Репресията на общинския паяк и някои софиянски претенции

Комисията по транспорт в Столична община реши таксата за принудително преместване с паяк в София да се вдигне със 100% и да стане 120 лв. от 30 юни. Предстои караница в Общинския съвет.

Ваклото агне на ВМРО Карлос Контрера, шеф на комисията, аргументирано обясни, че таксата не се била вдигала от 2012 г. и себестойността на едно „репатриране“ вече била 126 лева и нещо. Как точно са смятали, че струва толкова вдигането с паяк и превозването на един автомобил, само те си знаят.

На практика това, което прави общината с паяците, е репресия. Репресия с патриотичен привкус благодарение на здравият представител на ВМРО в тази дейност.

Във всеки цивилизован град има такива паяци. Но тяхната функция не е като в София. Те вдигат автомобили спрени пред пожарен кран (и за това глобите са страховити), автомобили спрели пред изход на паркинг и др. подобни затрудняващи движението места. Вдигат автомобили паркирали така на кръстовище, че намаляват видимостта и колите пресичат с риск да настъпи застрахователно събитие.

Точно това е и най-големият проблем на София – шофьори масово паркират на кръстовища така, че закриват видимостта на автомобилите, които излизат да пресичат. И точно тази автомобили трябва да вдигат паяците. Но не. Те вдигат паркирани на забранени места и без да пречат на движението. Достатъчно е да има знак, че е забранено паркирането и колата може да бъде преместена. И такива знаци са набучени навсякъде. И паякът шета. Това е безсмислена дейност и ако наистина едно преместване струва 120 лева, значи общината работи на загуба против гражданите. Защото на коли, паркирани на забранено място, ако не пречат на движението, могат просто да им лепнат едно съобщение за глоба на предното стъкло. Както се прави по света. Виждали сме го само по филмите. И това е достатъчно, глобата е достатъчна. Тук държат да вдигат с паяк коли, които не пречат на движението, за да правят големи разходи (или приходи).

Поставянето на скоби е също излишно в много случаи, при положение, че можеш да ме лепнеш известие за глоба на предното стъкло.

Излиза, че шетането на паяците в България е измислено само да носи загуби и да вдигат таксата през десетина години.

Новината за вдигането на таксата е посрещната със следните коментари в социални мрежи и форуми – Е да построят първо паркинги и после да взимат такси. Или – Да почнат да вдигат и колите на привилигировани – полицаи, чиновници и др.
Това издава дребнособственическата природа на средния софиянец. Той смята, че трябва да има кола и да му осигурят място за паркиране. Безплатно, разбира се. Никакви зелени и сини зони.

В София има около 800 хил. автомобила. Числото варира силно според броя на предадените за скрап и новозакупени. След въвеждане на задължителна Гражданска отговорност бройката на колите в София намаля. Беше достигнала и до 1,2 млн., като в това число влизаха и стари коли, които отдавна не са в движение, но седят някъде по дворове, по улици.

Заедно с изискването за Гражданска, общините почнаха да предупреждават собственици на паркирани по улиците вехти коли с неплатена застраховка да ги махат, че ще ги вдигнат принудително. И така общия брой на колите в София намаля. Но и наличните ако се сметнат по 3,5 метра и по половин-един метър толеранс пред и зад една кола, наредени една зад друга правят 4000 км. А общата дължина на улиците в София е 3400 км. Как я мисли средният софийски автособственик – трябва ли при това положение градът да му осигурява удобства за паркиране или да развива градски транспорт и велосипедни алеи, като в цивилизованите градове на Запад?

А в много градове по света вече не може да си купиш кола, ако нямаш осигурено място за паркиране, което излиза между 200 и 400 евро на месец.

    Източник: е-vestnik