Румен Радев асистира на вътрешен американски проект у нас

Румен Радев асистира на вътрешен американски проект у нас
30-08-2021г.
3
Гост-автор
Да се наблюдава политическата кариера на Румен Радев е истинско удоволствие за всеки безпристрастен анализатор. От външен за партийните интриги военен той се превърна в комбинатор, проектиращ политическите процеси у нас. Кой може да си позволи едновременно да е лудо обичан от червените бабички и уважаван от голяма част от жълтопаветния „умно-красавитет“? Кой е превърнат в икона от русофилите, докато отсъпва суверенитет на американския посланик? Кой може да похвали Корнелия Нинова, че управлява демократично БСП, а успоредно да е упование за опозицията в БСП, виеща до смърт срещу авторитаризма на Нинова? Кой има чутовен рейтинг, кой събори непоклатимия 10 години Борисов? Това е единствено Румен Радев.
Румен Радев асистира на вътрешен американски проект у нас


Почти физически двойник на Тодор Живков, той бе вкаран в политиката от второстепенен актьор като Корнелия Нинова и стана президент в двубой с третостепенен като Цецка Цачева. Тогава изглеждаше, че му е отредена присъдружна роля, подобно на Росен Плевнелиев. 5 години по-късно нещата са кардинално различни, а това развитие е не по-малко вълнуващо от „феномена Борисов“, подпечатал втората половина от прехода ни.

 

За Радев могат да се кажат много неща. Повече хубави, отколкото лоши. Но важното днес е, че той е водещ инициатор на политическите процеси.

Устремен към нов мандат, президентът е катализатор на структурирането на ново властово статукво, което най-вероятно ще наследи Борисов – Пеевски.

А това е роля, не само неподозирана, че един ден ще се изпълнява от Радев. Това е и роля, далеч надхвърляща разписаните на хартия президентски правомощия. Еманципиран, Радев се превърна в двигател на властови преобразувания, съчетано с много редкия феномен да е харесван от хората. Преди три дни другият излъчен от левицата държавен глава през прехода ни - Георги Първанов, очерта различия между него и Радев. Но историческите аналогии ги правят много близки.

За да се разбере защо е така, трябва внимателно да се проследи какво точно се случи през последните 5 години.
До началото на 2021 г. Румен Радев бе познат на българите като командир на ВВС. В същина се знаеше малко за него, но достатъчно при политическия прощъпалник – той е смел, безстрашен, лидер, ас и професионалист във възхитителна професия, признат и харесван в попрището си. Още с първите си интервюта той демонстрира откритост, честност. 
Внушаваше класа, кардинално различна от родната политическа партизанщина.

Строен и физически здрав, той изглеждаше естествен човек, сам изградил себе си, в контраст със силовака Борисов, куклата на конци Плевнелиев и другите партийни троглоиди. Изнамерен от Корнелия Нинова, той печелеше симпатии отвъд БСП. Стана президент.

През цялото време на мандата си Радев действаше така, сякаш не е президент на БСП, а на умнокрасавитета. Застъпи всичко от дневния им ред – от правосъдна реформа до свободно къмпингуване. Умнокрасавитетът му бе лепнал етикета „протеже на Решетников“, но нямаше нищо вярно.

Единствената проруска изява на Радев за 5-те години мандат останаха няколко думи срещу санкциите към Русия във връзка с Украйна.

Напротив, той громеше това, което най-вече вълнува Москва – eнергийните й проекти. Русия дори намери начин да го нахока грубо, посредством патриарх Кирил. Лека-полека през мандата му никнеха свидетелства, че докато всички го смятат за креатура на Кремъл (какво по-хубаво, след като 90% от българите са русофили!), той е много повече американски човек. Специализирал в САЩ, 1:1 генерал на НАТО, имал вземане-даване с хора като Джеймс Пардю (стана ясно от откровения на Слави Трифонов миналата седмица), биографията на Радев е противоположна на митологиите. Нищо случайно няма във включването му в политиката - Нинова е целяла да намери човек не близък до Русия, а на САЩ. И още един интересен факт - първият и най-безпощадно посечен от Корнелия Нинова вътрешно-партиен враг бе Георги Гергов, сам дефилиращ като руски наместник у нас.

С течение на времето, през мандата на Радев, премиерът Борисов се изхаби. Преяде с власт, омръзна на руснаци, американци и турци с непрекъснатите опити да балансира между тях. Смени се и по-широката конюнктура.
Изолационистът Тръмп падна, в Белия дом дойдоха демократите, които провеждат активна външна политика. 
Русия си има икономически проблеми, които я карат да бъде колеблива във външен план. Западната интеграция на Македония, чийто ключ държи България, пък и слабостите на Русия, мотивираха САЩ да се намесят още по-силно в България. 

И след есента на 2020 г. стана пределно ясно, че филмът покрай Радев никога не е бил съветски. 
Стартиралият български конфликт между президент и премиер бе разсечен демонстративно в полза на Радев - лидерът на ГЕРБ бе директно политически убит със санкциите „Магнитски“, а посланик Мустафа чевръсто наобиколи назначените от Радев министри, за да покаже ясно с кого играе САЩ в момента. Всичко което се случи после – Триморието, тясното сътрудничество, скорошната декларация срещу Русия покрай Крим и т.н.  – бяха открити действия на една проамериканска власт, чиято емблема е проамериканският български президент.
Но това не е всичко. Още по-интересно е случващото се във вътрешен план. Не знам дали българите си дават сметка за какво точно е голямата какафония около Кирил Петков в момента. 

Тя е заради това, че Петков, Асен Василев, а и Николай Денков, който стана ясно наскоро, има общи дейности с Петков, вървят в пакет по американска линия. Пробутвани са да управляват.

Вкарани бяха в служебния кабинет от Радев, Слави Трифонов смяташе да ги задържи, а след като се отказа, проамериканската „Демократична България“ чрез декларация опита да ги пробута пак. Не от днес на тримата активно пиар прави наша проамериканска медийно-корпоративна групировка. На този синджир очевидно е и Румен Спецов, лично посетен от Херо Мустафа за снимка. И точно защото американците разпъват чадър, никакви разкрития за него не могат да разколебаят присъствието му. Радев също не се безпокои, щом големият брат осигурява гръб. С проамериканските интереси е свързана евентуалната нова партия на Петков. Съвсем не е случайно, че точно ДПС атакува икономическият министър. Не бива да се забравя за кого играе геостратегически Движението.
И за слепите е видно, след като през 2015 г. Доган се върна от пенсия и уволни Местан, който опитваше да извади ДПС от кремълската орбита.

Накратко казано, Радев не просто е близък и покровителстван от американците в момента, но и чрез част от служебните министри асистира на вътрешен американски проект у нас. Той реди пъзели. Не е дистанциран от партиите, не е равноотдалечен, дори безгласна буква не е. Той е активен и много силен играч. Прави го задкулисно. Ето тази игра превръща Радев в нов Първанов. 

Единствено Първанов, на фона на читалищния Желев, въздухът под нялагане Стоянов и присъдружният на ГЕРБ Плевнелиев, редеше самостоятелно вътрешни пъзели.

Той градеше тройната коалиция, той опитваше влияние върху бизнеса. Радев прави днес нещо подобно, а това е много важно предвид конституционното ни устройство, отреждащо тесни функции на държавния глава. Важно е и, защото Радев наистина е вече център на власт. Фактът, че тази роля се изпълнява от чужд на партиите човек, военен, докато самият Първанов бе винаги партиец, е просто страничен нюанс. Странична подробност са и противоположните посоки на действие – Първанов работеше за „синергия“ с Русия, Радев ни обвързва със САЩ. Важното е, че техният пръстен целуват тия, които управляват.

Няма как да се предвиди как ще завърши всичко това. Вътрешните събития са непредвидими. Има податки, че за Македония американските желания не се изпълняват, любовта на големия брат е най-нетрайното нещо на света.  От много табуретки се пада най-лесно. Но Радев определено опитва да се задържи. Ето, сега връчи мандата на БСП. Насред лидерските скандали с Нинова каза, че партията е демократична. 

Макар правителство с мандат на БСП да е с нулева вероятност, постъпката му отвсякъде бе действие на вещ политик. 
Така той прави мили очи на Нинова, която е непредсказуем играч, а нейната подкрепа му е важна за президентските избори. Второ, флиртува и със самия електорат на БСП – нужно е след якото залитане към жълтопаветниците и САЩ. Трето, явно се е разбрал с Нинова за протакане, за да даде време на парламента за исканата от Радев и министрите му актуализация на бюджета.

Най-вероятно през ноември Радев ще бъде преизбран. И до 2026 г. в България ще има сигурен постоянен властови център, за разлика от несигурните и сменящите се парламентарни мнозинства. Това, в крайна сметка, е добре дошло и за американци, руснаци и всякакви – никой не ще да си има работа с безвластие отсреща. Някогашният военен ас все повече се превръща в политически такъв.

    Автор: Искрен Вълчев

    Източник: " ГЛАСОВЕ"

 

 

 


 

 
 

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.