Русия поема контрола над активите на пет европейски компании

Западните правителства и международни правни експерти определят тези действия като незаконна експроприация.

Русия постави местните активи на пет европейски компании под временно държавно управление съгласно указ, подписан от президента Владимир Путин на 15 октомври.

Указът обхваща дейността в Русия на френския производител на подови настилки Tarkett, германския производител на пластмаси и опаковки Menshen и производителя на хартиени опаковки Kappa Rus — шведска компания, ръководена от бизнесмена Патрик Стрьом (Patrik Ström) и преди това част от ирландската Smurfit Kappa.

Мярката засяга също производителя на метални опаковки Eviosys Packaging Kuban, притежаван от декември 2024 г. от нидерландското подразделение на американската Sonoco Products, както и Ontex RU — руското дъщерно дружество на белгийската група Ontex.

Петте предприятия генерират общи годишни приходи от над 50 милиарда рубли (около 532 милиона евро). Tarkett, третият по големина производител на подови настилки в света по обем на продажбите, притежава два от своите 34 завода в Русия — в Московска и Самарска област.

Активите са прехвърлени на „Центр Капитал“ (Centre Capital) — управляващо дружество, регистрирано в Москва на 3 февруари 2026 г. с уставен капитал от 10 000 рубли и оглавявано от Марат Мирхайдаров. Мирхайдаров е бивш първи заместник-председател на правителството на Забайкалския край (регион в Югоизточен Сибир), който се оттегли от поста през март 2025 г., след като беше ранен във войната на Русия в Украйна.

Мирхайдаров, който е единствен учредител и директор на фирмата, се записва като доброволец за войната през януари 2024 г. и прекарва четири месеца в състава на специалния отряд „Ахмат“, посочва руското разследващо издание The Insider.

От Кремъл обявиха, че указът е отговор на ролята на държавите от ЕС в „преките бойни действия“ в Украйна, но подчертаха, че мерките за временно управление са „обратими“.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков по-рано свърза подобни изземвания с предприятия от държави, които Москва определя като „неприятелски“.

Механизмът беше въведен с президентски указ № 302 от 25 април 2023 г., който разреши въвеждането на временна администрация над руските активи на чуждестранни компании като „ответни мерки“ срещу конфискацията на руска собственост в САЩ и съюзническите страни.

Първите потърпевши през юли 2023 г. бяха датската пивоварна компания Carlsberg и френската млечна група Danone. Впоследствие бизнесите бяха прехвърлени на структури, свързани с руските власти.

Западните правителства и международните юристи определят тези конфискации като незаконна експроприация. Засегнатите компании по принцип могат да търсят обезщетение чрез международен арбитраж съгласно двустранните инвестиционни договори, подписани между Русия и страните от ЕС, въпреки че изпълнението на съдебни решения срещу Кремъл е практически невъзможно.

Базираната в Алст (Източна Фландрия) и листната на борсата Euronext Brussels компания Ontex потвърди на 16 октомври, че е била информирана за указа и че „назначен от правителството временен управител е поел оперативния контрол над Ontex Russia“.

Ontex Russia осигурява работа на около 350 души и разполага с производствена база в Ногинск (източно от Москва), както и с търговски офис в руската столица. Подразделението формира около 5% от приходите на групата и 7–8% от коригираната печалба преди лихви, данъци и амортизация (EBITDA), като има ограничен паричен принос.

„Ontex проучва ситуацията и ще обмисли подходящи действия за защита на своите активи и за запазване на непрекъснатостта на дейността на Ontex Russia в интерес на своите служители и други заинтересовани страни“, посочиха от компанията. Белгийският регулатор на финансовите пазари (FSMA) спря търговията с акции на Ontex малко преди изявлението на фирмата.

Шведският собственик на Kappa Rus Патрик Стрьом, който купи руските заводи преди около година, след като беше работил в тях дълго време, загуби контрол над цялата си дейност в Русия по силата на указа. „Това е пълно безумие“, заяви той пред шведския икономически ежедневник Dagens industri. Smurfit Kappa продаде четирите си руски завода в Санкт Петербург и Москва на местното ръководство още през март 2023 г.

Новият указ е поредната стъпка от ескалираща вълна от изземвания. На 17 септември Путин постави руските активи на Nestlé, Metro, Auchan и Leroy Merlin под временно управление, като те бяха прехвърлени на компанията „ЛЕВ Мениджмънт“ (LEV Management) — дружество, основано малко преди самото решение и свързано със службите за сигурност според руски медии. През същия месец беше взето на прицел и звено за пластмасови опаковки на френската компания Aptar.

По информация на Ройтерс, позоваваща се на източници от руското правителство и бизнес средите, големите европейски корпорации, избрали да останат на руския пазар, са се превърнали в инструмент на Кремъл за оказване на натиск върху ЕС в отговор на санкциите и военната помощ за Украйна. Руски официален представител коментира възможните следващи цели, сред които се сочат руските дъщерни банки на UniCredit и Raiffeisen Bank, с думите: „Нека се страхуват“.

Този ход съвпадна с участието на украинския президент Володимир Зеленски на срещата на върха на ЕС на 15–16 октомври и се случва на фона на съобщения, че САЩ биха могли да потърсят контрол върху част от замразените в Европа руски активи.

В отговор на войната Европейският съюз блокира около 210 милиарда евро руски държавни суверенни активи. Повечето от тези средства се намират в Белгия, която се противопоставя на използването им за финансиране на Киев, освен ако останалите страни членки не споделят правния риск.

На 12 октомври Съветът на Европейския съюз прие най-мащабния санкционен пакет срещу военнопромишления комплекс на Русия, включващ 826 компании и 743 физически лица (предимно изпълнителни директори на санкционираните фирми).

Отделно от това Белгия се оказа под пряк дипломатически натиск от Москва. На 13 октомври руското външно министерство привика белгийския посланик, обвинявайки официални лица в Брюксел в „открито агресивни изявления“, които „способстват за по-нататъшна ескалация“ и носят риск „конфронтацията да излезе извън контрол“. Москва същевременно отхвърли обвиненията на белгийската страна за водене на хибридни атаки, саботажи и нарастваща военна заплаха.

Автор: Карл Деконинк 

Източник: “Brussels Signal”