С пълна убеденост гласувах ПРОТИВ резолюцията на ЕП, обявяваща Руската федерация за “спонсор на тероризма

С пълна убеденост гласувах ПРОТИВ резолюцията на ЕП, обявяваща Руската федерация за “спонсор на тероризма
25-11-2022г.
0
Иво Христов

С пълна убеденост гласувах ПРОТИВ резолюцията на ЕП, обявяваща Руската федерация за “спонсор на тероризма”. 
Смисълът на една резолюция не е да се любуваме на праведния си гняв в огледалото. Единствено последствията от нея имат значение. А те са очевидни и съзнателно преследвани от авторите на документа. 
Резолюцията изключва всякаква възможност за преговори и прекратяване на кръвопролитията (по принципа “С терористи не се преговаря”).
Резолюцията, която цели да изобличи Русия, обрича в еднаква степен Русия и Украйна на безсрочна война. А тъкмо Украйна ще плати цената на словесната ескалация. Но това е подробност за авторите на резолюцията. 
Този абсурден документ лишава ЕС от възможността да играе посредническа роля в прекратяването на войната. Роля, която успешно заема Турция. През 2014 г. Франция и Германия посредничиха за Минските споразумения. Занапред ЕС си самоотрежда ролята на финансист на войната. 
Резолюцията използва лексиката на неоконсерваторите от епохата на Буш-син, когато клеймото “тероризъм” послужи за оправдание на войни, които отсетне разпаднаха държавността в много региони на Близкия изток и Северна Африка. Там тя не е пълноценно възстановена и до днес. 
Документът зове за пълно ембарго върху вноса на фосилни горива и ядрено гориво от РФ в ЕС, което на този етап означава икономическо самоубийство за България и може да ни лиши от дерогацията, от която се ползваме. Но това са подробности за ураджиите-милитаристи. 
На вътрешното обсъждане в групата на социалистите и демократите припомних позорния епизод, когато в лятото на 1914 г. левите партии гласуват военните кредити под натиска на националистите. С което стават съотговорни за разпалването на Първата световна война. Сега мнозина направиха същото. Един човек тогава се възпротивява, лидерът на френската левица Жан Жорес. Скоро е убит от един националист. Век по-късно само името на Жорес се помни и почита. Клакьорите на войната са забравени. 
Радвам се, че никой от представителите на българската левица в ЕП не се поддаде на натиска и всички отхвърлихме резолюцията.

Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.