Румен Радев за форума в Санкт Петербург: Участието ми в Петербургския международен икономически форум бешe много силно послание

Ето целият коментар на държавния глава:

Участието ми в Петербургския международен икономически форум като президент на седеммилионна България редом с двама от световните лидери - президентът Владимир Путин и президентът Си Дзинпин, както и с премиерите на Словакия и Армения, беше много силно послание за значимостта на една от най-силните идеи на устойчивото развитие, а именно, че то е достижимо само с приноса на всички държави.

Приемам моето участие и като признание за способността на България да изгражда мостове между региони и култури.

С новото хилядолетие устойчивото развитие се превърна в основна тема на международния дневен ред.

В това време някои държави се възползваха от глобализацията, но други се оказаха в ролята на губещи.

Планетата ни се задъхва от свръхексплоатацията на нейните богатства и от грандиозния търговски трафик.

Населението расте, а ресурсите намаляват.

Свободното движение на капитали в дигиталната ера без ясни правила генерира рискове за най-уязвимите общества.

Свръхконсумацията, която се превърна в символ на икономическия и личния успех, вече застрашава общото ни бъдеще.

Подкопаването на международния правен ред и преходът към полицентричен свят генерират нестабилност.

Ежегодният ръст на средствата за отбрана е ясен символ, че средата за сигурност не се подобрява, а недоверието расте.

Стремежът към технологично превъзходство с цел политическо надмощие води както до капсулиране на науката в тесни географски рамки, така и до научна миграция и технологичен разрив между държавите.

Неравномерното развитие преобърна много представи и роди нов свят.

Кой би предполагал преди двадесетина години, че Китай ще се превърне в стожер на идеята за свободна търговия, а САЩ ще налагат протекционизъм?

Кой би твърдял, че в Европа, в която от десетилетия утвърждаваме модел на толерантност, днес ще надигнат глава неофашистки движения под натиска на социалните диспропорции и имиграцията?

Необходим е нов, наднационален мироглед на граждани на планетата, който младите вече имат, а ние, политиците, не можем да си позволим все още.

Защото светът е арена на конкуренция и конфликти между държавите.

Природата обаче ни отправя императивна покана да надмогнем границите на собствените егоизми.

Нашите предшественици преодоляха своите противоречия и установиха следвоенния глобален ред в името на мира.

ООН бе ключът на този успех.

И точно в зората на студената война те проявиха тази мъдрост.

Наш дълг е днес да сторим същото, но за спасението на планетата и човечеството.

Новата икономическа парадигма трябва да компенсира недостига на ресурси с възможностите на човечеството.

Тя трябва да заложи на знанието, на технологиите и иновациите.

Убеден съм, че това трябва да бъде „зелена“ икономика, която се базира на концепцията за „отворена наука“, на нова потребителска култура и нова производствена етика, които трябва да залегнат в образователните програми и в икономическите стратегии.

Необходим е и по-ефективен механизъм за глобална сигурност.

Той трябва да обуздае изкушението от едностранни и силови действия, да привилегирова диалога и многостранната дипломация, която в последните години е поставена под натиск, да противостои на поляризацията и радикализацията.

Устойчивото развитие предполага преодоляването и предотвратяването на финансови кризи, а това означава по-прецизен контрол на финансовите пазари.

Нужен е глобален консенсус срещу корупцията, която вече придоби трансграничен характер, срещу прането на пари и укриването на доходи и данъци, както и за ограничаването на офшорните зони.

Убеден съм, че тези проблеми са добре познати на всички политически лидери и тук трябва да проявим воля.

За устойчиво развитие е невъзможно да говорим без сигурност и социален мир.

Победата срещу масовия глад се оказа недостатъчна, за да се изгради истинска стабилност.

Затова днес миграционните вълни не затихват, а броят на бежанците се увеличава.

Именно липсата на сигурност и бедността гонят хората по пътя на миграцията и подхранват ксенофобските движения в приемните страни.

Затова е необходим модел, който да гарантира сигурността и стабилността, инвестиции в икономиката, образованието и здравеопазването в страните на произход.

Затова устойчивото развитие не е само политическо и икономическо предизвикателство.

То е етап в културното съзряване на човечеството.

Негов фундамент е признаването и приемането на националните културни кодове.

Културните различия имат силен ефект върху средата за сигурност.

Когато не са разпознати, осъзнати и приети като право на другия, те водят до недоверие и до риск за сигурността, а оттам и за устойчивото развитие.

Именно липсата на културна комуникация е в основата на възприемането на „другия“ като противник.

Преди повече от 120 години бележитият български революционер – Гоце Делчев заявява: „Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование между народите“.

България се гордее с приноса си в световната културна съкровищница.

Един бележит гражданин на Санкт Петербург, академик Дмитрий Лихачов, наричаше родината ни „държава на духа“, защото от България Русия прие и получи своята писменост, от нашите земи към Русия дойде и християнската вяра и старобългарският църковнославянски език.

Хилядолетие по-късно, през 1878 г., от Русия България получи свободата си, за която загинаха хиляди руски войници.

Това ние, българите, никога не забравяме.

Това е пример как здравата културна връзка надживява превратностите на епохите.

Ако искаме да имаме устойчиво развитие на човечеството, трябва всички държави да дадат своя принос.

Мястото за една такава дейност е ООН.

Трябва да уважаваме тази организация, да използваме нейния мощен потенциал и да укрепваме нейните инструменти и механизми.

На форума призовах участващите представители на бизнеса от цял свят да не изпускат възможността да инвестират в България.

В последвалата дискусия с президента Владимир Путин постигнахме съгласие, че България и Русия следва да търсят възможности за развитие на стратегическото си партньорство в енергетиката и за адаптиране към промените в газовата карта на Европа и намалението на цената на природния газ.

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}