На 1 ноември отбелязваме Деня на народните будители. Почитаме достойните българи, които със слово и дело, с талант и воля отстояват добродетелта и красотата и будят съвестите. Които във всички времена се борят с користта, цинизма, посредствеността и унинието. Будителите винаги изпреварват времето си и имат трудна, често трагична съдба.
Просветители, духовници, книжовници, революционери, писатели и артисти, те често получават посмъртно признание. Портретите им висят в институциите и класните стаи. Свикнали сме да ги възприемаме като част от миналата слава на Отечеството.
Разговорът за будителите често е разговор за Историята.
Но тази година българското общество излезе от унинието.
Хиляди българи издигнаха своя глас с искания за по-справедлив живот и всеки свободен гражданин беше будител!
Всеки от непримиримите, който със светлината на телефона си се вля в морето от светлини тук, на площада в София и в много други градове в цялата страна, беше будител.
Всеки сънародник зад граница, който показа, че българите навсякъде по света са единни в искането си за модерна и европейска България, беше будител.
Всеки сатирик, който със слово и карикатури разобличаваше демагогията и корупцията, беше будител.
Всеки журналист, който се осмели да търси и изнася истината, беше будител.
Медицинските сестри и майките на децата с увреждания, които отстояваха своите социални права, будеха обществената съвест.
В тези трудни времена всички: лекари, учители или обикновени хора, подали солидарна ръка на нуждаещите се, всички, които приеха изпитанието с достойнство и мисъл за другия, са пример за нас.
Затова тази година, повече от всякога, хиляди хора изпълниха със смисъл празника на будителите.
От нашето пробуждане зависи как ще изглежда България утре.