Радев иска контрол върху прокуратурата и закон срещу рекламните акции на властта

Радев иска контрол върху прокуратурата и закон срещу рекламните акции на властта
13-12-2020г.
32
Гост-автор

Стратегическият съвет към президента Румен Радев за пореден път разкритикува модела на управление и поиска законови промени, които да осигурят ефективен контрол върху управляващите и търсенето на лична отговорност при техни провали. Освен това той настоява за прекратяване на политическите обвързаности в съдебната система, работещ контрол върху работата на прокуратурата и практическа възможност за разследване на главния прокурор.

В поредния си анализ съветът, който се води от социолога проф. Александър Маринов, констатира, че оздравяването на държавата трябва да започне от върха.

Дори и добре написани политики и програми ще остават неосъществени, ако не се проведат дълбоки реформи, които да овластят гражданите и да наложат лична политическа и управленска отговорност, се подчертава в проекта. Затова са необходими конституционни и законови промени, гарантиращи ефективното прилагане на управленски модел", посочват от съвета.

От там предлагат и седем конкретни мерки за промяна на "порочния начин на управление, който се отличава с некомпетентност, корупция, злоупотреба с власт, липса на отчетност, хаотичност, неефективен контрол и практическа безотговорност".

Българската държава се управлява така, че тези, които са на власт, се интересуват единствено от това да задържат и да експлоатират властта колкото е възможно по-дълго. Получилите доверие от народа не желаят, а и нямат капацитет да обсъждат и решават най-острите проблеми на нацията. Борбата за оставане на власт на всяка цена обаче допълнително дестабилизира управлението, руши съпричастността към  държавата и отблъсква от участие в политиката. Най-сериозната негативна последица е продължаващият спад на доверието на българските граждани към държавата и нейните институции", смятат от Стратегическическия съвет към държавния глава.

Дълбока реформа

Така експертите към държавния глава аргументират необходимостта от "дълбока реформа".

Тя трябва да се гарантира със закони, които осигуряват прозрачност на управлението, отчетност, а не рекламни акции, както и носенето на реална отговорност от управляващите.

Седем мерки - прокуратура, избори и отчетност

          За да стане това, Стратегическият съвет предлага седем мерки.

  1. Преработване на нормативната уредба и на институционалните практики, за да се ограничи съзнателното заобикаляне или нарушаване на изискванията за оценка на въздействието на законодателството и политиките.
  2. Подобряване на качеството на законодателството и на парламентарния контрол.
  3. Замяна на рекламните акции с ясно отчитане на резултатите от управлението.
  4. Промени, налагащи ясно носенето на лична отговорност при неспазване на основни стандарти за добро (законосъобразно, целесъобразно, ефективно и етично) управление.
  5. Промени в съдебната власт - недопускане на политически и други обвързаности в съдебната система. Нужно е също така да се осигури реална възможност за обществен контрол върху действията на прокуратурата и практическа възможност за разследване на главния прокурор.
  6. Възстановявана на ограничения съдебен контрол върху актовете на органите на властта и отстраняване на правните и практическите пречки пред упражняването на конституционното закрепеното право на защита. Убедителни аргументи има в полза на въвеждането на института на индивидуалната конституционна жалба.
  7. Незабавно трябва да се отговори на очакванията на българското общество за осигуряване на честни и свободни избори и ефективен следизборен контрол.

Най-сериозния проблем: Няма го човекът

Според Стратегическия съвет към държавния глава най-тежките проблеми са свързани преди всичко със състоянието и перспективите на човешкото богатство.

Човекът е на последно, а не на първо място за държавата и тези, които я управляват. Политиката и държавното управление са дехуманизирани. Това се усеща безпогрешно от мнозинството от българите и е главният фактор за разрастващото се отчуждение, чувството за безпътица и недоверието в институциите", посочват от аналитичното звено.

Държавата и тези, които я управляват, слабо се интересуват от проблемите на хората и реалното (а не пропагандно) подобряване на техния живот. Поради това се изтъкват и преследват мними или несъществени приоритети, а истински важните са назад. Цели и средства са разменили местата си. Държавата и институциите са се отклонили от своята мисия“.

Източник: Mediapool

{BANNER_ID-4}

 

{BANNER_ID-3}

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.