РАЗВЪРЗАНИ МОСТОВЕ

РАЗВЪРЗАНИ МОСТОВЕ
05-03-2022г.
20
Гост-автор

Автор: Отец Владимир Дойчев /ФБ/

(Неделя Сиропустна)

Прошката е дете, което светът е зарязал на железопътна гара. Ей така, казал е, че отива за сандвич и нещо за пиене и не се е върнал. Тя още го чака. А той показва снимката й и пише бездарни стихове за нея… После отива на бар с равнодушието и пият заедно, за да я забравят. Поръчват алкохол за всички маси и казват, че имат повод да почерпят, та никой да не разбере, че са вселенски тъжни и дори не могат да заплачат.

Светът е упорит във връзката си с тъгата… Всъщност, мисли я за повлекана, но отдавана живее с нея. Свикнал е и не може да я напусне. До късно вечер двамата лежат на зъл одър и разчертават бъдещето върху призрачно земно кълбо. След едно подобно планиране достигнаха до извода, че прошката ги саботира. Пушиха по две цигари, смяха се насила и решиха да я отведат някъде, колкото се може по-далеч. И го направиха…

Но прошката умее да чака… Дълго гледа влаковете. Надява се светът да слезе от някой вагон, да я прегърне, а после да падне на колене и да я нарече по име…

Имаше хора, които я съжаляваха и я вземаха в домовете си по празниците. Хранеха я с баклава и поливаха ръцете й със захарен сироп. А после я връщаха на гарата. Но не скърбете, тя има и приятелки. Най-близката й е изповедта. Двете си пишат писма и си ги предават по слънчевите лъчи. Понякога се виждат и си играят с въжета. Вземат такива, които са заплетени, развързват ги и ги разтягат, така че да се получат мостове. По тези мостове се минава над пропасти… Когато двете дружки се заприказват с някого в храма, бузите му поруменяват и става красив. А Бог се радва!

Вероятно пропуснах да ви кажа, че светът е военен. Понякога излиза в отпуск от казармата, но почивката го депресира. Спи, яде, гледа мачове по телевизията и мечтае да пътува. Но не смее да го направи, за да срещне някъде отново прошката. Дори понякога затваря пътя на железопътните линии по подозрение за покушение срещу безперспективността – любовницата му, силиконова мадама, учила в престижен университет.

Мога да ви говоря още дълго… Но започнах този разговор, за да ви напомня, че един ден светът ще бъде съден. И най-трудно той ще се оправдае именно пред прошката… Но… Вероятно това няма да стане точно утре… Защото е Неделя Сиропустна! И все пак, внимавайте с баклавата и нейния сироп. Човек никога не може да е сигурен какво ще му донесе утрешният ден!
Banner

© 2023 Lentata.com | Всички права запазени.