Разликата между дясното и лявото

Разликата между дясното и лявото
14-03-2021г.
6
Гост-автор

Автор: Явор Дачков

За мен разликата между дясното и лявото, която отдавна е загубила икономическото и идеологическото си измерение в днешния свят, се изразява в отношението към живота през една мисъл на изключителния богослов Владимир Лоски, която ще преразкажа с мои думи и в моя по-разширена интерпретация, защото не помня точния цитат, който беше съвсем кратък:
 
Атеистът мисли злото в социални категории и се надява, че то ще изчезне, ако се подобрят условията на труд, проблемите на неравенствата и справедливостта, а социалната среда стане съвършена. Тогава, според атеиста, злото ще изчезне от само себе си. (Преразказвам грубо Лоски).
 
Вярващият човек знае, че злото не идва от този свят, който само "лежи в него", а самата човешка природа, създадена по Божий образ и подобие е накърнена от него след грехопадението.
 
Злото е персонална сила, която е активна и действа (от там е и силата на интуицията, която припознава различните теории на конспирация за истина), макар и без онтология - злото е някой, но без субстанция - нещо като живите мъртви, черупка, клипо̀т (по кабалистичната традиция).
Белобродниците, които се движат към Вала на живите в "Игра на тронове".
 
Интересно е, че православния превод на Господнята молитва "Отче, наш!", завършва с личното: "...и ни избави от лукавия". Лукавият е някой, персона, паднал ангел със своя воля, но отпаднал от Божията благодат от гордост, завист и гняв и останал без божествената същност в себе си.
Докато в западната традиция това се е запазило в безлична форма: "и ни избави от злото". Много често се мисли, че злото е просто отсъствие на добро, според августиновската традиция.
Тя е възпитала вековното усилие на западния човек да прави добри дела, за да направи злото отсъстващо. Оттам и традицията за благотворителност на Запад, която на Изток не е толкова разпространена.
Ние имаме усета, че тази работа е по-дълбока и знанието, че сами не можем да се справим с нея, защото Врагът, който ни атакува всеки миг е дух, а не просто недоразумение, плод на човешката несправедливост.
Разбира се, че това не ни прави по-добри от тях и не извинява немарливостта ни към живота и другите, но въпреки това ми се струва по-верния поглед към света.
Както казва ап. Павел в писмото си до ефесянските християни: "защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата." (Еф.6:12). Но да се върна в началото. За мен дясното е копнеж по вечността, а лявото е бунт срещу вечността, както Бердяев определя разликите във философията на Ницше и Маркс.
И понеже стана дума за Господнята молитва в днешния ден: "...и прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници!"
Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.