Рябков: Русия е готова за диалог със САЩ, но времето работи срещу Киев

Русия е готова за диалог със САЩ, но това не означава, че ще отстъпи от принципните си позиции, заяви заместник-министърът на външните работи на РФ Сергей Рябков. В ексклузивно интервю за NEWS.ru дипломатът разказа защо Вашингтон засега не може да принуди Киев да седне на масата за преговори, до какво ще доведе изтичането на договора СНВ-III и дали следва да се очакват нови ядрени опити, както и дали Владимир Путин ще отиде на срещата на върха на Г-20 в Маями и как Москва планира да отговори на Запада, ако той все пак реши да конфискува замразените руски активи.

Как ще се развиват отношенията между Русия и САЩ

— Държавният секретар на САЩ Марко Рубио говори за планове през идните седмици да се положат усилия за възобновяване на преговорите между Русия и Украйна. Как в Москва оценяват перспективите за такава стъпка — има ли основания да се смята, че този път американската страна е готова за предметен диалог?

— Американската страна при администрацията на Доналд Тръмп като цяло демонстрира готовност за конструктивен диалог и разбиране на позицията на Русия. На този етап по-скоро е важно доколко Вашингтон е способен да повлияе на решенията на киевския режим и неговите европейски спонсори, които все още бленуват за „стратегическо поражение“ на Русия.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио говори за необходимостта от внасяне на нови идеи за мирно уреждане — ние сме готови да ги изслушаме, ако именно в това се състоят споменатите „усилия“ на американците. Оставаме отворени за диалог с Вашингтон, но това не означава, че ще отстъпим от нашите принципни позиции. Така или иначе, времето работи срещу Киев и представителите на ЕС, с което те ще трябва да се съобразят.

— Рубио отбеляза, че предложенията, обсъждани в Анкоридж, са срещнали отхвърляне от страна на Киев, и заговори за необходимостта от изработване на нови подходи. Върху какво според Москва трябва да се основават те, за да отчитат наистина интересите на всички страни, включително Русия?

— Киевският режим неведнъж е изразявал „отхвърляне“ на конструктивни инициативи, призвани да помогнат за прекратяване на конфликта. А преди това бяха Минските споразумения и преговорният процес в Истанбул през 2022 г. — всички тези начинания се оказаха безплодни по каприз на Зеленски и някои европейски столици. Повтарям, Руската федерация е готова да изслуша всякакви разумни предложения и идеи, които следват целите, поставени от президента на Русия, и отговарят на реалностите, създадени „на терен“. Опитите пък да се „наложат“ максималистките искания на ЕС и Украйна или да се спечели време за превъоръжаване на ВСУ са абсолютно неприемливи и по дефиниция не могат да допринесат за устойчиво уреждане.

— Срещата на министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров с Рубио в Манила продължи 35 минути. Означава ли толкова краткият формат, че страните все още търсят допирни точки, или това беше продуктивна дискусия, която просто не изискваше повече време?

— Оценката на продължителността на дипломатическите контакти единствено през призмата на времевите рамки сама по себе си дава малко. В световната практика продължителността на срещата се определя не само от дневния ред, но и от необходимостта от предметно обсъждане на конкретни, често тясно специализирани въпроси. Ние разглеждаме проведените обсъждания като работен процес, насочен към сверяване на позициите по най-актуалните международни и двустранни теми, част от доста редовни контакти на различни нива. Степента на интензивност на дискусията в Манила позволи на министъра да обмени мнения с държавния секретар по принципни въпроси. Това е доказателство за делови подход от двете страни.

Безусловно ние сме в постоянно търсене на прагматични решения и допирни точки там, където това отговаря на националните интереси на нашата страна. Бих искал отново да подчертая, че комуникацията на ниво ръководители на външнополитическите ведомства е един от компонентите на по-широкото руско-американско взаимодействие. Активната работа с американската страна продължава на системна основа по линия на администрациите, както и на специалните служби. Поддържат се тесни контакти от нашата дипломатическа мисия във Вашингтон. Своя принос за нормализирането на двустранните връзки даде и първото от 2018 г. насам посещение на руски парламентаристи в САЩ на 25–28 март. Пътуването на депутатите от Държавната дума във Вашингтон помогна символично да се „разтопи ледът“ в руско-американските контакти по тази линия и беше посрещнато положително от широката общественост. Полезно е такова взаимодействие да продължи.

С две думи, различните канали за комуникация остават търсени за поддържане на необходимото ниво на диалог, предотвратяване на грешни тълкувания и решаване на задачи, изискващи професионален и всестранен анализ.

Защо се промени позицията на САЩ за Украйна

— На срещите на върха на Г-7 в Евиан и на НАТО в Анкара западните партньори отново говориха за украинското уреждане. Как Москва оценява еволюцията на позицията на САЩ на този фон — запазва ли се според вас самостоятелността на Вашингтон в преговорите или Европа все по-активно задава тона?

— Очертаният от Д. Тръмп още преди завръщането му на президентския пост стремеж към възможно най-бързо разрешаване на украинската криза предизвика остро отхвърляне в Киев и Европейския съюз. След руско-американската среща на върха в Аляска европейската „партия на войната“ положи максимални усилия за „обработка“ на американската администрация с цел продължаване на борбата срещу Русия с ръцете на украинците. Разбира се, ние отчетохме промяната в риториката на американците, включително изказванията на държавния секретар на САЩ Рубио, че Вашингтон не се разглежда като „неутрален посредник“, както и фактическото одобрение на ударите на ВСУ навътре в територията на Русия. Продължават доставките на американско оръжие за киевския режим, предоставянето на разузнавателни данни и друго съдействие.

Акцентираме върху тези моменти в контактите с представителите на САЩ. Напомняме, че постигнатите в Анкоридж разбирателства се основаваха на предложения на американската страна. Посочваме, че продължаващата помощ за Киев от страна на Запада не само създава пречки за прекратяване на конфликта, но и служи за подхранване на извършваните от украинците терористични актове срещу мирното население и граждански обекти в нашата страна. Изхождаме от това, че уреждането на ситуацията около Украйна с дипломатически методи е възможно, но при всякакви обстоятелства ще продължим да преследваме целите, поставени от президента на Русия.

Защо не се стигна до удължаване на действието на договора СНВ-III

— С изтичането на договора СНВ-III светът за първи път от десетилетия остана без юридически обвързващи ограничения върху стратегическите ядрени арсенали на Русия и САЩ. Вижда ли Москва пространство за това в перспектива да се върне към диалог за предвидимост в тази сфера на равноправна основа и при отчитане на озвучените от нас условия?

— Преди всичко си струва да се спомене, че ако американците не бяха отхвърлили инициативата на президента на Русия Владимир Путин страните по ДСНВ да запазят неговото наследство под формата на доброволни самоограничения, щеше да се избегне сегашната ситуация, при която в стратегическата сфера не е осигурено дължимото ниво на предвидимост и сдържаност. Също така напомням: предложението на руския президент беше насочено включително към това страните да спечелят време и да поработят върху формирането на предпоставки за евентуални градивни стъпки в бъдеще.

В историята обаче няма условно наклонение и събитията поеха по съвсем различен път. САЩ публично приветстваха „края“ на Договора, заявявайки, че той вече не отговаря на изискванията на Вашингтон за подобни споразумения нито по обхват, нито по „тавани“ за въоръженията, нито по състав. Те предложиха нереалистична „алтернатива“ — някакви „многостранни преговори“, обвързвайки ги със задължителното участие на Китай, въпреки категоричния отказ на Пекин. При това Вашингтон открито заяви, че възнамерява да води такъв разговор от „позиция на силата“ и единствено по отношение на ядрените оръжия. Американците също така не крият, че запазвайки на този етап пълна „свобода на действие“, са готови „във всеки един момент“ да пристъпят към разширяване на ядрения арсенал над лимитите по ДСНВ и да възобновят ядрените опити.

Както виждаме, това съвсем не е благоприятен фон за правене на каквито и да било прогнози. Внимателно следим ситуацията и щателно анализираме военната политика на САЩ и техните съюзници, както и общото състояние на нещата в стратегическата сфера. Наред с това запазваме отвореност в перспектива за търсене на политико-дипломатически пътища за цялостна стабилизация на тази сфера на базата на решения чрез диалог — разбира се, при условие че се създадат подходящи условия и че нашите опоненти проявят готовност за равноправно и комплексно взаимодействие на основата на взаимно уважение към интересите на страните и отчитане на всички фактори, влияещи върху стратегическата стабилност. При издигането на инициативата в областта на „пост-ДСНВ“ президентът на Русия подчерта, че разглеждаме въпроса за рестартиране на стратегическия диалог със САЩ в контекста на целия комплекс от усилия за нормализиране на руско-американските отношения и премахване на фундаменталните противоречия в областта на сигурността. Това е нашата принципна позиция и тя не е загубила своята актуалност.

Как ще отговори Москва на опитите на Запада да отнеме замразените руски активи

— Неведнъж сте посочвали несправедливостта от използването на замразените руски активи без съгласието на Москва. Как Русия възнамерява да отстоява позицията си по този въпрос? Какви стъпки биха били адекватен отговор, ако западните страни все пак вземат подобно решение?

— Действията на колективния Запад, насочени към блокиране и конфискуване на руски суверенни активи, по същество представляват ескалация на икономическата агресия и елемент от хибридна война срещу нашата страна. Това е пряко нарушение на принципа на суверенното равенство на държавите, залегнал в Устава на ООН, и на редица други разпоредби на международното право. Стремежът да се намерят псевдоюридически основания за конфискация или използване на приходите от управлението на валутните резерви на страната ни не променя престъпната същност на действията, насочени към попълване на бюджетите на западните страни и спонсориране на киевския режим, който открито използва тези средства, включително за извършване на терористични актове срещу мирни граждани на Русия и други държави.

Президентът на Руската федерация даде ясна характеристика на подобни манипулации, наричайки ги грабеж. Законен начин за присвояване на чужди активи не съществува. Русия защитава интересите си, включително по съдебен ред, като изисква компенсация за нанесените щети. През май Арбитражният съд на Москва постанови решение по иск на Централната банка на Русия срещу белгийския депозитар Euroclear за събиране в полза на ищеца на загуби от замразяването на суверенните резерви в размер на 18,1 трилиона рубли с отчитане на пропуснатите ползи. Уважено е искането на Банката на Русия за незабавно изпълнение на това решение. Насрещните искания на Euroclear за спиране на изпълнителното производство бяха отхвърлени.

Освен това руската страна подаде жалби в Общия съд на ЕС в Люксембург за оспорване на Регламент № 2025/2600 от 12 декември 2025 г. за безсрочно замразяване на руските активи, както и на Регламент № 2026/467 на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз от 24 февруари 2026 г. Според тези актове погасяването от страна на Киев на предоставения от Европейския съюз заем от 90 млрд. евро за периода 2026–2027 г. може да бъде осъществено за сметка на суверенните златно-валутни резерви на Руската федерация. Подобни пасажи са противоправни и категорично неприемливи.

Русия разполага с достатъчен арсенал от мерки за реагиране в случай на конфискуване на замразените активи и си запазва правото на всякакви ответни стъпки в пълно съответствие с принципа на реципрочност. Това е нежелан сценарий, но ако Западът поеме по пътя на ескалацията, от наша страна ще последва подобаваща реакция.

Как ще участва Русия в срещата на върха на Г-20

— Русия е официално поканена на срещата на върха на „Двадесетката“, която ще се проведе през декември в Маями под председателството на САЩ. Въпреки че Вашингтон заявява интерес към личното участие на президента на Руската федерация Владимир Путин, част от западните партньори, включително Италия, се отнесоха хладно към тази идея. Как Москва оценява значението на самия факт на поканата на най-високо ниво и при какви условия руското участие в срещата би било съдържателно, а не протоколно?

— Администрацията на президента на Руската федерация вече коментира достатъчно подробно темата с поканата за срещата на върха на Групата на двадесетте в Маями. Мога само да повторя, че към настоящия момент ние се ориентираме към руско участие на високо ниво. Изхождаме от това, че то ще бъде съдържателно и ефективно. Предвид лидерския формат на Г-20 решението за представителството на Русия ще бъде взето от държавния глава въз основа на разнородни фактори, включително подходите на приемащата страна.

Американското председателство многократно публично отбелязваше, че участието на руския президент В. В. Путин в посоченото събитие би било изключително полезно. Бих искал обаче да напомня, че срещата на лидерите се предшества от редица други, до голяма степен подготвителни събития на високо ниво, включително на министрите на външните работи. Също така разчитаме, че при американските колеги като домакини думите няма да се разминат с делата и за руските представители, включително медиите, ще бъдат осигурени максимално благоприятни условия за участие.

С какво може да помогне Русия за уреждането на конфликта между САЩ и Иран

— След провала на юнското примирие конфликтът около Иран навлезе във фаза на трудна пауза, а Техеран очерта готовността си да се защитава, включително обекти в региона на Залива. Как Русия оценява рисковете от по-нататъшна ескалация и вижда ли роля за себе си в стабилизирането на ситуацията в Близкия изток?

— Трудно е да се нарече текущата ситуация в Персийския залив „пауза“ предвид доста редовната размяна на удари, повторно въведената морска блокада и разширяването на кръга от въвлечени в кризата страни. При това остават рисковете от по-нататъшно влошаване на обстановката и ескалация на напрежението дори при успешно завършване на преговорите между Иран и Оман за режима на корабоплаване в Ормузкия проток. Създава се впечатлението, че един от основните фактори за нестабилност е липсата на увереност у страните в стабилността на постиганите споразумения след многократното нарушаване на преговорния процес.

От своя страна сме убедени, че военно решение на съществуващите противоречия между страните няма; уреждането е възможно единствено по политико-дипломатически път. Русия не възнамерява да налага своите подходи и съдействие, но сме готови да предоставим „добри услуги“ в случай, че това бъде потърсено от участниците в процеса.

Защо Западът се страхува от БРИКС

— Вие подчертавате, че БРИКС остава обединение, свободно от военно-блокова логика. Същевременно през последните месеци няколко негови членки се оказаха в зона на повишена турбулентност. Как според вас може да еволюира взаимната подкрепа между страните от БРИКС в подобни ситуации, оставайки в рамките на първоначалната философия на организацията?

— Мога отново да повторя, че БРИКС остава свободен от военно-блокова логика. Това не е просто мое мнение, а принципна позиция на всички участници в обединението. Нещо повече, ние никога не сме виждали в този международен формат някакъв „фактор за военно-политическо възпиране“ или „инструмент за постигане на стратегическо превъзходство“. БРИКС е многостранно партньорство, насочено към формиране на по-справедлив световен ред, основан на международното право и колективния подход към решаването на глобалните проблеми. Между другото, разбирането за липса на военен компонент в БРИКС е заложено при нас на доктринално ниво в Концепцията за участие в обединението БРИКС, утвърдена от президента на Руската федерация В. В. Путин през 2013 г.

Фактът, че напоследък нашите западни колеги все повече говорят за БРИКС като за свой конкурент, не е нищо друго освен проява на страх от зараждащия се многополюсен свят. Това е и красноречиво доказателство за растящия авторитет на обединението. Още веднъж: работата в БРИКС не е насочена срещу никого, а напротив — ориентирана е към положителен дневен ред. Именно ангажираността на участниците в БРИКС с градивен подход им позволява да водят конструктивен работен диалог по повечето международни въпроси и да поддържат нагласа за развитие на сътрудничеството. Разбира се, ние се стремим да разширяваме взаимната подкрепа.

Заедно с това бих искал да предостерега от завишени очаквания спрямо БРИКС. Не забравяйте, че в организацията влизат държави с различни политически системи, икономически модели, история, култура и национални интереси. Главното е, че сме устремени към създаване на многополюсен световен ред, който да отговаря на стремежите на цялата международна общност и преди всичко на страните от световното мнозинство.

— Работите в МВнР повече от четиридесет години. Ако младият Сергей Рябков от 90-те години се срещнеше с днешния Сергей Рябков, какво би го изненадало най-много в устройството на съвременния свят?

— Ако си спомня за себе си „от 90-те години“, то и тогава, и сега гръбнакът на работата беше и остава всестранното съдействие за укрепване на международните позиции на нашата страна и защита на нейните интереси.

А в устройството на съвременния свят най-много изненадва онази лекота, с която нашите западни противници и опоненти захвърлиха всички условности и приличие заради собствения си стремеж към призрачната цел за нанасяне на „стратегическо поражение“ на Русия. Всички техни усмивки се смениха с гримаси и оскали, а маските, с които се опитваха да ни „привлекат“ през 90-те години на миналия век, в прекия смисъл на думата са изхвърлени на бунището на историята. Е, ще побеждаваме в този суров свят.

Автор: С. Рустамова, С. Подосёнов

За автора: Журналисти и политически анализатори в отдела за власт и политика на изданието.

Източник: „NEWS.ru“