Референдумът не е водевил и не мога да допусна подобна кална реч да залива чисти хора, борещи се за правата си

Григор Лилов решил да уведоми фейсбук обществеността за мнението си за референдума за лева. Озаглавил публикацията си „ Подписката за референдум за еврото – политически водевил. Защо?“

1.Според Лилов подписката е водевил защото законът забранява да се провежда референдум“ по международни договори с политически или военен характер“ , също така и когато „ след като вече са подписани международни договори“.

Това не е вярно.Господин Лилов не е юрист , което обяснява неправилното тълкуване на закона.

В чл.9 ал.2, 3 и 4  от ЗПУГДВМС съвсем ясно е посочено  кога НЕ може да се провежда референдум:

-по чл. 84, т. 4, 6, 7, 8, 10, 12, 16 и 17, чл. 91, 91а, чл. 103, ал. 2, чл. 130, ал. 3, чл. 132а и чл. 147, ал. 1 от Конституцията;

-за размера на данъците, таксите и трудовите и осигурителните плащания и вноски;

- на държавния бюджет;

- на правилата на вътрешната организация и дейност на Народното събрание.

-Не могат да се подлагат на референдум в тяхната цялост кодекси и закони, които уреждат изцяло материята в дадена област.

Никъде в тези разпоредби не се говори за международни договори с политически или военен характер.
Референдум по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори, може да се произвежда преди тяхната ратификация-чл.9 ал.4.

Както виждате, законът забранява провеждане на референдум не само и не защото договорът е ратифициран, а когато ВЪПРОСИТЕ, за които се иска референдум СА УРЕДЕНИ в този договор. Какво означава това ?Означава, че определен въпрос е регламентиран по точно определен начин в договора и не може да го пререшаваме ПО РАЗЛИЧЕН НАЧИН.

Какви са въпросите на референдума – да напуснем ЕС, да напуснем еврозоната.Уредени ли са тези въпроси в ратифицирания договор – да. Първият въпрос е уреден в договора – ЕС може да се напусне. С въпроса, поставен в подписката ние НЕ ПРЕРЕШАВАМЕ ВЪПРОСА , а искаме да се започне процедурата по напускане и то по начина , регламентиран в договора. По втория въпрос – напускане на еврозоната. В договора няма забрана за напускане на еврозоната, но и не е уредено как става това. Следователно  НАЧИНЪТ НА НАПУСКАНЕ НЕ Е УРЕДЕН в договора, НО ИНЯМА РАЗПОРЕДБА КОЯТО ДА ГО ЗАБРАНЯВА. 

Припомням, че Швеция чрез референдум отказа участие в еврозоната, а Дания запази националната си валута още при присъединяването си.Членството в еврозоната не е задължително и може да бъде прекратено / в т.см. две конституционни решения на КС на Германия/

2.Вярно е твърдението на г-н Лилов, че сдруженията не са в кръга на субектите, които могат да инициират референдум, но в случая не сдружение, а инициативен комитет на граждани е започнал процедурата. Проверявайте, г-н лилов преди да пишете.

3.Следващо твърдение е, че предвид организационно – техническото време за провеждане на референдума същият е безмислен, тъй като еврото ще е факт от 1.01.2026г. Пак пледирам да се чете преди да се пише. Въпросите  на референдума НЕ ЦЕЛЯТ ДА СПРАТ ВЪВЕЖДАНЕТО НА ЕВРОТО. Това е невъзможно. България е приета в еврозоната на 8.07. 2025г., а на 1.01.2026г. предстои въвеждане на еврото като официална валута в обръщение. Чрез референдума се иска друго – ДА СЕ НАПУСНЕ ЕВРОЗОНАТА, в която вече сме приети, последица от което е възстановяване на българския лев като единствена официална валута.

4.Според Лилов целта на референдума е да се уплаши Запада, за да отмени санкциите срещу Лукойл и газовите тръби. Подписката започна на 28.07.2025г., а скандалът с Лукойл по – късно. Само за сведение – нямам машина на времето и не се разхождам в бъдещето.

5.Относно опита да се очерни референдума чрез клеветническата информация спрямо мен.

Вероятно г-н Лилов черпи информация от Wikipedia, където знайни и незнайни „ доброжелатели“ се трудят неуморно.

Няма „ изгаряне „ през 1996г. заради неправомерни мои действия и това е ясно установимо при справка във ВКП.

Никога срещу мен не е водено разследване в чужбина. Бях разпитана по делегация в България във връзка с дело срещу македонска фирма във връзка с нейни действия. Единствената ми връзка по случая е, че работех като адвокат за българска фирма, която е имала търговски отношения с македонската. Това дело е прекратено. Информацията за делото беше любезно предоставена от председателя на ОС Ст. Загора Т. Тонев на члена на ВСС Галя Георгиева, която ръководеше дисциплинарното производство срещу мен през 2015г., известна като „ острието на Цацаров“

Относно делото по което ми беше повдигнато обвинение – няколко състава на СГС отказаха да го гледат поради липса на престъпление. Впоследствие Специализираният съд чете оправдателна присъда, потвърдена от ВКС.

По делото няма свидетелски показания за среща на яхта в Гърция и раздавани 690 000лв. Тази информация беше публикувана в някаква жълта преса , която за съжаление оставих без последствия.
Относно забравената държавна такса – тя се дължи до края на производството. В отчетните доклади на ВСС за периода може да видите, г-н Лилов данни за несъбрани дъравни такси в размер на милиони левове. Ако искате, разбира се.
Вярно, че петчленен състав на СГС, председателстван от мен постанови оправдателна присъда / с едно особено мнение/.Такива бяха доказателствата, които рязко се промениха пред Апелативния съд. Никога не бих осъдила когото и да било , ако има съмнение в доказаността на обвинението. Такава е волята на закона.

По отношение на Валентин Димитров – дори не разбирам какво искате да кажете.

Относно делото за Алексей Петров – разпитала съм над 100 свидетели заседавайки всеки месец , вкл. с по средно 15 търговски дела на седмица. Сагата не приключи със смъртта на Ал. Петров, както внушавате , а с оправдателна присъда, четена от Специализирания съд. Аз бях отстранена малко преди последното съдебно заседание / с обявена дата/.

Вярно е, че бях дисциплинарно освободена във връзка с търговското дело „ Белведере“. Дисциплинарното ми дело е срам за правосъдието. В тази връзка само напомням, че беше образувано и наказателно производство, което беше прекратено поради липса на престъпление. Сезирала съм ЕСПЧ.

„ Двете каки“. В какво точно ме обвинявате – че казах истината за къщата в Барселона, че се явих пред ВСС, вкл. за очна ставка с Владимира Янева, която нямаше доблестта да се яви, че сезирах  европейски институции за случващото се в България, че вече десет години се боря за справедливост? Задържаха ме, хвърляха кал, бях обгазявана по протести, излизах с лицето и името си за да защитавам чужди права, искам да има пряка демокрация, обичам народа и Родината си . В това ли ме обвинявате?
Референдумът не е водевил, а подписалите се 200 000 българи не са „ шарани, закачени за кукичката му“.
Благодарна съм, че бях поканена да участвам в това велико народно дело, че видях силата на българите, че станах част от надеждата за промяна на статуквото. Не омърсявайте каузата с внушения и клевети срещу мен – не съм аз причината да се случи чудото и няма как  да промените фактите. И без мен народната воля съществува и силата и нараства с всеки ден. 
Това е истинския проблем, нали ?

Защо написах всичко това. Защото референдумът не е водевил и защото не мога да допусна подобна кална реч да залива чисти хора, борещи се за правата си.