници водиха в суверенни страни, не получиха осъждане от послушната преса – нито бяха придружени със съчувствие към техните жертви – няма да има и гък за актовете на агресия на НАТО, когато медиите и правителството развяват кървавата риза.

Това сме го виждали и преди, разбира се. Онези в Съединените щати и Европа, които се осмеляваха да подкрепят Палестина, или гладуващия Йемен, бомбардиран и барикадиран с подкрепа от Запад, или милионите афганци и иракчани, които загубиха приятели и семейства, най-често бяха подлагани на мръсни лепкави кампании, а каузата им бе обявявана за предателска. Разправата с НАТО-скептиците без съмнение ще следва същия сценарий.

Има причина за това, и тя е по-дълбока от пророческия морален гняв на коментариата и неговите корпоративни господари. Принуждавайки Русия към тази неудържима позиция и засилвайки напрежението до точката на открит конфликт, Съединените щати – с подкрепящата ръка на НАТО – се подсигуриха, че в обозримо бъдеще Европа ще остане в тяхна орбита.
Само един пример – газопроводът Северен поток 2 изглежда мъртъв. Той щеше да осигури директна връзка за природен газ от Русия за Германия, заобикаляйки Украйна и отрязвайки изгодните транзитни такси. Това е музика за американските уши, но е лоша новина за германците, които разчитат на по-евтиното руско гориво през зимата. Голяма част от Европа сега ще търси панически алтернативни източници на енергия, след като на руската икономика бяха наложени осакатяващи санкции. Изневиделица обаче американските бегемоти се притичват на помощ, предлагайки им нужния газ на по-висока цена. Човек може да се изкуши да го нарече чудо.

Трябва да е съвсем ясно, този конфликт трябва да свърши колкото е възможно по-бързо, с договорено споразумение и продължителен мир. Обикновените хора в двете страни са тези, които ще пострадат най-много. Украинците – от опустошенията на войната, а руснаците – от наказателните санкции, целящи да взривят икономиката на страната им. Единствените хора, които остава да се облагодетелстват, са производителите на оръжие и енергийните барони, които получават доларови знаци в очите при всяка гледка, която разплаква мислещите и чувстващите човешки същества.

Но без по-пълната картина, която дава по-широка перспектива, това няма да е възможно. Едностранен поглед, какъвто е налаган от гладните за война корпоративни медии и техните печеливши собственици, само ще доближи света до ядрен Армагедон.

Тогава ще е все едно кой каква дребна разпра е спечелил, понеже малко неща имат значение за овъглената пепел.

Автор: Иън Гудръм, chinadaily.com.cn

Източник: "ГЛАСОВЕ"

Източник: In Ukraine, US faces crisis of its own making - Opinion - Chinadaily.com.cn

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.