Революцията не е събитие, а състояние

Днес минах за малко през протеста пред Съдебната палата и видях два свята, без допирна точка помежду си. Единият е шарен, интелигентен, морален. Другият - черен, помътнял, продажен. Този протестен сезон ще е граничен. Старите форми не работят още от 2013 - властта е овладяна на всички нива, и с разходки по улиците нищо не се променя. Сценарий от 1997 е невъзможен при растяща икономика. Хонг Конг е твърде далече, не само географски, но и като народопсихология. Значи трябва да измислим нещо ново. Историята се повтаря по принцип, но никога в детайлите. Като се приберете от Халкидики и Самотраки, помислете върху това:

Революцията не е събитие, а състояние. Тя не започва на площада, а с ежедневните малки неща, правени от обикновените хора, които държат тъмнината надалеч. Дребните действия на любезност и любов, ще ме прощавате за буквалния превод. Умението да не се цепим и делим, да не се караме за незначителното и повърхностното, когато имаме свят за спасяване. Докато за последните няколко петилетки постигахме онова, което на други народи е отнело векове, забравихме за фундамента. Както пишеше в една статия в Капитал преди години - в началото на промените си пожелахме банани и тоалетна хартия, това и получихме. Хайде сега да си пожелаем нещо по-важно. Искам да видя шарения свят обединен около същинските ценности. Искам да видя хора, които могат да работят заедно за обща цел, и тя да не се измерва в банани. Искам да ви видя събрани в общности, които излъчват авторитети, а не кандидати. Искам да видя не гняв, а визия за след 50 и 100 години. Искам да знаем с какво ще сменим мутро-милиционерската власт. Искам, значи мога.

Автор: Глиги Хъмпа

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}