Самота
За Пеньо Пенев съм се сетила, по-точно стар пост от ФБ ме подсети. Едва ли някой от младите ни съотечественици си спомня за поета с ватенката. Не е модерно щот е наливал основите в Димитровград и се е напивал и буйствал, като Есенин и Маяковски взети заедно. Баща ми знаеше цялата му лирика наизуст. Отново днес е загинал Списаревски - изтребителят, при боен полет, след като сваля тежък американски бомбардировач Б-24 чрез въздушен таран, по време на бомбардировките над София през Втората световна война. Имахме самолети. И асове, които пазеха небето. Имахме и строители, които с голи мишци изкопаваха колкото Главбулгарстрой за всички евросубсидии няма да изкопае до края на ЕС. Пиеха като...мъже и си отидоха, за да не присъстват на резила.
Самота
Тихо е... тихо е... тихо е...
Нощта кротко в прозореца бди,
няма те никога, никъде -
самота... и небе... и звезди...
Тежка е, тежка разлъката
в тия безводни далечни гори,
обичта, надеждата, мъката
ме гори... ме гори... ме гори...
Колко си свидна и чакана!
Ти ще дойдещ най-после, нали?
В спомен сърцето разплакано
ме боли... ме боли... ме боли...
Оня тих миг ще настъпи ли -
да протегнеш към мене ръка?
Аз ще те чакам пак, скъпа ми!
Докога... докога... докога...
Тихо е... тихо е... тихо е...
И стоя и мълча пак в мечти.
Няма те никога, никъде...
Тишина... самота... и звезди...
П. Пенев
Автор: Соня Момчилова
Още от категорията
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.