Проф. Сотир Марчев: Краткото прилагане на GLP-1 лекарства за отслабване е вредно, а дългото - с неизвестен край

Приети краткосрочно за бързо сваляне на килограми, те водят до загуба на мускулна маса, намалена костна плътност и бързо връщане на килограмите, а доживотният им ефект върху организма все още не е проучен. Въпреки че не знаем какви ще са резултатите в бъдеще, поемаме риска да ги предписваме при хора с иначе безспорно лоша прогноза. Това казва в интервю за "24 часа" проф. д-р Сотир Марчев, дмн, началник на Клиниката по кардиология към Медицинския институт на МВР, почетен член (FESC) на Европейското кардиологично дружество, републикански консултант по кардиология. Още за него вижте след интервюто.

- Проф. Марчев, от няколко години принципно нов клас лекарства за диабет и за наднормено тегло са световна мания. Всяка седмица се появяват съобщения за нов допълнителен добър ефект - едва ли не панацея. Какво представляват те?

- Когато се нахраним, клетките от стомашно-чревната ни система отделят чревни хормони, наречени инкретини, които въздействат върху цялото ни тяло. Те имат полуживот от няколко минути и затова действат върху тялото и мозъка ни няколко часа, през които се чувстваме сити. След няколко часа ефектът им минава напълно и ние сме отново гладни. Тези вещества, инкретините, не са едно нещо, те са различни. Най-популярният от тях е глюкагон-подобен пептид-1, популярен със съкращението GLP-1. Съвременната фармация успя да създаде химически вещества, които имитират това действие и ни карат да се чувстваме сити, дори да не сме яли. Тези синтезирани от фармацията вещества имат полуживот около една седмица. Поради това повечето лекарства от групата се прилагат като подкожна инжекция един път седмично. Вече се появиха и лекарства, които се приемат като таблетка еднократно дневно. Групата лекарства най-общо се нарича GLP-1 рецепторни агонисти, тоест вещества, които имитират действието на хормона GLP-1 и на други подобни чревни хормони.

Лекарствата са официално одобрени за лечение на диабет тип 2 и за тежко затлъстяване или за честата комбинация от тези две заболявания.

Медикаментите на практика направиха чудеса. Хора, които не са могли да отслабнат и са правили голям брой безуспешни опити, сега, приемайки тези лекарства най-често като инжекция един път седмично или по-рядко като таблетка еднократно дневно, успяха да постигнат телесно тегло, което никога в живота си не са достигали, и получиха успех, какъвто никога не са имали.

- Наистина ли отслабването им влияе толкова широко на здравето?

- Успявайки да отслабнат, критично болни с екстремно затлъстяване се спасяват от редица проблеми. При хора, които имат начален захарен диабет, в резултат на значителното отслабване този начален диабет напълно изчезна и те престанаха да приемат лекарства за диабет. При хора с гранична артериална хипертония в резултат на това сериозно отслабване началното високо кръвно изчезна и те престанаха да взимат лекарства. При хора с инсулинова резистентност проблемът се реши. При хора със затлъстяване на черния дроб в резултат на наднорменото тегло омазняването на черния дроб намаля или изчезна напълно.

Понеже живеем в свят, в който пълните хора биват дискриминирани, жени с екстремно тегло, които не можеха да си намерят лесно работа, след като отслабнаха с тези лекарства, според статистиката си намират работа с 27% по-често.

Част от жените с трудности със забременяването поради екстремно затлъстяване след отслабването успяха да имат деца. Излиза, че тези лекарства не само спасяват животи, но водят и до появата на нов живот. Това е практичната и позитивната страна.

- Има данни, че лекарствата се ползват и извън стандартните индикации, например за подмладяване, това работи ли?

- Започнаха да се правят опити с тези лекарства дори за удължаване на живота. От разсекретените досиета на Епстийн стана ясно, че той е задоволявал всякакви прищевки на свръхбогатите, сред които сексуални капризи и процедури за дълголетие. От тези досиета се разбра, че Епстийн е работил и с д-р Питър Атия, който сам в подкастите си споделя, че прякорът му бил Джони Мунджарото, защото прилагал на тези хора микродози GLP-1 рецепторни агонисти с цел удължаване на живота и отлагане на старостта. Това е лъскавата рекламна част, надеждите и еуфорията в социалните мрежи.

- Доколко убедителна е науката зад еуфорията?

- В моята книга с медицински афоризми съм включил един цитат от Зигмунд Фройд, който казва: “Бързайте да се лекувате с новите лекарства, защото те действат само първата година след откриването им”. Така че нека преминем от масово преекспонираната рекламна част в социалните мрежи към реалния медицински поглед върху нещата.

Можем със сигурност да твърдим, че краткосрочното приложение на GLP-1 рецепторните агонисти е вредно. Когато човек започне да ги прилага, той отслабва драстично. При всяко драстично отслабване обаче освен мастна тъкан волно или неволно се губи и мускулна тъкан. Ако човек преустанови приема след няколко месеца, той веднага си възстановява мастната тъкан, но само от ядене мускули не се образуват. При последващото бързо качване на килограми се възстановяват мазнините, но не и мускулите. Затова след един такъв кратък цикъл пациентът отново тежи почти колкото в началото, но е дал много пари и нерви, а съставът на тялото му е влошен, той има повече мазнини и по-малко мускули. За съжаление, това се наблюдава най-често. Поради това лекарите и фирмите производители са единодушни, че краткотрайното приложение е вредно.

- Какво по-точно казват данните за състоянието след прекратяването на терапията?

- Според статистиката в момента около 25 милиона души по света прилагат GLP-1 рецепторни агонисти, без да имат диабет, с цел лечение на затлъстяване. От тях между 55 и 65% преустановяват терапията през първата година. И естествено, като я спрат, още първата година възстановяват 60% от теглото си обратно. Втората година вече са 75%, тоест накрая разликата е минимална. А съставът на тялото е променен към по-лошо. Тоест краткотрайното приложение на GLP-1 рецепторни агонисти е вредно.

- А дългосрочното?

- Логиката е, че единственият начин тези лекарства да бъдат прилагани с успех е дългосрочно, може би доживотно. Но проблемът с дългосрочното и доживотното приложение на GLP-1 рецепторните агонисти е, че ефектите са неизвестни. Досега не е минало нито едно поколение, което доживотно да е вземало GLP-1 рецепторни агонисти. А дотолкова, доколкото хранителните навици се унаследяват, още по-малко пък имаме представа какво ще стане с децата, родени от тях. Така че краткотрайното приложение на GLP-1 рецепторни агонисти е вредно, а дълготрайното и доживотното приложение са с неизвестен резултат.

- По какви критерии се решава кои са подходящите пациенти?

- Верният път си е написан коректно в листовките на всички тези медикаменти и фирмите производители са коректни. В тези листовки пише, че лекарствата се прилагат при критично болни хора, за които е въпрос на живот и смърт. Тоест това са хора със затлъстяване - боди мас индекс над 30, или хора с боди мас индекс над 27 и едновременно с множество други съпътстващи рискови фактори вследствие от наднорменото тегло. При тези хора бъдещето, ако бъдат оставени нелекувани, е ясно. То е инвалидизация и смърт. И ние на тези хора с ясно песимистично бъдеще, правейки им инжекции или хапчета с GLP-1 рецепторни агонисти, заменяме тяхното мрачно бъдеще с едно неизвестно бъдеще. Неизвестно бъдеще, за което храним големи надежди, че вероятно ще е по-добро. Дотук така и изглежда.

Така че GLP-1 рецепторните агонисти не са лекарства за разкрасяване. При болните хора ползите превишават вредите, при здравите хора ни е страх, че вредите превишават ползите. Затова човек, който иска да отслабне няколко килограма, за да изглежда на плажа добре, не е подходящ за GLP-1 рецепторни агонисти - може да изпита техните странични ефекти.

Шегувам се, че фармацевтичните фирми са големи късметлии – каквото и лекарство да открият, винаги се оказва, че трябва да се приема доживотно. С тези лекарства пациентите не си “купуват” здраве, те плащат “наем” за ниско тегло. Ако не си плащат наема, теглото се връща, ако дълго време са с ниско тегло - тогава се появяват здравните ползи от него.

- Гарантирано ли е отслабването?

- Не. Между 10 и 30% от хората не отслабват значимо. Пациентите със захарен диабет имат болестно повишен апетит, който често дори тези медикаменти не успяват да преборят и обикновено диабетиците отслабват по-малко. Хората само със затлъстяване, без диабет, отслабват повече. При тях лекарствата не водят до ниска кръвна захар, защото чревните хормони понижават кръвната захар само когато е повишена. Но някои пълни хора дори без диабет не отслабват от тези медикаменти поради генетични причини.

- Кои са по-честите странични ефекти?

- GLP-1 рецепторните агонисти причиняват забавяне на придвижването на храната и соковете по целия стомашно-чревен тракт. Храната дълго време стои в стомаха и стомахът естествено се раздува, защото не се изпразва. А това е проблем, ако на тези хора трябва да им дадеш упойка преди някаква операция. Рискът от аспирация е голям и затова трябва специална подготовка преди операция за хората, които си прилагат GLP-1 рецепторни агонисти.

Застоялата се храна може да ферментира, което причинява диария.

Забавянето на придвижването на соковете на панкреаса по каналите му може да провокира панкреатит. Затова човек, който е имал панкреатит не дай си боже, в никакъв случай не го съветваме да почне да опитва такива лекарства, тъй като рискът да направи следващ панкреатит е по-голям. Има описани няколко случая в света на смърт от тежък внезапно и бързо развиващ се панкреатит, провокиран от GLP-1 рецепторни агонисти.

Забавянето на придвижването на жлъчните сокове може да провокира жлъчни камъни и жлъчни кризи.

Тези лекарства могат да увредят и зрението. При диабетиците могат да влошат диабетната ретинопатия, а се установи, че при чисто здрави хора, които нямат диабет, се появява едно на практика ново очно заболяване, причинено от GLP-1 рецепторните агонисти, при което пациентите почват да виждат двойно.

- Какво е известно вече за преките ефекти при дългосрочното приложение?

- Колкото по-дълго вземаш един медикамент, толкова по-голям е рискът някой от страничните му ефекти да се появи ако не на първата, на втората, на петата, на шестата година. Дългото приложение увеличава риска в хода на времето да изскочи някакъв страничен ефект.

И другият още по-голям проблем. Първите GLP-1 рецепторни агонисти бяха изолирани от слюнката и от кръвта на един отровен гущер, живеещ по мексиканско-американската граница - гила монстер. Той самият си има модифициран GLP-1, синтезира си вещество, подобно на това, което фармацията прави в заводите. Понеже гущерът има в тялото си GLP-1, който е модифициран така, че да не се разпада бързо, точно както инжекциите, този гущер се храни пет до седем пъти в годината. В останалото време седи вцепенен и не мърда, защото това е начинът с максимум седем хранения да изкараш цяла година. Всеки възможен разход на енергия е преустановен - гущерът, който има високи нива на това лекарство, не мърда.

- Но медикаментът не вцепенява хората.

- Ние с вас, когато хапнем добре на обяд например, в тялото ни се отделя нашият нормален GLP-1 хормон. И какво ни се случва? На нас ни се приспива, отпаднали сме, сънливи сме, не ни се бърза, не ни се тича. Аналогично нещо се наблюдава при хората на GLP-1 рецепторни агонисти. Те спонтанно намаляват движението. Ако преди, докато са били пълни, са правили над 5000 крачки, само от приложението на лекарствата почват да правят на ден към 4000. Но 5000 крачки на голямо тегло е било все пак някаква калорийна консумация, докато 4000 при вече по-ниското тегло е доста по-ниска калорийна консумация. Логично минутите, в които тези хора имат физически натоварвания, също рязко намаляват и тяхната мускулна маса също намалява. Тези хора всячески ги стимулираме да ядат белтъчна храна и да се движат колкото може повече. В нашите предишни интервюта и книгата ни “Бъдете здрави. Как” сме говорили, че най-големият сърдечносъдов грях е обездвижването, а не наднорменото тегло. GLP-1 рецепторните агонисти позволяват без воля, без усилия да се пребориш с втория враг - наднорменото тегло. Но на практика влошават първия противник, обездвижването. Затова тези хора ги съветваме да проявят воля да се движат и да ядат белтъчна храна, за да не си изгубят мускулатурата. Още повече че всички хора с намалено хранене и обездвижване са склонни към остеопороза и понякога млади хора на GLP-1 рецепторни агонисти получават счупвания, каквито са типични за възрастни с остеопороза. Когато човек не приема адекватно често храна и не се движи, освен мускули той губи и костна плътност.

- Кои са другите указания в официалните листовки?

- Казва се, че те са разрешени за употреба като добавка към здравословното хранене и достатъчна физическа активност, а не вместо тях! Да приемат достатъчно белтъчна храна. Но на тези хора, ако им покажеш например пържола или пилешки гърди, които са чудесни източници на белтък, те казват, че не могат да ги изядат. Нямат апетит от лекарствата, не им се яде. По тази причина понякога се налага да им се дават протеинови шейкове, които по-лесно могат да бъдат погълнати, за да получат някакъв белтък.

И горещо ги стимулираме най-малко два-три пъти седмично да правят силови упражнения. Да си вземат две гирички от минимум килограм – два, ако не могат повече, и да правят силови упражнения. Силовите упражнения плюс белтъчната храна биха помогнали да се намали загубата на мускулна маса, да се противодейства на остеопорозата.

В официалните листовки също пише, че понеже до момента ефектът на тези лекарства върху плода е неизвестен, жени в детеродна възраст трябва да ги приемат само едновременно с противозачатъчни средства. И да спрат GLP-1 рецепторните агонисти около два месеца преди планувано забременяване.

- А има ли нещо, което не го пише в официалните листовки?

- В тях пише подробно как тези лекарства се започват, но не пише как се спират. Причината за това не е комерсиална, а обективна – до момента няма приключило клинично проучване, което да отговори на този въпрос.

- Какво "да си подчертаят" читателите от този разговор за GLP-1 рецепторните агонисти?

- Ако не друго, да запомнят, че не са лекарства за разкрасяване и не ги препоръчваме за краткотрайна употреба. Препоръчваме ги за продължителна употреба на високорискови пациенти, за които без тях прогнозата им ще е песимистична.

Източник: “24 часа”