Размножаването днес е все едно да продаваш места на потъващ кораб

Размножаването днес е все едно да продаваш места на потъващ кораб
05-01-2021г.
0
Гост-автор

Дейвид Бенатар може би е най-песимистичният философ в света. Определя се като „антинаталист“ и вярва, че животът е толкова лош, толкова болезнен, че хората трябва да спрат да имат деца, ако са запазили в себе си дори капка състрадание. „Докато добрите хора полагат всички усилия, за да пощадят децата си от страдания, изглежда малко от тях забелязват, че единственият гарантиран начин за предотвратяване на всички страдания на децата им е да не се създадат тези деца на първо място“. Това пише Бенатар в книгата си от 2006 г., озаглавена „По-добре никога да не съм бил: вредата от съществуването" Според Бенатар възпроизвеждането е жестоко и безотговорно - не само защото ужасна съдба може да сполети всеки, а защото самият живот е „пронизан от лошото“. Отчасти поради тази причина той смята, че светът би бил по-добро място, ако разумният живот изчезне изобщо.

 

Мислите, че модерната днес идея да спрем да се възпроизвеждаме и да умрем колкото се може по-скоро, за да очистим планетата от рода човешки и да дадем възможност на новите видове да се разпространяват наволя, е плод на „свободомислието" на екологични безделници, които се чудят какво ново да измислят? Нека погледнем в миналото.

 

Преди около 1600 години Свети Августин предлага на хората да спрат да се размножават. Подбудите му обаче са малко по-различни. Той смята, че така по-бързо ще дойде времето на Страшния съд, а след него и вечната радост в отвъдното. Обаче ако не вярвате в задгробния живот, предложението на Свети Августин няма да ви хареса.

Целта на днешните фенове на Найт и Бенатар е отиващите си от този свят без поколение да бъдат водени единствено от мотива „премахване на страданието от природата".

 

Вероятно първият човек, който се застъпва за изчезването на хората по този начин, е Артър Шопенхауер, пише The Coversaion. Той направил това преди 200 години, през 1819 г., призовавайки да „пощадим“ „идващите поколения“ от „тежестта на съществуването“. Шопенхауер възприема съществуването като болка, затова вярва, че трябва да спрем да създаваме хора.„Човешката раса ще измре“ - е логичната прогноза на философа, ако човечеството приеме революционното му предложение.

 

Ученикът на Шопенхауер, Едуард фон Хартман, роден през 1842 г. стига по-далеч. Хартман укорява Шопенхауер, че мисли за проблема със страданието само в местен и временен смисъл. Визията на неговия предшественик за изчезването на човека „чрез сексуална континенция“ не би била достатъчна. Хартман е убеден, че след няколко еона друг самосъзнателен вид ще се развие отново на Земята. Това просто би „увековечило мизерията на съществуването“.

 

Хартман вярва, че животът съществува и на други планети. И ако се сложи край на страданието на Земята с измирането на човешката раса, това няма да спаси от мъки другите видове живот по далечните планети. И така, вместо само да унищожаваме собствения си вид, Хартман ни предлага като на интелигентни да намерим начин да премахнем страданието повсеместно и завинаги. Той вярва, че от човечеството зависи да „унищожи“ Вселената: наш дълг е, пише той, да „накараме целия космос да изчезне“.

 

Философията на Хартман е очарователна. Освен това е невъобразимо погрешна. Това е така, защото той бърка изкореняването на страданието с изкореняването на страдащите. Смесването на тези две понятия води до луди видения за омницид. За да се отървете от страданието, не е нужно да се отървете от страдащите: вместо това можете да опитате да премахнете причините за болката. Ние трябва да премахнем страданието, а не страдащия, пише Томас Мойнихан, изследовател от Института за бъдещето на човечеството към Университета в Оксфорд.

 

Всъщност, докато наоколо има интелигентни същества, има поне възможност за радикално премахване на страданието. Философи като Дейвид Пиърс дори твърдят, че в бъдеще технологии като генното инженерство ще могат изцяло да го премахнат, премахвайки болката от Земята. С правилните намеси, твърди Пиърс, хората и нечовеците биха могли да бъдат управлявани от „градиенти на блаженство“, а не от лишаване и болка. Според Пиърс хората на бъдещето ще бъдат силно мотивирани просто като преследват редица възвишени радости, вместо да избягват негативното чувство. Той твърди, че в далечното бъдеще нашите потомци биха могли да направят същата промяна върху други биосфери, в цялата наблюдаема Вселена.

Източник: списание Осем

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.