Самарското знаме

Във връзка с настъпващия празник - 3 Март - Освобождението на Отечеството от турско робство представям една от светините - Самарското знаме. На 6 (18) май 1877 г. княз Николай Николаевич връчва Самарското знаме на командира на 3-та дружина на Българското опълчение подполковник Павел Калитин, който го предава на първия му знаменосец – унтерофицера от 54-ти пехотен мински полк Антон Марчин. Тогава войводата Цеко Петков, който приковава последния златен гвоздей на дръжката на знамето, казва: „Да даде Господ това свято знаме да премине открай докрай през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане траен мир и благоденствие“. Под диплите на Самарското знаме 3-та дружина се сражава край Стара и Нова Загора, в боевете при Шипка и Шейново. Чувството на дълг и отговорност на българските опълченци се превръща в мощна сила, която не допуска вражески ръце да се докоснат до светинята. Знамето става символ на участието на Българското опълчение в Руско-турската война. Пренесло през вековете спомена за героизма на предците ни, днес то ни дава повод да бъдем горди със славната си история. Бог да пази България !”