Размисли по Волтер
Автор: Персефона Коре, ФБ
Аз съм ваксинирана. Най-близките ми хора не са. Страхувам се за тях и не защото вярвам в смъртоносната сила на някакъв вирус. Страхувам се за тях колкото и от напълно реални, толкова и от абсурдни неща.
Мислила съм си какво ще правя, ако астероид надвисне над земята, а всичките ми близки са в четирите крайща на света. Как ще ги спася?
Мислела съм си, ако някоя от неподдържаните и разнебитени стари тераси от на по над 100 години се срути върху някой от тях, докато си прави, напълно ваксиниран, неделната разходка на слънце, как ще си простя,че не съм била там,заи да изместя земното претегляне към Марс и да останат невредими.
Спомням си и какво ми каза най-скъпият ми човек преди да умре:"Христинче, само не в болница. Искам вкъщи да си умра." И после си казахме сбогом долу в сумрака на стаята му, той, седейки на неговото си легло, а аз - в ада. Ако мислите, че е лесно да вземеш това решение да изпишеш дядо си от интензивното, за да си отиде в и от вкъщи, там, където ще се срещнем някога, значи жестоко се лъжете.
И ако дядо ми днес беше жив и не искаше да се вкасинира, щях да се боря за това негово право до смърт, както се борех за правото му да си отиде от този свят там, където душата му желае.
Щях ли тогава да съм лицемерка?
Много е лесно да се бием за това, което ни изнася в този свят. Много е лесно да браним собствения си интерес. Трудно е да искаш едно за себе си, но да се бориш срещу това да го получиш, когато другите не го желаят. Неваксинираните се бият за неваксинираните. Ваксинираните за ваксинираните. Но голямо сърце и големи топки се иска да се биеш за другите.
Не,този статус не е про или срещу ваксините. Отдавна наблюдавам света като страничен наблюдател, но винаги правя каквото трябва. И знам, че много от нас може да не правят каквото трябва, но единственото, което сме способни да направим ние ПРАВИТЕ, когато сме прави, е да им дадем пример. Нищо повече. Оттам насетне всеки върви по своя път сам и сам израства, сам учи уроците си и сам плаща дълговете си.
Да генерираш омраза, злоба, разделение и десет пъти по-лошо, отколкото да оставиш човека сам да ситрошИи главата.И както някъде там има една комета, която някога ще се срути върху главите ни, така и някъде тук има един вирус, който може да ни срути организма. Но никога няма да затворя близките си в бункери, защото съществуват комети. И дори от бункера ще крещя за правото им да посрещнат апокалипсиса под открито небе. Друг е въпросът, че макар и с бункер под ръка, ще посрещна края си под небето с хората,които обичам.
Това мисля аз за ваксинираните политици, дето са против ваксините; за сблъсъците с комети и за правото на дядо ми да спре да диша без обдишващ апарат, макар да знам, че с него, щеше да го има поне един миг повече.
Още от категорията
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.