Румен Радев: Апартаментгейт не се лекува с оставки

На заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност, посветено на резултатите от противодействието на корупцията по високите етажи на властта и необходимостта от мерки, предложих проект на становище, което не се прие от останалите участници в Съвета:

- Народното събрание да разгледа и приеме нов закон за борба с корупцията, който да отчита констатираните недъзи на действащия.

- Народното събрание да създаде временна комисия за проверка на дейността на КПКОНПИ, която да предложи кадрови и организационни решения.

- Оправомощените органи да извършат в кратък срок пълна проверка на всички изнесени в публичното пространство факти и документи, които касаят лица, заемащи висши публични длъжности. Пълните протоколи от проверките да стават публично достояние.

- При всички бъдещи проверки на лица, заемащи висши публични длъжности, пълните протоколи от проверките да стават публично достояние.

- Изпълнителната и законодателната власт да предложат и приемат законодателен пакет, насочен към ограничаване на условията за генериране на корупция.

Нямах намерение да свиквам този съвет, но поведението на институциите разкрива криза на държавността.

Преди година и половина свиках този съвет във връзка с предстоящото приемане и разработване на новия, тогава, антикорупционен закон.

Изразих ясно своите резерви към залаганата в този закон неефективност.

Предложих ясни принципи и механизми за реално противодействие на корупцията, които обаче бяха отхвърлени от управляващото мнозинство, което наложи един „беззъб закон“.

Наложих цялостно вето върху този закон, а неговият крах по отношение на висши публични длъжности наблюдаваме днес.

Продължих да повдигам темата за корупцията при висшите публични длъжности, но до момента срещам съпротива.

В публичния отчет, който направих на втората година от своя мандат в края на януари т.г., призовах КПКОНПИ, прокуратурата, МВР и службите да навлязат и в старателно отбягвания периметър на властта.

Предупредих, че ако това не се случи, разпадът ще продължи, а търсенето на справедливост може да излезе извън рамките и механизмите на закона.

Предупредих и политическите партии, че трябва сами да се чистят от корумпирани и некомпетентни кадри с управленски амбиции, ако искат да се видят на бъдещия политически хоризонт.

Това не се случи.

Напротив, институциите продължаваха да неглижират проблемите с корупцията и когато избухна „апартаментгейт“, вместо да се задействат активно и да вървят преди медийните публикации, те продължиха да мълчат.

В заключенията на доклада на парламентарната Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика е записано, че към момента съществува институционален механизъм за противодействие на корупцията.

Това поведение разкрива криза на държавността.

Имаме сериозен проблем, който засяга пряко националната сигурност.

На безочието на определени политици и на ширещата се демонстрация и чувство за безнаказаност трябва да се сложи край.

Усещането за безнаказаност на най-високо ниво се превръща в стандарт за администрацията на по-ниски нива и в провинцията, където твърде вероятно може да се дублират скандалите, които текат в момента в столицата.

Призовавам за енергични и безкомпромисни действия на институциите за възстановяване на държавността и на доверието на гражданите.

„Апараментгейт“ не може да се „лекува“ с оставки.

Оставките могат да бъдат достатъчни за партиите, но не могат и не трябва да бъдат достатъчни за държавата.

Ако българите искат да имат достоен живот, трябва да възпитат своите политиците да живеят само от заплатата им.

За да стане това, са нужни решителни и безкомпромисни действия по разкриване и разследване на корупцията, по проверка за съответствие на доходите, по отнемане на незаконно придобитото имущество и по наказателно преследване и ефективни присъди.

Висши политици и магистрати, които са били цял живот на държавна заплата, не се срамуват да демонстрират необясним за гражданите лукс.

Всичко това на фона на обидни, на унизителни пенсии и минимална работна заплата.

Казвам неслучайно магистрати, защото битката с корупцията не може да се води с проядена съдебна система.

Растящата криза в доверието или ще бъде преодоляна с енергични мерки на съответните оторизирани органи и държавни институции, които да осъществяват реално прилагане на закона спрямо провинилите се, или кризата в доверието ще се задълбочи и ще доведе до пълна загуба на легитимност и непредсказуеми последици.

Благодаря на няколкото медии, които започнаха процеса по изобличаване, и които не спират да търсят истината.

Призовавам българите към нетърпимост и непримиримост към всички прояви на корупция и към бездействието на държавните институции.