Лидерите на ЕС заявиха, че блокът трябва да се реформира, преди да приема нови членове

Заключенията от срещата на върха не поставят крайни срокове, оставят институционалните предложения на Комисията без одобрение и възлагат на министрите по-нататъшен анализ.

Лидерите на Европейския съюз заявиха, че блокът трябва да преразгледа собствения си начин на функциониране, преди да приеме нови държави, без обаче да се ангажират с нито една конкретна институционална промяна или дата.

Тази позиция беше изложена в заключенията, приети на Европейския съвет в Брюксел на 15 октомври, където държавните и правителствените ръководители проведоха дискусия, анонсирана като стратегически дебат за разширяването и реформите.

Както Съюзът, така и бъдещите страни членки трябва да бъдат „готови в момента на присъединяването“, се посочва в документа. Разширяването беше представено като геостратегическа инвестиция в мира, сигурността, стабилността и просперитета, както и като инструмент за намаляване на икономическите различия между отделните държави.

Лидерите посочиха, че ЕС трябва да продължи напред със собствените си вътрешни реформи, да очертае дългосрочните си амбиции и да изчисти въпросите около приоритетите и капацитета си за действие, което според тях би укрепило европейския суверенитет.

Те взеха под внимание съобщението на Европейската комисия относно подготовката за по-широк Съюз, представено на 6 октомври, което лансира идеи за постепенна интеграция на кандидатите преди пълноправното им членство, залагане на предпазни клаузи в договорите за присъединяване и по-широко използване на гласуването с квалифицирано мнозинство с цел ограничаване на националното право на вето.

Нито една от тези идеи обаче не беше официално одобрена. На министрите беше възложено единствено да анализират документа и да продължат работата по него, без да се посочва какъвто и да било график.

Отново беше препотвърден принципът на индивидуалните заслуги, според който всеки кандидат напредва спрямо постигнатия от самия него прогрес. Всяка отделна стъпка все така изисква пълно единодушие, което дава възможност на всяка страна членка да блокира даден кандидат във всеки момент по свои собствени причини.

Тази предпазливост се разпростря и върху държавите, които са най-близо до членството. По отношение на Черна гора лидерите приветстваха продължаващата работа по изготвянето на договора за присъединяване, но премахнаха записания в по-ранен проект текст за затваряне на оставащите преговорни глави преди края на тази година.

От текста отпадна и изречението за финализиране на проектодоговора във възможно най-кратък срок. Подгорица е отворила всички 33 глави и временно е затворила 21 от тях, като черногорското правителство продължава да се стреми към членство през 2028 г.

Напредъкът на останалите държави е още по-бавен. Албания затвори своята четвърта преговорна глава на 13 октомври и ѝ остават още 29, докато Украйна и Молдова отвориха нови преговорни клъстери през същата седмица.

Годишният пакет за разширяването на Европейската комисия, от който се очаква да начертае пътните карти за присъединяване на четирите водещи кандидатки, е отложен за 4 ноември.

Източник: “Brussels Signal”